Определение № 25273 от 11.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25273 гр. София, 11.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110151095 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Ф. Б. Р. с ЕГН **********, чрез адв. С., срещу „********************” ЕООД с ЕИК **********, с искане за обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит № *********/21.12.2022г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора, на клаузата за възнаградителна лихва, както и на клаузата за ГПР. Претендират се и разноските по производството.

Ищцата твърди, че на 21.12.2022г., сключила с ответника процесния договор за потребителски кредит за сума в размер на 800 лева, платима на 4 месечни вноски, с ГПР - 52 %, като общо дължимата сума по кредита възлизала на 861,75 лв., като включвала такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която било посочено, че е дължима в деня на подписване на договора, но същата в действителност се начислявала към месечните погасителни вноски и представлявала скрита лихва, която е следвало да бъде включена в ГПР. Ищцата счита, че процесният договор за потребителски кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала като такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително 1 оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ********************” ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Оспорва, че договорът за кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал изискуемото по ЗПК съдържание.

Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП, като таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредит е била включена в посочения размер на ГПР и се дължала на основание чл.10а, ал.1 от ЗПК, а не на основание чл.10а, ал.2 , тъй като не била свързана с реалното превеждане на сумата по кредита на ищцата. Предвид изложеното, моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива.

Моли, да бъдат присъдени и разноските по делото.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски кредит, респ. на посочените в исковата молба, конкретни клаузи от договора за потребителски кредит.

По доказателствата.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026г. от 09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото, представените от страните с исковата молба и с отговора на исковата молба, книжа.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, следните факти и обстоятелства: че на 21.12.2022г. между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* , с посоченото в исковата молба, съдържание.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3