Решение № 2620 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2620 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20261110207803 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. И. Л., с ЕГН ********** против наказателно постановление № VI-11/*** г., издадено от заместник-началник на 01 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) евро за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, т. 9 ЗООРПСМ.

Недоволно от издаденото НП е останало санкционираното лице. В жалбата се съдържат доводи, че деянието, за което е санкциониран жалбоподателят представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка са посочени и аргументите, на които почива това твърдение, а именно – младата възраст на жалбоподателя, неговото чисто административно и съдебно минало, доброволното предаване на държаните в него пиротехнически изделия, техният брой и вид, както и липсата на настъпили вредни последици. Като аргумент, обосноваващ приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е посочено и това, че тези пиротехнически изделия не са се намирали в чантата на жалбоподателя по негова воля, а са останали там от предходно мероприятие. За съществено процесуално нарушение намира така даденото описание на нарушението, касателно това, че пиратките не са подробно индивидуализирани в НП. С тези аргументи е отправено искане до съда да отмени НП, поради маловажност на извършеното нарушение.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, заместник-началник на 01 РУ-СДВР, се представлява от юрк. И., който пледира за потвърждаване на НП. Представил е писмени бележки, в които е изложил аргументите си, поради които намира, че издаденото НП е правилно и законосъобразно. Отправил е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направил възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От фактическа страна:

На *** г. на Национален стадион „Васил Левски“ било определено провеждането на футболна среща между отборите на ПФК „ЦСКА" и ПФК „Левски". Спортното мероприятие било насрочено за 16.00 часа на същата дата. С цел обезпечаване сигурността на мероприятието, били създадени контролно-пропускателни пунктове (КПП), на които дежурили полицейски служители. Същите следвало да проверяват преминаващите лица за наличие на забранени предмети у тях.

На КПП-10, което се намирало в сектор № 5, вход № 10, като дежурен полицейски служител, бил разположен свидетелят Д. Д. А.. На същият КПП, около 14.40 часа на *** г. преминал контрол и жалбоподателят С. Л.. При извършената проверка, свид. А. установил, че той носи в себе си 11 (единадесет) броя пиротехнически изделия, тип „пиратки“. Жалбоподателят Л. не бил допуснат за преминаване през КПП и бил задържан и отведен в 01 РУ-СДВР.

Свид. Ц. В. З., след като установила, че действително жалбоподателят Л. носил в себе си посочените пиротехнически изделия, съставила против него акт за установяване на административно нарушение № VI-11/*** г. В него като нарушена констатирала разпоредбата на чл. 21, т. 9 ЗООРПСМ. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на датата на изготвянето му.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 26-VI-11-0011 от *** г., заместник-началник на 01 РУ-СДВР наложил на жалбоподателя Л. забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

Пиротехническите изделия били предадени от жалбоподателя с протокол за доброволно предаване от *** г., а впоследствие предадени и в служба „КОС“ при 01 РУ-СДВР, запечатани в плик с № ВД № А06000 по описа на 01 РУ-СДВР.

Въз основа на съставения АУАН, заместник-началник на 01 РУ-СДВР издал обжалваното НП № VI-11/*** г., с което на жалбоподателя на основание чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) евро за извършено административно нарушение на 2 разпоредбата на чл. 21, т. 9 ЗООРПСМ.

Установената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на гласните доказателствени средства, а именно – показанията на свидетелите Д.

Д. А. и Ц. В. З., както и писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, веществени доказателства – 11 (единадесет) броя пиротехнически изделия, тип „пиратки“.

Съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели са достоверни, намират опора в доказателствените материали по преписката – писмените и веществени такива. Поради това, съдът ги постави в основата на своите фактически и правни изводи.

Писмените доказателства и доказателствени средства, предвид техния обективен характер и липсата на противоречия с останалите доказателства по делото, както и предвид това, че водят до еднопосочни изводи, съдът намира, че също следва да бъдат кредитирани без да бъдат подлагани на самостоятелен фрагментарен анализ.

От правна страна:

Районния съд, по делата от административнонаказателен характер, е инстанция по същество и дължи проверка на обжалвания акт в неговата цялост, независимо от това какви са основанията, посочени в жалбата. В тази връзка, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на всички процесуални изисквания и в давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Видно от представената Заповед № 8121з-247/05.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, същите са издадени от компетентни лица. Оплакването, свързано с описанието на нарушението, съдът намира за неоснователно, тъй като и в АУАН, и в НП е дадено достатъчно пълно и ясно описание на извършеното нарушение, така че жалбоподателят да може да разбере в какво е обвинен и да реализира своето право на защита в пълен обем. Това, че пиротехническите изделия са посочени само по вид, без да се посочва всички техни индивидуализиращи белези, по никакъв начин не ограничава жалбоподателя да разбере за какво е ангажирана административната му отговорност. Описанието на нарушението е реквизит, чието минимално съдържание следва да е такова, че да даде достатъчно ясна представа на нарушителя и към него не следва да се поставят излишно завишени изисквания, каквито смята жалбоподателят, че следва да се съдържат в него.

След като намери, че издадените АУАН и НП отговарят на изискванията на процесуалния закон, съдът разгледа спора по същество, като намери за установено следното.

Разпоредбата на чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ сочи, че противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във носенето на оръжие 3 и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че открити у жалбоподателя и предадени по делото като веществени доказателства, имат характера на пиротехнически изделия.

Съдът намира, че от субективна страна, жалбоподателят Л. е осъществил деянието виновно, тъй като е бил със съзнанието, че носенето им е забранено. Несподеляеми са доводите, че са останали от предходно мероприятие в чантата му, тъй като е житейски нелогично лицето да не знае какво носи със себе си, предвид това, че е наясно с нормативния регламент за провеждане на тези мероприятия.

Санкционната разпоредба на чл. 25, ал, 1 ЗООРПСМ, за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години. На жалбоподателя е наложено наказание в минимален размер, което съдът намира за справедливо предвид степента на обществена опасност на извършеното нарушение.

Относно доводите за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, същите за неоснователни поради следните съображения. Съгласно разпоредбата на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съдът намира, че процесният случай не се характеризира с обстоятелства, които да доведат до извод за пониска степен на обществена опасност. Младата възраст на жалбоподателя не би могла да бъде отчетена като обстоятелство, което води до извод за по-ниска степен на обществена опасност, тъй като тези футболни срещи се посещават от преобладаващ брой млади хора, какъвто е и жалбоподателят. Чистото съдебно минало на жалбоподателя не е обстоятелство, което следва да бъде отчитано в административнонаказателното производството, тъй като делото не е образувано по повод на извършено от него престъпление, а на извършено от него административно нарушение. Твърдението, че жалбоподателят не е наказван за други административни нарушения е недоказано. Дори да беше доказано, същото би могло да бъде взето предвид при индивидуализацията на санкцията. В процесния случай същата е определена в минимален размер.

Отделно от това, липсва основание, на това обстоятелство да бъде придаден характер на изключително. Липсата на вредни последици също не е аргумент, който да обоснове прилагането на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като 4 става въпрос за формално нарушение, при което съставът не е предвидил резултат. Несподеляем е изводът за липса на вредни последици, тъй като при формалните състави на нарушения, самото осъществяване на изпълнителното деяние води до засягане на обществените отношения, които са обект на защита. Предвид масовия характер на мероприятието, обусловен от присъствието на голям брой хора, които се намират в непосредствена близост един до друг по време на провеждането му, съдът намира, че е недопустимо допускането на лица, носещи у себе си предмети, използването на които би могло да нарани други присъстващи лица. Предмет на защита на този закон са изключително уязвими обществени отношения, които целят постигане на повишено ниво на сигурност при провеждане на спортните мероприятия.

Именно поради това, съдът достигна до извод, че деянието на жалбоподателя Л. се характеризира със степен на обществена опасност, която не е по-ниска от обичайната и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

По разноските:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна. Доколкото е отправено своевременно искане в тази насока от процесуалния представител – юрк. И., съдът намира, че жалбоподателят Л. следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи, юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, в минимален размер от 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), с левова равностойност от 130,00 лева (сто и тридесет лева), определен с оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правна помощ.