Решение № 1322 от 29.09.2021, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1322 29.09.2021 година гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд,

XXIIІ административен състав,

На двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛЯ РУСЕВА при секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело № 1750 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.186, ал.4 вр.ал.1 от ЗДДС и е образувано по жалба на „Унитрейд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Зорница“ бл.16, вх.А, ет.14, ап.79, представлявано от управителя С. Д.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-135-0015930/13.05.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр.

Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-140/07.06.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр.

Бургас, ул. „Александровска“ № 86, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ поради съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон поради това, че е издадена без правно и фактическо основание и не е мотивирана, че не е посочено коя измежду петте хипотези на цитираните в заповедта правни норми от закона е конкретно нарушената, и това накърнява правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че преждевременно е наложена мярката, без законово основание, тъй като към момента на налагане на ПАМ за констатираното нарушение няма издадено наказателно постановление. Обосновава се немотивираност на заповедта и в частта относно определения срок за запечатване на обекта, като се твърди, че в тази част същата противоречи на целта на закона. Обосновава се несъразмерност на твърдяното нарушение с наложената ПАМ. По същество се оспорва факта на нарушението, а именно – че не е бил издаден фискален бон за контролната покупка. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Видова, която поддържа жалбата, не сочи доказателства, не претендира присъждане на разноски.

Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането му. В с.з. изпраща представител, който мотивира неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС – запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 86, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, за това, че при извършена на 08.05.2021 г. в 13.30 часа проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за дрехи, находящ се в гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 86, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба. Посочено е също, че е извършена контролна покупка на чанта на стойност 29,99 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, но че за извършената покупка не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.

В мотивите на заповедта е посочено, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Посочено е също, че констатациите са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0015930/08.05.2021 г. В заповедта са изложени и мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ /14 дни/, като са преценени тежестта на нарушението, установената при проверката положителна касова разлика в размер на 30 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство, която е преценено, че е резултат от системно неотчитане на приходи, предвид средно-дневния оборот на обекта в размер на 145,01 лв. и декларираните нереално ниски финансови резултати за предходни години /за 2020 г. – 0 лв., 2019 г. – 236,92 лв.; за 2018 г. – 3 666,70/, с оглед местоположението на обекта /оживена улица, с постоянен клиентопоток и средно-дневните обороти за този тип дейност/.

Заповедта е съставена въз основа на Протокол за извършена проверка сер.

АА № 0015930/08.05.2021 г. В същия е описано, че на 08.05.2021 г. при проверка на търговски обект магазин за дрехи, находящ се в гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 86, стопанисван от жалбоподателя, е извършена контролна покупка от проверяващо лице на стойност 29,99 лв., като за същата не е издаден фискален касов бон. Посочено е, че при проверката в обекта е установена касова наличност в размер на 80 лв., докато във фискалното устройство са отчетени продажби на стойност 50 лв. Работното време на обекта е от 10.00 часа до 19.00 часа, с почивен ден събота, целогодишно.

Протоколът за проверка от 08.05.2021 г. е подписан с възражения от продавача в магазина Д.Г. Д., присъствала на проверката, която е вписала, че поради смяна на стоката в обекта от зимна към лятна колекция е било пропуснато издаването на касов бон по повод контролната покупка.

Протоколът за извършена проверка не е оспорен в настоящото производство от жалбоподателя по реда на чл. 193 ГПК вр.чл.144 АПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно констатираните с него факти и представлява годно доказателство по смисъла на чл.50, ал.1 ДОПК относно установените с него факти и обстоятелства /В този смисъл са Решение № 3637/10.03.2020 г. по адм.дело № 13699/2019 г. на ВАС, І отд., Решение № 16788/10.12.2019 г. по адм.дело № 8531/2019 г. на ВАС, І отд. и др./. Освен това, във връзка с твърденията на жалбоподателя в жалбата му до съда, а именно – че не е вярно, че не е бил издаден фискален бон за контролната покупка, с Определение № 1483/12.07.2021 г., с което е съобщен докладът на делото, съдът е указал на жалбоподателя, че следва да докаже това свое твърдение, както и че не сочи доказателства за същото. Въпреки дадените му указания и разпределената доказателствена тежест, жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че в крайна сметка е бил издаден касов бон за контролната покупка.

От представената справка за задължения към 10.05.2021 г. се установява, че жалбоподателят няма непогасени данъчни задължения.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е потвърдена с Решение № № ГДФК-140/07.06.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

В съответствие със служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно нормата на чл.168, ал.1 АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност.

Това се налага поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл.

9 от АПК.

Разпоредбата на чл.

146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Решението на горестоящия административен орган е връчено на жалбоподателя на 18.06.2021 г. /л.16/ срещу разписка, а жалбата е подадена на 01.07.2021 г. /л.3/, поради което съдът приема, че е спазен преклузивният срок за обжалване по чл.186, ал.4 ЗДДС вр.чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС в приложимата й редакция /ДВ бр.98/2018 г./, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице – чл.186, ал.3 ЗДДС.

По делото е представена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /л.97-л.98/, с която изпълнителният директор на НАП е определил директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. По делото е представена и Заповед № 2106/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП /л.99/, с която Даниел Вълканов, издал процесната заповед за налагане на ПАМ, е преназначен на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Поради това, заповедта, предмет на контрол в настоящото производство, е издадена от компетентен орган.

Съдът счита, че са спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. В тази връзка, не се споделят доводите в жалбата, че посочените в заповедта правни норми съдържат пет правни хипотези, което затруднява правото на защита на жалбоподателя, който не може да упражни правото си на възражения си поради факта, че не е посочено конкретното правно основание за издаване на заповедта. Всички правни основания, изброени в заповедта, са във взаимна връзка и сочат на едно и също нарушение на данъчното законодателство, а именно – неспазване от търговеца на задължението му да документира всяка една покупка в обекта чрез издаването на касов бон от монтираното фискално устройство. По тази причина, съдът счита, че не е накърнено правото на защита на жалбоподателя и че нарушението, т.е. фактите, въз основа на които се налага принудителната административна мярка, са ясно, конкретно и подробно описани в оспорения акт.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради липсата на влязло в сила наказателно постановление, което да установи извършеното нарушение. Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на принудителна административна мярка, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите по приходите административно нарушение. Административнонаказателното производство, което започва със съставянето на АУАН и приключва с издаването на наказателно постановление по реда на ЗАНН, нямат нищо общо с производството по налагане на принудителни административни мерки по ЗДДС, което производство е самостоятелно, развива се по други процесуални правила и има друго правно основание, което не е свързано с административното наказване на лицето за извършеното от него нарушение. Аргумент в подкрепа на това е разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се налага в посочените хипотези, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, както и разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Ето защо, не се споделят възраженията на жалбоподателя, че законосъборазността на заповедта за налагане на ПАМ е обусловена от изхода на административно-наказателното производство по установяване на извършеното нарушение.