Решение № 6257 от 16.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6257 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Любомир Василев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100505104 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5104/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на И. П. П. ЕГН ********** от гр. София и Е. М. П. ЕГН ********** от гр. София срещу решение №22301 от 04.12.2023 г по гр.д.№27772/25 г на СРС , 174 състав , поправено с решение №№10000 от 26.05.2026 г по същото дело по същото дело ; в частта , с която е признато за установено , че въззивниците дължат на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следните суми за магазин в гр. София, ул.Княз Борис I №121, вх. 1, аб.№1511 , за които е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6865 от 07.03.2025 г по ч. гр. д. № 10202/2025 г. по описа на СРС , поправена със заповед за изпълнение №858 от 26.05.2026 г по същото дело :

И. П. П. сумата от 417,28 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г. , ведно със законна лихва от 20.02.2025г. до изплащане на вземането ; и сумата от 14,40 лева главница цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г , ведно със законна лихва от 20.02.2025г. до изплащане на вземането ;

Е. М. П. сумата от 417,28 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г, ведно със законна лихва за периода от 20.02.2025г. до изплащане на вземането ; сумата от 37,58 лева мораторна лихва за периода от 20.06.2024 г. до 14.02.2025 г върху посочената главница за топлинна енергия ; сумата от 14,40 лева цена на дялово 1 разпределение от 01.05.2022 г до 30.04.2024 г. ведно със законна лихва за периода от 20.02.2025г. до изплащане на вземането; и сумата от 1,30 лева мораторна лихва за периода от 20.06.2024 г. до 14.02.2025 г върху посочената главница за дялово разпределение.

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС. Не е доказано от ищеца въззивниците да са ползвали реално магазина за стопанска дейност , а писмен договор между страните не е сключен . Няма данни евентуална доставена топлинна енергия да е била по БДС , а ищецът е представил само частни документи .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 09.12.2025 г и е обжалвано в срок на 17.12.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде законосъобразната правна квалификация на предявените искове .

За да уважи исковете СРС е приел , че страните не са били в облигационни отношения /писмен договор по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ/ и отношенията им се регулират по правилата на неоснователното обогатяване . Ответниците са собственици на процесния имот. В тази хипотеза на облигационно правоотношение с извъндоговорен източник е от значение въпросът кой субект е следвало да сключи договор с ищеца за присъединения обект, а не кое лице фактически се е възползвало от наличните в имота отопление и топла вода. В отношенията с топлопреносното предприятие, разходи за отопление се спестяват от лицата, които са определени от закона като потребители на топлинна енергия за небитови нужди и са във владение на имота лично или чрез трети лица, но нямат сключен договор в изискуемата от закона форма .

Според СРС ответниците като собственици на топлоснабден имот са се обогатили със стойността на доставената топлинна енергия. Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на реално потребената съобразно отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по аргумент от чл. 156 ЗЕ.

2

Според СРС от приетото без възражения от страните заключение на съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че за процесния имот е начислявана единствено сградна инсталация. Размерът на дължимата сума за исковия период за сградна инсталация е претендирания от ищеца размер, поради което съдът намира исковете за главница за основателни.

Според СРС относно услугата за дялово разпределение от събраните по делото писмени доказателства се установява, че услугата дялово разпределение е била реално извършена .

Установена е и нейната стойност т.е. и тези искове са основателни .

Според СРС частично основателни са исковете за лихви за забава само срещу ответника Е.

П. . При неоснователното обогатяване липсва предвиден срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От събраните по делото писмени доказателства – покана и обратна разписка се установява, че покана е изпратена до единия ответник – Е. П., получена от него на 20.06.2024 г., . По тази причина основателен е искът за периода от 20.02.2024 г. до 14.02.2025 г. по отношение на този ответник за сумата в размер на 37,58 лв. върху главницата за топлинна енергия и 1,30 лв. върху главницата за дялово разпределение.

Решението на СРС е правилно в обжалваната част . Процесният обект е небитов /магазин/ и за него би следвало да се подпише индивидуален писмен договор за доставка между ищеца и ответниците по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ . При безспорната липса на такъв писмен договор отношенията между страните се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване .

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на договор за продажба с ответниците обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл.142 ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава всъщност е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност и с оглед наличието на колективна услуга по чл.153 ЗЕ за останалите обекти в сградата ответниците са спестили неизбежни разходи, които така или иначе биха направил.

Без значение дали процесният имот е бил реално ползван от ответниците . В мотивите на Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г е посочено, че:

"Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".

Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, 3 защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.

Индивидуален и пълен отказ от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е невъзможен и недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Възможен е само колективен отказ от доставка на топлинна енергия , а дали ищецът е можел да прекрати топлоподаването на цялата сграда е без значение – това е негово право , а не задължение .

Ответниците би следвало да сключат писмен договор с ищеца , но дори , както в случая , да не сключат такъв , те се обогатяват като спестяват неизбежни разходи за отопление , в случая само за експлоатацията на общите части и за общата сградната инсталация .

Ответниците са съсобственици на цялата вътрешна топлофикационна сградна инсталация .

По основание и размер исковете са доказани с представените писмени доказателства , СТЕ и ССЕ . Констатациите на експертите са изготвени въз основа на съставени от ищеца писмени доказателства , защото такава е нормативната уредба по ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването . В действащата нормативна уредба няма изискване доставената топлинна енергия да се доказва с официални документи

СТЕ е посочено какви са били ежемесечните отчети на общия топломер , като вещото лице е извършило изчисления въз основа на данните от индивидуалните разпределители на действително доставената топлинна енергия . Установено е , че начислената /процесна/ сума за топлинна енергия съответства на нормативната уредба и одобрените цени .

Що се касае за наличието на договорни отношения с третото лице-помагач – такива принципно са налице , защото възникват с цялата етажна собственост . СТЕ и ССЕ установяват , че за процесния период е извършвано дялово разпределение от третото лице , а ищецът е заплатил сумите за дялово разпределение /касаещи и ответниците/ на третото лице съгласно договора при ОУ между тях .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение №22301 от 04.12.2023 г по гр.д.№27772/25 г на СРС , 174 състав , поправено с решение №10000 от 26.05.2026 г по същото дело ; в частта , с която е признато за установено , че И. П. П. ЕГН ********** от гр. София и Е. М. П. ЕГН ********** от гр.

София дължат на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следните суми за магазин в гр. София, ул.Княз Борис I №121, вх. 1, аб.№ 1511 , за които е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6865 от 07.03.2025 г по ч. гр. д. № 10202/2025 г. по описа на СРС , поправена със заповед за изпълнение №858 от 26.05.2026 г по същото дело :

И. П. П. сумата от 417,28 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г. , ведно със законна лихва от 20.02.2025г. до изплащане на вземането ; и сумата от 14,40 лева главница цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г , ведно със законна лихва от 20.02.2025г. до изплащане на вземането ;

Е. М. П. сумата от 417,28 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г, ведно със законна лихва за периода от 20.02.2025г. до изплащане на вземането ; сумата от 37,58 лева мораторна лихва за периода от 20.06.2024 г. до 14.02.2025 г върху посочената главница за топлинна енергия ; сумата от 14,40 лева цена на дялово разпределение от 01.05.2022 г до 30.04.2024 г. ведно със законна лихва за периода от 20.02.2025г. до изплащане на вземането; и сумата от 1,30 лева мораторна лихва за периода от 20.06.2024 г. до 14.02.2025 г върху посочената главница за дялово разпределение ; както и в частта за разноските пред СРС .