Решение № 25 от 23.02.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Разград, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Валентина П. Димитрова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253300500520 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.267 от и сл.от ГПК.

Развива се за втори път след отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК на въззивно решение № 54/02.08.2018 г. по в. гр. дело № 146/2018 г. на РОС в осъдителната му част, с която след частична отмяна на решение №123/20.04.2017г. по гр.дело №104/2017г. на РС-Исперих ответникът В. Н. П. е бил осъден да заплати на ищеца М. Й., на осн. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на злепоставящи го твърдения, съдържащи се в сигнал до МРРБ с вх.

№ V8-1084/8/23.02.2016 г. и сигнал до ДНСК с вх. № РЗ-2453-03-076/26.02.2016г., в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2016 г. до окончателното им изплащане.

С решението на ВКС делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Разградския окръжен съд. В мотивите е прието и съобразено, че с решение от 10.12.2024 г. на Европейския съд по правата на човека по жалба 766/2019 г. по дело „П. срещу България“ е установено нарушение на чл. 10 ЕКЗПЧОС, като процесните изявления за които ответникът в производството В. Н. е бил осъден да заплати неимуществени вреди на ищеца са направени при упражняване на възможността в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да съобщи за предполагаема нередност в поведението на държавен служител на орган, компетентен да се занимава с определен въпрос.

Касационната инстанция е посочила също така, че за да се отстранят последиците от констатираното с решението на ЕСПЧ нарушение е необходима отмяна на влязлото в сила осъдително решение на РОС и възстановяване на висящността на процеса срещу постановеното от ИРС решение по гр.дело №104/2017г.

Със същото, №123/20.04.2017г. ИРС е отхвърлил в цялост, предявения от М. Г. Й. против В. Н.

1

П. иск на правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева.Съобразявайки изложеното в исковата молба, с оглед доводите и становищата на страните районния съд е достигнал до правен извод, че подаваните от ответника В. Н. жалби/една на брой/ и сигнали/два броя/ срещу М. Й. до ВАС и ДНСК, в качеството му на главен архитект на Община Исперих са израз на конституционно защитено право на гражданите да изразяват мнение, позиция и несъгласие с факти от обществения живот, както и с поведение, произтичащо от длъжностното качество и служебните правомощия на дадено лице. Приел е също така ,че с употребените в сигналите и жалбите изрази същият не е имал за цел да наклевети/злепостави ищеца в длъжностното му качество, а е дал една своя, негативна оценка за конкретно извършени от Й., в качеството му на главен архитект действия по узаконяване предназначението на съседен на П. недвижим имот.

Недоволен от решението е останал ищецът М. Й., който е обжалвал решението като неправилно и незаконосъобразно, с искане за отмяната му и уважаване на исковата претенция в пълен размер.

След влизане в сила на решението на РОС по в.гр.дело №146/2018г. В. П. е инициирал производство пред Европейския съд по правата на човека, с жалба №766/2019г., който с решение от 10.12.2024 г. , по образуваното дело „П. срещу България“ е установил нарушение на чл. 10 ЕКЗПЧОС. Прието е в решението, че твърденията на жалбоподателя, които са предмет на производството за непозволено увреждане, че местният главен архитект е подал неверни становища в контекста на процедура за издаване на разрешение за строеж на трето лице, не са направени с цел да се унижи и злепостави арх. М. Г. Й.. Твърденията на жалбоподателя представлявали такива за неправомерно поведение от страна на длъжностното лице /държавен служител/ при изпълнение на професионалните му задължения. Те не съдържали злонамерен или обиден език, нито нападки, целящи да унижат държавния служител.Изявленията на жалбоподателя били направени в писмена форма пред висшестоящи държавни органи, компетентни да му предоставят търсената информация и/или да се произнесат по оплакванията му. Те не са публично разпространявани нито в медиите, нито сред трети несвързани лица. Жалбоподателят е частно лице, засегнато от действията на държавен служител, когото подозира, правилно или неправилно, в неправомерни действия.ЕСПЧ също така е приел, че изявленията са направени при упражняване на възможността в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да съобщи за предполагаема нередност в поведението на държавен служител на орган, компетентен да се занимава с такъв въпрос. Тази възможност е един от постулатите на върховенството на закона и служи за поддържане на доверието в публичната администрация.Изтъкнал е, че жалбоподателят е трябвало да понесе сериозни последици от подаването на тези оплаквания, тъй като е бил осъден да заплати немалка сума като обезщетение за вреди. Изложил е, че дори и при липса на наказателно производство, мярката, приета по отношение на него, би могла да доведе до потискане на самото подаване на жалби срещу държавни служители.

От събраните пред ИРС доказателства се установява, че ответникът В. Н. е подал, както следва:

1/жалба, вх.№6616/27.ІV.2016г. до ВАС, свързана с молбата му за отмяна на влязло в сила Решение №65/9.ХІ.2015г. по адм.д.№118/2015 по опис на АС-Разград, в която е посочил, че „Против действията на гл.архитект на Община Исперих се води наказателно производство“ и че „обект на разследване за престъпление“ са „всички“ негови „оплаквания“, свързани със законосъобразността на издадената от ищеца виза, която е била предмет на обжалване по административното дело.

2/ сигнал до МРРБ,№V8-1084/8/23.ІІ.2016г. , в който същият е заявил , както следва: “През месец март 2015г. ВИДНИЯ НИ ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ИСПЕРИХ М.Й., който е с дългогодишен опит и стаж, същият знае как да въвлече всички институции дори и съдебното правораздаване с лъжливи показания и становища…“; „…неговите лъжливи становища се допускат за достоверни, тъй като видиш ли той бил гл.архитект та Община Исперих и излиза така, че е ненаказуем и безгрешен.“; „…,но лъжливите му становища и твърдения, че моята постройка била 2 лятна кухня съда ги уважи, а моите писмени доказателства и приложената СТЕ по делото не“.

3/ сигнал до ДНСК, вх. №РЗ-2453-03-076/26.ІІ.2016г., идентичен на този по т.втора.

Окръжният съд в този си състав, съобразявайки посочените жалби и сигнали и тяхното съдържание също намира, същите не са направени от ответника в производството В. Н. с цел да бъде злепоставен или унижен арх.М. Й., а изразяват мнението на Н., че от страна на този архитект е налице неправомерно поведение при изпълнение на професионалните му задължения.Те безспорно не съдържат злонамерен или обиден език, нито нападки, целящи да унижат държавния служител, а имат единствено за цел висшестоящите държавни органи в кръга на тяхната , компетенция да му предоставят търсената информация и/или да се произнесат по оплакванията му.

За тях не са налице по делото данни да са публично разпространявани в медиите или сред трети несвързани лица.

Исперихският районен съд е достигнал до същите правни изводи, отхвърляйки предявените от ищеца искове за обзвреда на осн.чл.45 от ЗЗД.Постановеното от него решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.В този смисъл въззивният съд не споделя доводите на ищеца във въззивната жалба, както и допълнителните съображения, изтъкнати в заседанието по същество на делото.

При тоз изход на делото на въззиваемата страна, В. Н. се дължат разноски, вкл. и тези сторени в производството по отмяна пред ВКС. Същите следва да бъдат възложени в тежест на ищеца-въззиник и са както следва, 255,64 евро, заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, 255,64 евро също адвокатско възнаграждение по настоящото дело за осъществено процесуално представителство от един адвокат , разноски пред ИРС в размер на 129,10 евро и 189,18 евро разноски по разглеждането на гр.дело № 146/2108г. по описа на РОС или 829,57 евро равняващи се на 1 622,50 лв.

Водим от горното, Разградският окръжен съд ,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №123/20.04.2017г., постановено по гр.дело №104/2017г. на РС-Исперих в производство по чл.45 от ЗЗД със страни ищец М. Г. Й., ЕГН********** и ответник В. Н. П., **********, с което искът на ищеца за обезвреда на неимуществени вреди за сумата 2 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

ОСЪЖДА М. Г. Й. да заплати на В. Н. П. сторените разноски в производството за всички инстанции, както следва: 255,64 евро, заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, 255,64 евро също адвокатско възнаграждение по настоящото дело за осъществено процесуално представителство от един адвокат , разноски пред ИРС в размер на 129,10 евро и 189,18 евро разноски по разглеждането на гр.дело № 146/2108г. по описа на РОС или общо 829,57 евро равняващи се на 1 622,50 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Разград, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Валентина П. Димитрова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253300500520 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.267 от и сл.от ГПК.

Развива се за втори път след отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК на въззивно решение № 54/02.08.2018 г. по в. гр. дело № 146/2018 г. на РОС в осъдителната му част, с която след частична отмяна на решение №123/20.04.2017г. по гр.дело №104/2017г. на РС-Исперих ответникът В. Н. П. е бил осъден да заплати на ищеца М. Й., на осн. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на злепоставящи го твърдения, съдържащи се в сигнал до МРРБ с вх.

№ V8-1084/8/23.02.2016 г. и сигнал до ДНСК с вх. № РЗ-2453-03-076/26.02.2016г., в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2016 г. до окончателното им изплащане.

С решението на ВКС делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Разградския окръжен съд. В мотивите е прието и съобразено, че с решение от 10.12.2024 г. на Европейския съд по правата на човека по жалба 766/2019 г. по дело „П. срещу България“ е установено нарушение на чл. 10 ЕКЗПЧОС, като процесните изявления за които ответникът в производството В. Н. е бил осъден да заплати неимуществени вреди на ищеца са направени при упражняване на възможността в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да съобщи за предполагаема нередност в поведението на държавен служител на орган, компетентен да се занимава с определен въпрос.

Касационната инстанция е посочила също така, че за да се отстранят последиците от констатираното с решението на ЕСПЧ нарушение е необходима отмяна на влязлото в сила осъдително решение на РОС и възстановяване на висящността на процеса срещу постановеното от ИРС решение по гр.дело №104/2017г.

Със същото, №123/20.04.2017г. ИРС е отхвърлил в цялост, предявения от М. Г. Й. против В. Н.

1

П. иск на правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева.Съобразявайки изложеното в исковата молба, с оглед доводите и становищата на страните районния съд е достигнал до правен извод, че подаваните от ответника В. Н. жалби/една на брой/ и сигнали/два броя/ срещу М. Й. до ВАС и ДНСК, в качеството му на главен архитект на Община Исперих са израз на конституционно защитено право на гражданите да изразяват мнение, позиция и несъгласие с факти от обществения живот, както и с поведение, произтичащо от длъжностното качество и служебните правомощия на дадено лице. Приел е също така ,че с употребените в сигналите и жалбите изрази същият не е имал за цел да наклевети/злепостави ищеца в длъжностното му качество, а е дал една своя, негативна оценка за конкретно извършени от Й., в качеството му на главен архитект действия по узаконяване предназначението на съседен на П. недвижим имот.