Определение № 255 от 14.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Пловдив, 14.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Частно наказателно дело № 20225300200404 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на ГЮР. АЛ. М. и Ф. ЕМ. М., в качеството им на пострадали по ДП № 201/2017г. по описа на ОСлО при ОП гр. Пловдив, против постановление на Окръжна прокуратура гр. Пловдив за частично прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл.

123 ал.1 от НК. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания прокурорски акт, като се формулира искане за отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото за допълнително разследване.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи, мотивите на постановлението, предмет на обжалване в настоящото производство и с приложените към делото материали, прие за установено следното:

Жалбата процесуално допустима, понеже е подадена в законоустановения срок от лица, което имат надлежната легитимация да атакуват прекратителния прокурорски акт. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Досъдебното производство било образувано на 11.11.2014 г., срещу неизвестен извършител, за това, че през месец март 2014 г. в гр. Карлово, обл.

Пловдив е причинил смъртта на А.А. М., ЕГН: **********, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

В хода на разследването няма повдигнато обвинение по посочената правна квалификация. Наказателното производство по делото нееднократно е било прекратявано, като финализиращите процеса прокурорски актове са били отменяни от съда с указания за провеждане на допълнително 1 разследване.

Предмет на настоящото производство е последното постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив от 10.02.2022г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК е прекратено частично наказателното производство за престъплението по чл.123, ал.1 от НК, като е постановено изпращането на делото по компетентност на районната прокуратура с оглед провеждане на разследване за деятелност по Глава 9 от НК. В обжалваното постановление е възприето становището, че според събраните по делото доказателства не се установява да е било осъществено деяние, субсумирано под разпоредбата на чл.123, ал.1 от НК.

Недоволни от постановлението на прокуратурата, пострадалите Г.М. и Ф.М. са обжалвали същото с твърдение за неговата незаконосъобразност и необоснованост, претендирайки отмяна на атакувания акт. Акцентира се върху непълноценното изпълнение на указанията, дадени в последното отменително определение на Апелативен съд-Пловдив, като се очертават и редица неизяснени въпроси в последното експертно заключение. Навеждат се доводи относно необходимостта от провеждане на допълнителни действия по разследването, като се обсъждат и неизвършени своевременно такива /напр. изискване на справки по чл. 159а от НПК/, които понастоящем с оглед изтичане на законовите срокове не могат да бъдат осъществени.

За да прекрати наказателното производство по делото, прокуратурата е приела за безспорна следната фактическа установеност:

А. М. от гр. Карлово имал оплаквания от пъпна херния. С времето започнал да изпитва дискомфорт и болка, поради което взел направление от личния си лекар - св.Д.Т. за хоспитализация и оперативно лечение. В края на 2013 г. отишъл на преглед при свид. И.Д. - хирург в МБАЛ „К.П.“ - гр.

Карлово, който след като преценил здравословното състояние на пациента, решил да извърши планова операция за отстраняване на проблема. М. се съгласил, но понеже през периода от 22.01.2014 г. до 28.01.2014 г. бил лекуван в същата болница от пневмония, се наложило отлагане на операцията за отстраняване на хернията. По същото време било установено, че пациентът страда и от допълнително заболяване - затлъстяване, трета степен, което било отразено в съставената му епикриза.

М. постъпил отново в МБАЛ „К.П.“ - гр. Карлово по повод отстраняване на пъпната херния на 03.03.2014 г., където свид. Д. назначил извършване на всички необходими изследвания във връзка с предстоящата планова операция. Резултатите от тях не показали противопоказания за оперативната намеса. Единствените проблеми, които били констатирани при М. били наднорменото му тегло и свързаното с него високо кръвно налягане, като към онзи момент пациентът имал също атеросклероза, флеботромбоза на долни крайници и карцинома на ляв лоб на щитовидната жлеза, които обстоятелства не били известни. Въз основа на установения здравословен статус на М., свид. Д., със съгласието на пациента, взел решение плановата 2 операция да се състои на 04.03.2014 г. Бил сформиран екип в състав оператор - свид. Д., първи асистент - свид. С.Ч. и две медицински сестри операционна - В.П., и анестезиологична - свид. Е.Н.. В оперативния протокол №115/04.03.2014г. като втори асистент-хирург бил вписан свид.Н.С., без същият да е взел реално участие в извършената хирургическа интервенция, тъй като след приключване на дежурството си същия ден, напуснал болничното заведение и със съпругата си свид.П.С. посетили майка й в с.Каравелово. Вписването на свид.С. в протокола било необходимо, понеже такива били изискванията на клиничната пътека, под която била извършена операцията. Същевременно и тримата лекари, вписани в протокола: Д., Ч. и С. имали медицинска специалност „хирургия“, като по този начин броят и медицинската им специалност съответствали на утвърдените медицински правила.

Непосредствено преди операцията лекарите разяснили на пациента всичко, свързано с нея. Анестезията била направена от свид. Л.Н. без затруднения, операцията била проведена под обща ендотрахеална упойка.

Послойно, при операцията свид. Д. проникнал до херниалния сак, като се затруднил да достигане до фасциалния дефект поради силно изразената подкожна тлъстина-около 20 см. Лекарят отворил херниалния сак и установил наличие на тьнкочревни бримки в него с големи сраствания, като в него имало и част от голямото було. Лекарският екип оперирал срастванията тъпо и остро с електроножица и изрязване-сакът бил изрязан; била направена пластика на херниалния дефект и върху фасцията - монтирано меш-платно.

След това послойно коремната стена била затворена. М. бил екстубиран лесно и върнат в съзнание след приключване на операцията. Поради високото му тегло и трудното дишане, бил настанен в отделението за интензивни грижи на МБАЛ „К.П.“-гр. Карлово.

Следоперативният период протекъл гладко - на втория-третия ден пациентът бил вертикализиран, раздвижен и захранен. Освен това му били правени вливания с антибиотик - медаксон, обезболяващи и фракционен хепарин. М. бил преглеждан всеки ден по време на визитацията, като свид.Д. следял здравословното му състояние предимно в следобедните часове на деня. Предвид доброто му общо състояние и липсата на оплаквания, пациентът бил изписан на 10.03.2014г. Непосредствено преди това, след съгласуване с дежурния в хирургичното отделение д-р Ч., медицинската сестра-свид.Т.Р. извадила поставения в оперативната рана дрен и направила превръзка на А. М.. Междувременно, вкл. и по време на ежедневните визитации на М. бил разяснен хигиенно-диетичния режим, който трябвало да провежда при възстановяването му вкъщи, което включвало: хранене, лична хигиена, също така и кога да се яви на контролен преглед за сваляне на конците. При изписването не било назначено медикаментозно лечение, тъй като такова не му било необходимо. За проведеното лечение била съставена епикриза, съгласно която окончателната диагноза на М. била „заклещена пъпна херния, механичен илеус от сраствания“, а придружаващото 3 заболяване - „затлъстяване“.

След изписването му oт болницата М. получил зачервяване на кожата около оперативната рана, придружено с неприятна миризма, като на практика настъпило отпускане на оперативните шевове, в резултат от което в отворения оперативен разрез навлезли гънки на тънкото черво, които поради притискане на кръвоснабдяването им развили некроза, последвана от повишена пропускливост на стените им, навлизане на патогенни микроорганизми в коремната кухина и започване състояние на перитонит.

Поради въпросното влошаване на здравословното му състояние, едва на 13.03.2014 г. А. М. отишъл на преглед при свид.Д., при което лекарят установил, че раната била инфектирана - херниалната пластика била разкъсана, конците - откъснати от фасциалния ръб. В образувания дефект имало заклещено тънко черво с тъмноливиден цвят. Свид. Д. разяснил на пациента, че трябвало да постъпи незабавно отново в болницата, за да бъде извършена оперативна намеса в спешен порядък и М. се съгласил.

Междувременно свид. Д. позвънил на свид. Ч., който също прегледал М. и установил тежко загнояване на оперативната рана. Поради това двамата събрали по спешност операционен екип, като свид. Ч. бил оператор, а свид. Д. му асистирал. Пациентът бил въведен под обща ендотрахеална упойка.

Лекарите свалили конците и отворили оперативната рана, при което установили тежко възпаление на коремната кухина - флегмон. Конците, поставени на направената пластика, били прорязали тъканите, включително и на подкожието. Освен това било намерено тънко черво, с дължина около 30 см, с некроза. Това наложило операцията да бъде разширена до лапаротомия /отваряне на корема/. Лекарите направили ревизия на коремната кухина, отстранили некротичните тънки черва до здрава тъкан и свързали червото край в край. След това промили обстойно коремната кухина с физиологичен разтвор и поставили тръбни дренове. Пациентът бил оставен е „отворен корем“ - лапаростомия, като покрили раната с марлен компрес. Не установили други патологични промени в коремната кухина.

Поради влошеното здравословно състояние на М., свид.Ч. извикал в болницата в гр. Карлово за консултация свид. Б.С. - републикански консултант по коремна хирургия, който на място установил, че оперативната рана на пациента е обработена в съответствие с установените медицински стандарти - покрита с марлен компрес. По време на прегледа М. бил в съзнание, контактен. Коремът му бил с неовладян перитонит - състоянието му било тежко, но не критично. Свид.С. преценил, че лечението на М. трябвало да продължи в УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив, тъй като случаите на „отворен корем“, изисквали обгрижване на пациентите чрез използване на възможно най-добрия болничен ресурс /апаратура, персонал, условия и терапия/. В този смисъл, ресурсът, с който разполагала болницата в гр.

Пловдив бил значително по-добър от този в болницата в гр. Карлово.

На 14.03.2014 г. М. бил транспортиран с негово съгласие с линейка в УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив. Същия ден следобед свид. С. свикал 4 екип и пристъпил към операция на пациента поради неовладения перитонит и необходимост от етапен лаваж, като в хода на интервенцията било установено, че не са налице условия за затваряне на корема-перитонитът не бил преодолян, имало възпаление вътре в корема. Въпреки това, там, където било изрязано червото на пациента при операциите в болницата в гр.

Карлово, не се виждали дефекти или усложнения. Ревизии на коремната кухина и промивки били извършени и на 16.03.,18.03.,19.03.,21.03. 24.03. и 26.03.2014 г. При проведената на 18.03.2014 г. ревизия свид. С. установил недостатъчност на анастомозата, което наложило резекция на чревен сегмент и извеждане на тънко черво. М. бил определен като рисков пациент поради високото си наднормено тегло, около 150 кг., поради което грижите около него били засилени. В лечението на М. по време на престоя му в УМБАЛ „Св.

Георги“-гр. Пловдив участвали следните лекари-свид.С.Б.-анестезиолог; свид.В.М. - хирург; свид.Г.П.-анестезиолог; свид. А.Т. - хирург; свид.И.Ч.анестезиолог; свид.Х.М.-анестезиолог; св. В.В. И-К.-анестезиолог-реанимтор и свид.И.М.- анестезиолог-реаниматор.

Въпреки проведеното медицинско лечение, на 27.03.2014 г., в 13:37 часа, А. М. починал. Съгласно протокола от извършената аутопсия на трупа му клиничната диагноза била „тотален перитонит; тежък сепсис; полиорганна недостатъчност; септичен шок“.