Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 615 от 07.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 140/2023
Вид
Определение № 615
Подписан
07.08.2023
Състав
ПОЛЯ ДАНКОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. Ловеч, 07.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500140 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 248 от ГПК

Постъпила е молба № 3561/20.06.2023 година от Гаранционен фонд, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, за изменение на съдебно решение по в.гр. д. № 140/23 г. на ЛОС в частта за разноските.

Посочва, че исковата молба е подписана и изпратена от юрисконсулт на Гаранционен фонд, с приложено пълномощно, поради което в първата и във въззивната инстанция в списъка с разноски е посочено и е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, не адвокатско възнаграждение. Твърди, че това искане е практика по този вид дела на Гаранционен фонд, тъй като възложените на адвоката правомощия са ограничени до процесуално представителство, не и подготвяне и подаване на искова молба. По отношение на внесения депозит от 150.00 лева с представена вносна бележка след последното пред Районен съд Ловеч заседание, моли съда да вземе предвид, че Гаранционен фонд е заплатил депозит за изготвяне на експертиза в размер на 100.00 лева, но при приемането и в последното заседание на 17.01.2023 г. вещото лице е посочило по-голям размер на депозит, а в протокола от заседанието е записано, че съдът определя окончателен размер на възнаграждение на вещото лице в 1 размер на 250.00 лева, като на Гаранционен фонд е указано да доплати сумата от 150.00 лева в едноседмичен срок, който е спазен. Моли съда да измени постановеното Решение № 108/15.06.2023 г. по в.гр.д. № 140/2023 г. по описа на ОС Ловеч в частта за разноските като определи юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции, както и да приеме, че сторените разноски от 150.00 лева следва да бъдат присъдени на Гаранционен фонд.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е подаден отговор на искането за изменение на съдебно решение по в.гр. д. № 140/23 г. на ЛОС.

Постановено е съдебно решение № 108/15.06.2023 година по в.гр.д.№ 140/2023 г. на ЛОС, с което настоящия състав е отменил решение № 46/09.02.2023 г. по г. д. № 1671/2021 г. по описа на PC-Ловеч, в частта, с която е отхвърлен искът на „Гаранционен фонд“ - София, ул. ***, против Х. Т. К., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ в размер на сумата от 1,500.54 лв., представляваща изплатено от обезщетение по щета № 110331/14.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата и присъдени на Х. К. разноски в размер на сумата 150 лева за първа инстанция, като вместо него е осъдил Х. Т. К. да заплати на „Гаранционен фонд“ , на основание чл.

558, ал. 7 от КЗ, сумата от 1,500.54 лв. /хиляда и петстотин лева петдесет и четири стотинки/, изплатено от „Гаранционен фонд“ - София по щета № 110331/14.06.2018 г. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Със същото решение ЛОС е потвърдил съдебно решение № 46/09.02.2023 г. по г. д. № 1671/2021 г. по описа на PC-Ловеч в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът на Гаранционния фонд против Х.

Т. К. по чл. 558, ал. 7 от КЗ за горницата над сумата от 1,500.54 лв. до претендираните 3,001.07 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110331/14.06.2018 г. обезщетение за неимуществени щети, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

С цитираното съдебно решение от 15.06.2023 г. е осъден Х. Т. К., ЕГН **********, да заплати на „Гаранционен фонд“ , БУЛСТАТ *********, сумата 435.03 лева - съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Осъден 2 е „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, да заплати на Х. Т. К., с ЕГН **********, сумата от 176.35 лева съдебно деловодни разноски за двете инстанции.

В мотивите на съдебния акт е посочено, че въззивникът е направил в първа инстанция разноски в размер на сумата 242.04 лева, от които 120.04 лева - такса за завеждане на иска, 102 лева депозит за вещо лице и 20 лева депозит за свидетел. В районен съд въззивникът ищец е представил вносна бележка за внесен депозит от 152 лева след приключване на устните състезания по делото и предвид пропускане на законустановения срок за доказване на извършените разноски не следва да се присъжда тази сума.

Въззивният съд е обсъдил, че пред него ищецът-въззивник е представил доказателства за съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 62.02 лева държавна такса, 602 лева - депозит за вещо лице или общо сумата 662.02 лева, като в двете съдебни инстанции въззивникът е представляван от адв. И. К. по пълномощно със срок до 31.12.2022 г. и пълномощно със срок до 31.12.2023 г. при идентичен текст за общо представителство пред съдилищата във всички инстанции в съдебното производство. В тези пълномощни не е посочено адвокатско възнаграждение по размер, а няма представени и договори за правна защита и съдействие. При това положение, съдът е преценил, че въззивникът не е доказал, че е извършил реални разходи по изплащане на адвокатско възнаграждение за проц. представителство по делото в брой или по банков път и такива не следва да му бъдат присъждани.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (след изменението от ДВ бр. 8/2017 г.) в полза на страната - юридическо лице, ако е защитавано от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който размер не може да надхъврля максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според ал. 1 на посочения чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., 3 постановява, че за защита по дела с определен материален интерес, каквото е настоящотото, възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. На посоченото основание, предвид, че предмет на спора е вземане в размер на 3,001.07 лв., както и фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение, следва да се определи в размер на 100.00 лева за осъщественото процесуално представителство пред първа инстанция. Предвид изхода от правния спор, съдът приема, че от общо определеното юрисконсултско възнаграждение, дължими са 50.00 лева, съразмерно уважената част от иска.

По отношение на внесения на 23.01.2023 г. от Гаранционен фонд депозит за вещо лице в размер на 150 лева по допусната допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, се установява, че същият е определен в последното по делото пред РС – Ловеч заседание, проведено на 17.01.2023 г.

Ищецът не е освободен от заплащане на разноски в процеса, поради което дължи тези за експертизата, която е поискал. Също така има право и да му се заплатят от ответника съобразно уважената част от иска. Фактът, че съдът е пропуснал своевременно да определи депозит, който да бъде внесен до приключване на устните състезания, не може да лиши страната от присъждане на разноски, независимо, че са внесени след приключване на устните състезания. Изложените мотиви сочат на основателност на искането на Гаранционен фонд, ЕИК: ********* за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като му се присъдят направените на 23.01.2023 г. такива за допусната съдебно-автотехническа експертиза, съобразно уважената част от иска или в размер на 75.00 лв.

Следователно молбата 3561/20.06.2023 година за поправка на очевидна фактическа грешка е основателна до размер на сумата 125 лева, в какъвто размер бъдат присъдени в полза на „Гаранционен фонд“-София съдебноделоводните разноски за първа инстанция юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, съобразно уважената част от иска.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, съдебното решение № 108/15.06.2023 г. по в.гр.д. № 140/23 г. на Ловешки окръжен съд, в частта, в 4 която са присъдени съдебно-деловодни разноски, като го допълва с текста:

ОСЪЖДА Х. Т. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: *** съдебно-деловодни разноски за първа инстанция в размер на сумата 125 лева /сто двадесет и пет лева/.

Определението е обжалваемо пред ВКС по реда, по който подлежи на обжалване решението на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5