Решение № 3736 от 03.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3736 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100506124 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. К. П., ответник в първоинстанционното производство, срещу решение № 17853 от 04.10.2024г г., постановено по гр. дело № 20231110141410 по описа за 2023 година на СРС, 153-ти състав, в частта, с която по предявените от "Топлофикация София" АД искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца разделно разделно сума в размер на 447.06 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., за имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****, за аб. № 109442, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.01.2023г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 82.05 лева- лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 20.12.2022г. и сумата в размер на 20.03 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 01.2020г до м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.01.2023г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 2085/2023г., по описа на СРС, 153-ти състав.

Със същото решение В. П. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на "Топлофикация София" ЕАД разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.

Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната му част. Моли за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго такова, с което исковете на ищеца да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 1

"Топлофикация София" ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Б.А.. В него са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултскоп възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не е изразило становище по спора.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което и по аргумент на чл.

272 ГПК, не намира за необходимо да повтаря.

В отговор на възраженията на въззивниците, следва да бъде посочено:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003 г. / присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение от 17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г., Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за 2 доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия;

Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, следователно ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендирани от него вземания.

Пред въззивният съд не се спори, а и представените по делото доказателства сочат, че ап. 39, находящ се гр.София, ж.к. ****, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, не се спори и че ответникът П. е собственик на ап. 39, находящ се гр.София, ж.к. ****. Това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижими имот № 141, том ХХШ, дело 4408/1993, от който е видно, че именно ответникът е закупила на 08.03.1993г. ап. 39, находящ се гр.София, ж.к. ****.

От експертното заключение по назначената от първоинстанционния съд СТЕ се установява, че за имота на В. П. за исковия период в съответствие с акта за изключване на отопление от 1996г. топлата вода е била прекъсната, както и в жилището не е имало радиатори присъединени към сградната инсталация. Изрично е отбелязано, че е било изключено и отоплението на стълбището на сградата. Поради това вещото лице е констатирало, че за процесния период в съответствие с нормативните изисквания ищцовото дружество е съобразило прекъснатото топлоподаване в жилището на ответника и не е начислявало суми за топлинна енергия за БГВ или за отопление за радиатори. Начисляване суми за топлинна енергия съгласно констатациите на вещото лице е осъществено единствено по отношение на намиращата се в имота щранг лира, както и за сградна инсталация.

Предвид това не е необходимо и извършване на реален отчет на потребената топлинна енергия. Същевременно в депозираната от ответника молба след запознаване със заключението по съдебно- техническата експертиза същият не оспорва констатацията на вещото лице относно наличието на щранг лира, а единствено оспорва начисляването на суми за сградна инсталация при прилагане на отопляема кубатура различна от 0.

Вещото лице сочи също, че топломерът монтиран в абонатната станция е отговарял на всички метрологични изисквания. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от „Топлофикация София“ЕАД са приспаднати техническите разходи в абонатната станция. Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказано по несъмнен начин, че до процесния имот реално е доставена топлинна енергия за сградна инсталация и за щранг лира.

Съгласно нормата на чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното й отчитане.

3

Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

Първоинстанционният съд правилно посочва, че анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.