Определение № 2269 от 22.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2269 гр. Пловдив, 21.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Бранимир В. Василев

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502125 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 срещу определение № 7578/19.06.2024г. постановено по гр. дело № 18445/2023г. по описа на Пловдивски РС, с което се оставя без уважение подадената от ответника „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, Седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Управителите С.Н.Н. и Н.М. Л., Молба Вх. № 46375/29.04.2024 г. за изменение на Решение № 1693/15.04.2024 г., постановено по гр. дело № 18445/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – VІІІ гр. Състав.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото не е съобразено с правния резултат и правната тежест на това дело.

Въззивният съд като се запозна с фактите по делото и новата съдебна практика на СЕС, намира, че основателна е жалбата на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за намаляване на присъдения адвокатски хонорар на адвоката на ищеца. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в казуса и при липса на подписан договор за правна защита, то настоящият съд на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 и чл.7 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, поради което обжалваният акт на РС Пловдив е незаконосъобразен, защото е прилагал горната наредба и е присъдил адвокатско възнаграждение по предвидения там минимум. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, 1 техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв.Д. М. следва да се присъдят 400 лева за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на ищеца Т. И. Г.. В казуса е налице само един иск за обявяване за нищожен на договор за кредит с цена от 3 500 лева. Според настоящият съд за защита по това дело размера на адвокатския хонорар е справедливо да се намали от присъдения по минимума на НМРАВ размер от 1560 лева до 400 лева.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7578/19.06.2024г. постановено по гр. дело № 18445/2023г. по описа на Пловдивски РС, като вместо това:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК решение №1693 от 15.04.2024г. по гр. дело № 18445/2023г. на ПРС, VІІI гр. с-в, като НАМАЛЯВА размера на присъдения адвокатски хонорар на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив от 1 560 лева на 400 лева, за предоставена безплатна правна помощ по това дело на ищеца Т. И. Г. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2