Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 697 от 29.08.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 558/2023
Вид
Определение № 697
Подписан
29.08.2023
В сила
01.12.2023
Състав
Теменуга Иванова Стоева, Надя Георгиева Славова, Диана Георгиева Дякова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. гр. Добрич, 29.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Диана Г. Дякова

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500558 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК .

Същото е образувано по частна жалба на М. Т. Н. и Т. Н. Т., и двамата с адрес в гр. Б., срещу определение №397, постановено на 26.07.2023г. по гр.д.

№236/2023г. по описа на Районен съд Балчик , с което е върната искова молба с вх. №1775/24.04.2023г., подадена от частните жалбоподатели, и е прекратено производството по гр.д. №236/2023г. по описа на Районен съд Балчик.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна и връщане на производството за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че задължението за посочване на конкретен размер на дължима от страната държавна такса тежи върху съда, като неизпълнението на това задължение на съда не следва да се отразява негативно върху правата на страната да получи ефективна правна защита, доколкото внесената от страната държавна такса в размер на 50 лева се явява достатъчна за разглеждането на поне един от предявените искове.

Неправилен се счита и извода на съда, че не са надлежно индивидуализирани всички ответници със съответно посочване на име и адрес на всеки от тях, като се твърди, че това е своевременно сторено с подадената втора уточняваща молба. Твърди се, че с тази молба е ясно и недвусмислено посочен ответника по всички искове, а именно ЧСИ №737, като е своевременно поискано да бъде установен по служебен ред посочения за евентуален ответник – „съответното юридическо лице по застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ №737“, а още е посочен и евентуалният по делото ответник, чието привличане, при възникване на допустимите предпоставки на последващо евентуално изменение на иска, 1 зависело от установеното по предявените искове по чл. 124, ал. 1 и ал. 4 от ГПК. Твърди се, че с тези си изводи, съдът предварително и изцяло отрича възможността за ефективна защита чрез последваща замяна на страна по иска, което действие разпоредбата на чл. 228 от ГПК предвиждала като развитие на исковия процес.

За неправилен се възприема и извода на съда, че не са изложени обстоятелства и факти относно фактическите състави на търсената защита. В подкрепа на това оплакване се твърди, че са посочени всички основни и необходими за редовността и допустимостта на исковете факти, което обуславя извод за неизпълнение на задължения на съда за администриране на редовно инициирано производство.

Въз основа на посочените оплаквания, частните жалбоподатели градят извод за предубеденост на съдебното произнасяне, като обръщат внимание, че съдът недопустимо не се е произнесъл по заявеното от тях искане за допускане на обезпечение на предявените искове.

На основание чл. 129, ал. 3 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещни страни, поради което и не са постъпили становища по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане частната жалба, Добричкият окръжен съд установи следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК (актът е съобщен на страните на 27.07.2023г., а жалбата е подадена на 31.07.2023г.).

Предвид горното и като изхождаща от активно легитимиран и лица (страни по делото) с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях определение, респ. като насочена срещу акт от категорията по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Гражданско дело №236/2023г. на РС - Каварна е образувано по повод искова молба, която М. Т. Н. и Т. Н. Т., и двамата с адрес в гр. Б., предявяват срещу ЧСИ №737 с район на действие ОС Добрич, с твърдения за факти и обстоятелства, свързани с ИД №2184/2011г. по описа на ЧСИ №737, водено срещу ищците. В исковата молба се твърди наличие на антидатиран документ на стр. 962 от изпълнителното дело, като това антидатиране се отразява на изводите за наличие или отсъствие на перемпция по посоченото изпълнително дело, а също така и на изтеклата 5-годишна погасителна давност на вземането, предмет на това дело. Твърди се още, че по делото е приключила втора публична продан на 2/3 идеални части от Нива с ид.

№*** в с. Б., собственост на двамата ищци, като предвид на факта, че е обявен купувач на този имот, по насилствен начин е отнето/предстои отнемане на владението на тези 2/3 идеални части и евентуално предстои въвод във владение на обявения за купувач. Твърди се, че принудителните 2 действия по изнасяне на имота на публична продан и запор и събиране на арендното вземане на ищците нарушават правото им на владение на имота.

С тези твърдения, ищците са поискали от съда: да извърши проверка за законосъобразността на извършените действия; да допусне обезпечение чрез спиране на изпълнителните действия по посоченото изпълнително дело; да постанови спиране на разпределението на евентуално постъпилите суми от извършената на 21.04.2023г. публична продан; да спре въвода във владение; предявили са иск с посочено правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване истинността и антидатирането на документ Молба от 17.10.2019г., лист 962 от ИД №2184/2011г. по описа на ЧСИ №737; поискали са да се установи нищожността и невалидността на предприетите изпълнителни действия на 11.08.2022г. по ИД №2184/2011г. по описа на ЧСИ №737, а в условията на евентуалност са предявили иск на основание чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 45 от ЗЗД за възстановяване на щетите от евентуалната публична продан и отнемане на имота в хода на делото, ведно с пропуснатите ползи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, като са посочили, че понастоящем считат този иск за неоценяем. Към исковата молба е приложено платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 50 лева.

С определение №197/25.04.2023г. е прекратено производството по гр. д.

№236/2023г. пред Районен съд Каварна и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Добрич. За да постанови своя акт, Районен съд Каварна е приел, че е сезиран с молба, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на действията на ЧСИ №737, по които оплаквания, поради специалната уредба на изпълнителното производство по ГПК, родово компетентен да се произнесе се явява съответния окръжен съд.

Частните жалбоподатели са обжалвали посоченото определение, като с Определение №459/14.06.2023г. по ч.гр.д. №377/2023г. по описа на Окръжен съд Добрич, съдът е отменил обжалваното определение и е върнал делото на Районен съд Балчик за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа на извършване на проверките по чл. 129 и 130 от ГПК.

След връщане на делото, Районен съд Балчик е постановил разпореждане №729/27.06.2023г., като е оставил без движение производството по делото и е дал указания на ищците да отстранят допуснати от тях нередовности, а именно: да изложат пълна и ясна обстоятелствена част по елементите на фактическите състави на заявените претенции; да посочат надлежен ответник по всяка от претенциите, правнорелевантните факти, съобразно фактическите състави на разпоредбите за защита на нарушено владение, оспорване на документ и правоотношение, както и за отговорност на ЧСИ за вреди и тяхното формулиране; да посочат цена на всеки един от исковете и да заплатят съответстващата се държавна такса. Съдът е указал на ищците, че могат да ползват правна помощ. Съдът е указал на ищците да изпълнят дадените им разпореждания в едноседмичен срок, като ги е предупредил, че 3 ако не сторят това, съдът ще върне исковата молба и ще прекрати делото.

В предоставения срок, ищците са депозирали уточняваща молба №2991/06.07.2023г., като са заявили следните уточнения: заявено е, че се предявяват претенции по чл. 75 и чл. 76 от ЗС, като е посочено, че държането, владението и собствеността на описания в исковата молба имот, са отнети по насилствен начин чрез незаконосъобразни действия на ЧСИ, изразяващи се в изнасяне на имота на публична продан и издаване на постановление за възлагане за същия имот. Незаконосъобразността на действията се явявала следствие на настъпила по изпълнителното дело перемпция и погасителна давност, както и поради извършвано нередовно уведомяване на длъжниците. По тези заявени искове не са посочени ответници, нито цена на исковете; посочва се, че настъпилата по изпълнителното дело перемпция и погасителна давност, обуславят правен интерес за ищците да предявят иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено, че към датата на предприемане на изпълнителните действия по запор на арендно вземане и обявяване на публична продан, не е съществувало правоотношение между ищците, ЧСИ №737 и взискателя. По този заявен иск не са посочени ответници; предявяват нов иск по чл. 108 от ЗС за възстановяване на правото на собственост, владение, държане и разпореждане с недвижимия имот, посочен в исковата молба, с твърдение, че същият е отнет по насилствен начин и изнесен на публична продан. По този нов заявен иск не са посочени ответници, нито цена на иска; уточняват, че е предявен и иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинността на документ Молба с вх. №1668/18.01.2018г., находяща се на л. 951 от ИД №2184/11г. и на Молба на л. 962 от същото ИД. уточняват, че предявеният иск по чл. 45 от ЗЗС се поддържа, с твърдението, че същият понастоящем се явява неоценяем, т.к. размерът на нанесените материални щети може да бъде установен едва след извършване на оценка на имотите и съпоставка между пазарната и продажната цена на тези имоти, като се твърди, че същите са продадени на значително по-ниска цена от пазарната. По този заявен иск също не са посочени ответници, нито цена на иска; с тази молба, като ответник по иска, без посочване по кой от всички искове, е посочен ЧСИ №737 гр. Д., като е отправено искане „съответното юридическо лице по застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ №737“ да бъде привлечено в производството, но без посочване в какво качество се търси неговото участие; към тази молба са приложени скица на описания в исковата молба недвижим имот и данъчна оценка на същия.

След повторна проверка по чл. 129 и чл. 130 от ГПК, Районен съд Балчик е постановил определение №349/11.07.2023г., като повторно е оставил без движение исковата молба и е дал повторно указания да ищците да 4 отстранят допуснати от тях нередовности в подадените искова и уточнителна молби, като посочат по всяка предявена претенция поотделно: името и адреса на ответниците по всяка претенция; цената на иска, като представят доказателства за заплащане на съответстващата се държавна такса; да посочат банкова сметка или друг начин на плащане, в случай, че се предявява осъдителен иск за парично вземане; изложение на обстоятелствата, на които се основава искът за всяка претенция поотделно, да изложат правнорелевантните факти за съответното материално право, както и да формулират съответно искане до съда за всяка от заявените претенции поотделно. Указана е повторно възможността да поискат допускане на правна помощ. Съдът е указал на ищците да изпълнят дадените им разпореждания в едноседмичен срок, като повторно ги е предупредил, че ако не сторят това, съдът ще върне исковата молба и ще прекрати делото.

В предоставения срок, ищците са депозирали нова уточняваща молба с вх. №3130/14.07.2023г., като са заявили следните уточнения: като ответници по всички искове, са посочени ЧСИ №737 Л. Т., гр. Д., и „съответното юридическо лице по застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ №737“, като е поискано съдът служебно да установи това лице. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за разглеждане иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, се посочва, че би следвало и УникредитБулбанк АД, ЕИК 831919536, гр. София, пл. „Св.

Неделя“ №7, да бъде привлечена в производството, но без да се прави такова искане, нито да се посочва в какво процесуално качество се търси участието на това дружество. относно цената на иска е посочено, че е отправено искане до съда с предхождащата уточняваща молба да бъде определена дължимата от тях държавна такса и на ищците да им бъде указано ясно и точно какъв размер следва да бъде внесен, като се посочва, че вече е внесена държавна такса в размер на 50 лева. излага се, че всички заявени претенции се основават на едни и същи факти и обстоятелства, а именно, че описания в исковата молба недвижим имот е продаден с постановление за възлагане в рамките на изпълнително дело, което е провеждано при липса на изпълняемо право, поради неговото погасяване в течение на изпълнителното производство, както и поради предстоящо влизане в сила на постановление за възлагане на недвижим имот и евентуален следващ го въвод във владение на определения за купувач на имота. ищците са заявили съответни на заявените претенции петитуми по по исковете по чл. 75, чл. 76 и чл. 108 от ЗС, по чл. 124, ал. 1 и по чл. 124, ал. 4 от ГПК, както и с правно основание чл. 441, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ към тази молба е приложен договор за доброволна делба от 16.07.1997г., удостоверение за наследници на Т.Н. Т., Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.05.2023г. по ИД №20117370402184.