Решение № 195 от 05.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Плевен, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500137 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 7/07.01.2025 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 3320/2024 г. по описа на същия съд е признато за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, че М.

Ц. Б., ЕГН **********, от гр. ******************, дължи на “Топлофикация Плевен” АД, ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор Й. В., сумата от 600,43 лв. главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2022 г. – 31.12.2023 г., 84,23 лв. лихва за забава за периода 04.05.2022 г. – 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 778/2024 г. на РС - Плевен.

Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.

Ц. Б., ЕГН **********, от гр. ******************, да заплати на 1

„Топлофикация - Плевен” АД, ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор Й. В., направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лв. за държавна такса, 350,00 лв. за депозит за особен представител, 120,00 лв. депозит за вещо лице и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК М. Ц. Б., ЕГН **********, от гр. ****************** да заплати на “Топлофикация - Плевен” АД, ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор Й. В., направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75,00 лв.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Т. М. от ПлАК, в качеството на особен представител на М. Ц. Б. срещу решението на ПлРС, в която се изразява становище, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Въззивницата счита изводите на съда за изцяло неоснователни и незаконосъобразни. Твърди, че Договор № 132/29.12.2001 г. не доказва, че изборът на фирма за извършване на услугата дялово разпределение е извършен, съгласно изискванията на чл.139а от ЗЕ, което е нарушение на разпоредбата на чл.139б от ЗЕ, както и няма представен по делото Протокол от Общото събрание на етажната собственост, който следва да бъде придружен със списък на живущите в апартаментите, за да може да се приеме, че е сключен валиден договор с фирмата за дялово разпределение. Твърди, че от чл.2.5 на Договор № 132 от 29.12.20221 г. е видно, че същият се сключва за срок от 5 години, като никъде не е включена разпоредба, съгласно която страните са се договорили, че след изтичането на договорения срок и при липса на противопоставяне, договорът да се продължава за неограничено време, като не е представен и друг договор, с който да са договорили нов срок.

Въззивницата моли Окръжния съд, отмени първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и да постанови друго, с което да отхвърли предявеният от „Топлофикация - Плевен", ЕИК 114005624 иск за заплащане на сумата от 600,43 лв. главница, съставляваща стойността на незаплатена 2 топлинна енергия за периода 01.03.2022 г. – 31.12.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 84,23 лв. за периода 04.05.2022 г. – 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 778/2024 г. на РС – Плевен до окончателното изплащане на сумите.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Топлофикация – Плевен“ АД, ЕИК 114005624 чрез пълномощника – юрк. Ц. В., в който се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Въззиваемият счита постановеното първоинстанционно решение за правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Посочва, че изложеното в същото мотиви са пространни, отразяват вярно фактическата обстановка, като са приложени относимите към спора правни норми. Според въззиваемия, по делото е доказано, че за ответницата, в качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 от ЗЕ е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия. Посочва, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ. След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а от държавен орган - регулатор, като топлофикационните дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически съоръжения за нейното доставяне и потребление. Въззиваемият твърди, че от изготвената съдебнотехническа експертиза се установява, че до имота на ответницата е била доставяна топлинна енергия през процесния период, спазени са изискванията Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, извършвано е дялово разпределение на топлинна енергия от фирма за дялово разпределение.

Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислена, съобразно т.6.1.1. от Методиката за разпределение на топлинна енергия.

3

Въззиваемият твърди, че по делото не са представени доказателства, установяващи плащане от страна на въззивницата. Намира за неоснователни оспорванията, касаещи действието и срока на договора на сградата - етажна собственост с избраното лице за извършване на услуга „дялово разпределение", като посочва, че „Техем Сървисиз" ЕООД е действало съобразно разпоредбите на чл.60 и чл.61 от ЗЗД след изтичане на срока на сключения договор между него и СЕС. Посочва, че е налице избор на ОС на етажната собственост на топлинен счетоводител, който избор е безсрочен и доколкото въззивницата не твърди, че е налице друго, последващо общо събрание на ЕС, на което е избран друг топлинен счетоводител, следва да се приеме, че дори без удължаване срока на договора или подписването на нов такъв, именно „Техем Сървисиз" ЕООД е топлинния счетоводител на СЕС.

Въззиваемият посочва, че по делото липсват доказателства, от които да се установява, че ответницата са е възползвала от правата си, дадени с Общите условия да оспори съдържанието на съответните фактури за доставена топлинна енергия до техния имот. Не са представени и доказателства и липсват данни Общото събрание на процесната СЕС да е направила искане за преустановяване топлоподаването към сградата или да е поискала разпределението на ТЕ да бъде осъществявано от различен от „Техем Сървисиз" ЕООД субект, по причина липсата на договорно правоотношение с него. Липсват данни и да са постъпвали възражения против разпределението на ТЕ, извършвано от „Техем Сървисиз" ЕООД от който и да е от членовете на етажната собственост.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да остави въззивната жалба без уважение. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция в размер на 100,00 лв.

В съдебно заседание, въззивницата М. Ц. Б. не се явява. ОсоБ.ят й представител – адв. Т. М. от ПлАК моли съда, да отмени първоинстанционното решение, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, въззиваемият „Топлофикация – Плевен“ АД чрез процесуалния си представител - юрк. С. Ч. - С. счита първоинстанционното решение за законосъобразно и моли съда, същото да бъде потвърдено.

Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

4

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Топлофикация – Плевен“ АД – Плевен, ЕИК114005624 пред Плевенски районен съд е образувано ч.гр.д. № 778/2024 г. по описа на същия съд, като е издадена Заповед за изпълнение № 445/12.02.2024 г., с която е разпоредено длъжникът М. Ц. Б., ЕГН********** от гр. **************, да заплати на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, БУЛСТАТ 114005624, с адрес на управление: гр. *************, представлявано от законния си представител Й. В., както следва: сумата от 600,43 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2022 г. до 31.12.2023 г., лихва върху главницата в размер на 84,23 лв. за периода от 04.05.2022 г. до 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: ответникът е длъжник на „Топлофикация - Плевен” 5

ЕАД, тъй като е ползвана топлинна енергия за посочения период, без да заплати горепосочената сума. Тъй като съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника Ю. Т. Ц. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК /залепено уведомление/, с Разпореждане № 5797/21.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 778/2024 г. по описа на ПлРС е указано на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си против длъжника М. Ц. Б..

Подадена е искова молба от „Топлофикация – Плевен“ АД – Плевен, ЕИК114005624 против М. Ц. Б., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за сумата от 684,66 лв., от които главница в размер на 600,43 лв. и лихва в размер на 84,23 лв., с която е инициирано настоящото исково производство, което се явява процесуално допустимо при наличието на всички изискуеми от закона предпоставки.

От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5, том ІІІ, рег. № 2099, дело № 148/2001 г. на нотариус С. И. в района на Районен съд – Плевен е видно, че М. Ц. Б. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. **************.

Приложена е молба от 18.06.2001 г., подадена от М. Ц. Б. до „Топлофикация – Плевен“ ЕАД – гр. Плевен с искане да бъде открита партида за плащане на отопление и топла вода, предвид закупуването на процесния недвижим имот с посочения по-горе нотариален акт.

Разпечатката съдържа 39 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8aaaf28a-59ad-4dee-b1b0-8716d9168976