Решение № 99 от 20.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Видин, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320101470 по описа за 2025 година

Делото е образувано по исковата молба на И. Д. Н. от гр.***********,ЕГН ********** против Районна прокуратура-*****,Булстат *******„с адрес: гр.**********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ вр.чл.11 от Наредба за структурата и организацията на трудовото възнаграждение и чл.86 ЗЗД.

Подържа се от ищеца,че е сключил с ответника Районна прокуратура *****, Трудов договор № 1 от 02.08.2010 г., съгласно който ищецът е изпълнявал длъжността "*******,както и че договорът е прекратен на 04.01.2023 г. със Заповед № 4 от 04.01.2023 г. на основание чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт.

Сочи се,че за времето от месец септември 2021 г. до месец декември 2022 г., докато е заемал длъжността „*******, ответникът е злоупотребил с правото, като чрез незаконни действия го е лишил от полагаемото му се трудово възнаграждение - с Протокол от 17.09.2021 г. му е връчил едностранно, при липса на съгласие от негова страна, в противоречие със закона, Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. към трудов договор № ****** г., с което е намалил трудовото възнаграждение на ищеца, спрямо постигнатото предходно споразумение с № 44/26.05.2021 г. за получаване на 1 допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за придобитата от ищеца ОНС /образователна и научна степен/ „****".

Сочи, че едностранното изменение на трудовото правоотношение в частта „трудово възнаграждение" е в нарушение с разпоредбата на чл. 118, ал.

1 от Кодекса на труда и е недействително по смисъла на закона.

Излага се следното:-че на 15.09.2014 г. е получил съгласие от ответника, Районна прокуратура -*****, да се обучава в **************** към катедра „******* - Адм-482/2014 г. от 15.09.2014 г. по описа на РП *****.

В периода от 21.04.2015 г. до 21.04.2019 г. е зачислен за задочен ****ант към катедра „*************, видно от Удостоверение вх. Адм-482/2014 г. от 26.10.2015 г. по описа на РП *****.

Ответникът, освен че е дал съгласие да се обучава, му е разрешавал отпуск за обучение в ****************, съгласно приложените в трудовото досие заповеди -Заповед №63/05.04.2017 г. , Заповед № 12/18.01.2018 г., както и отпуск за защита на дисертация за придобиване на ОНС „****" съгласно Заповед № 81/02.05.2018 г. по описа на РП -***** .

На 11 май 2018 г. е защитил дисертация на тема „*********", в резултат на което му е присъдена образователна и научна степен „****".

Със Заповед № 49/05.04.2019 г. на Районна прокуратура - ***** ответника е утвърдил изплащането на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер в размер на десет процента върху определената му индивидуална основна работна заплата във връзка с присъдената ОНС „****" и е разпоредил изготвянето на допълнително споразумение за отразяване на промяната, предвид постоянния характер на допълнителното възнаграждение.

В мотивите на заповедта надлежно са посочени всички правни и фактически основания за издаването й -решенията на ВСС в тази връзка и Правила за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ - Решение по т. 12 от Протокол № 42 от заседание на ВСС, проведено на 05.12.2007 г., изм. с Решение на ВСС по т. 33 от Протокол № 45/19.12.2007 г. на ВСС, както и на основание т. 21 от Правилата за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ, утвърдени със Заповед № РД-02-15/28.04.2015 г. на главния прокурор.

На 08.04.2019 г. с ответника сключват Допълнително споразумение № 2

13/08.04.2019 г. с което са се споразумели да получавам допълнително възнаграждение в размер на 10 % върху индивидуалното месечно трудово възнаграждение. Същото е намерило отражение в поименните длъжностни/щатни разписания на Районна прокуратура - *****, което доказва постоянния характер на възнаграждението в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ /, издадена от Министерски съвет на основание чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда,като тази уговорка е налице и в Допълнително споразумение №44/26.05.2021 г.

На 14.09.2021 г. ответникът е утвърдил нова длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „******* и на същата дата е издал Заповед № 188/14.09.2021 г. с която е разпоредил едностранно да бъде прекратено изплащането на допълнителното трудово възнаграждение в размер на десет процента върху основната заплата за ОНС, тъй като темата на защитения ****ат вече не отговаряла на характера на извършваната от ищеца работа в резултат на утвърдената от него на същата дата длъжностна характеристика за длъжността, която е заемал. На 17.09.2021 г. с протокол му е връчено Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. по описа на Районна прокуратура - ***** пред свидетели, с което ответника едностранно е изменил трудовия му договор като е прекратил изплащането на допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер за ОНС „****".

Сочи се,че допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. по описа на Районна прокуратура -***** не е подписано от ищеца, а в протокола изрично е посочено, че не е съгласен.

Подържа се ,че в чл. 118 от Кодекса на труда е въведена забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работника или работодателя с единствено изключение - едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от страна на работодателя. Всяко друго изменение на уговорките в трудовия договор, в т.ч. мястото на работа, длъжността, времетраенето на договора, размера на отпуска, трудовото възнаграждение и начина и периодичността на плащането му, продължителността на работното време и пр. може да бъде изменено по взаимно, изразено писмено съгласие на страните по трудовото 3 правоотношение.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда в трудовия договор задължително се включва основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Съгласно чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и за образователна и научна степен **** е допълнително възнаграждение с постоянен характер. Поради това всяко изменение в определянето и изменението на уговореното между страните трудово възнаграждение се осъществява при постигането на взаимно съгласие на страните, както повелява чл. 119 от Кодекса на труда. Видно от отбелязването върху утвърдената на 14.09.2021 г. длъжностна характеристика, същата е получена от ищеца на посочената датата 17.09.2021 г. Подписването на новата длъжностна характеристика не е сред случаите, предвидени в закона, които могат да доведат до едностранно изменение на трудовия договор, отнасящо се до уговореното между страните допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер.

С едностранното изменение на трудовото правоотношение в частта „трудово възнаграждение" с постоянен характер, ответникът е злоупотребил с правото, противоправно и недобросъвестно е упражнил работодателската си власт с цел да бъдат увредени правата и законните ми интереси в противоречие с интересите на обществото относно спазване на установения правов ред - като по незаконен начин е намалил трудовото възнаграждение на ищеца в нарушение на чл. 118 от Кодекса на труда. Сочи се ,че от съдържанието на Протокол от 17.09.2021 г., с който е връчено на ищеца Допълнително споразумение № 80/15.09.2021г., се установява, че той е изразил несъгласие с предложеното изменение и не е го подписал.

Ответникът е злоупотребил с правото и при връчването на Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. с Протокол от 17.09.2021 г. от един административен ръководител и двама негови заместници, главния счетоводител и административния секретар. Твърди се,че тримата административни ръководители са знаели, че във всички дялове на правото, за да се постигне споразумение е нужно съгласие на страните по арг. на чл. 20а от Закона за задълженията и договорите, респективно същите са нищожни по 4 смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. Второ от ЗЗД при липса на съгласие,поради което е налице злоупотреба с трудовите права с цел да се намали едностранно трудовото възнаграждение на ищеца - знаели са, че е противозаконно, но въпреки това са действали недобросъвестно противно на установения правов ред.

Подържа се ,че ответникът е злоупотребил с правото, като умишлено е посочил грешен ред за обжалване на Заповед № 188/14.09.2021 г. - в 14 дневен срок от съобщаването, пред Административен съд - *****. В конкретният случай ответника е действал като „работодател" по трудови правоотношения / чл. 10 от КТ във връзка с т. 1 от § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ /, а не като административен орган, осъществяващ публични функции по смисъла на т. 1 от § 1 от Допълнителните разпоредби на АПК, тъй като не принадлежи към системата на изпълнителната власт, нито със Заповед № 188/14.09.2021 г. е осъществил публични функции.

Сочи,че е налице злоупотреба с право защото работодателя е знаел, че заповедта не представлява индивидуален административен акт, нито притежава белезите на такъв, респективно не подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред, но въпреки това е злоупотребил с правото като е посочил грешен път за обжалване, за да ограничи възможността му да защити правата и законните си интереси чрез по-кратък срок за защита.

Злоупотреба с право е налице и при утвърждаването на нова длъжностна характеристика на 14.09.2021 г., тъй като това действие на ответника не е продиктувано от изменение на характера на извършваната от работа, докато е заемал длъжността „*******/ Решение № 345 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 192 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 107 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3553/2021 г., I V г. о., ГК/. Това е така, защото не е било налице изменение на законодателството, което регламентира задълженията на съдебния администратор -чл. 357, ал. 7 от Закона за съдебната власт и разпоредбата на чл. 51 от Правилника за администрацията на ПРБ, а изменението е продиктувано единствено от желанието на ответника да намали едностранно трудовото възнаграждение с постоянен характер, тъй като в същия ден е издал и Заповед № 188/14.09.2021 г. с която едностранно е прекратил изплащане на допълнителното трудовото възнаграждение с 5 постоянен характер.

Подържа се,че с изменение на длъжностната характеристика, ответника е целял чрез злоупотреба с право да намали договореното трудово възнаграждение в частта допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, без съгласието на ищеца и без наличие на законова цел, която да оправдава действията му.

В новата длъжностна характеристика от 14.09.2021 г., ответника е премахнал следните функции:- управлява информационната сигурност в компютърната мрежа на Районна прокуратура - ***** "и „организира доставката, разпределението и правилното функциониране на всички устройства в направление Комуникационна и компютърна техника".

Сочи се,че според ответника, причината за това била, че „Финансовостопанското обслужване на РП-***** се осъществявала от ОП - *****, а в РП ***** е назначен служител на длъжност „**************".

Финансово-стопанското обслужване обаче не се осъществява от 14.09.2021 г. от Окръжна прокуратура - *****, а се осъществява от 01.01.2021 г. от Окръжна прокуратура - *****, защото от тогава са закрити районните прокуратури в Лом и Берковица и са разкрити териториални отделения в тези градове към районната прокуратура в ***** - Решение по т. 1., буква В. 10 от Протокол № 20 на ПК от заседание на ВСС, проведено на 13 август 2020 г. и §40 от Правилника за администрацията на ПРБ.

Твърди се,че още по-малко значение има утвърждаването и назначаването на **************р в Районна прокуратура - *****. Съгласно Решение по т. 33.5.3 от Протокол № 46 от заседание на ВСС, проведено на 12 ноември 2008 г., ВСС е осигурил техническото и информационно обслужване на районните прокуратури по следния начин: „УКАЗВА на административните ръководители на районните съдилища, в които има отпуснати щатни бройки за системни администратори да разпишат в длъжностната им характеристика изрично задължение, съдебният служител да обслужва и съответните районни прокуратури и следствени служби." Още повече с Решение по т. I V от Протокол № 42, от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 25 ноември 2020 г. е указано следното: „VI. УКАЗВА на административните ръководители на окръжни прокуратури, при липса на утвърден щат за системни 6 администратори в районните прокуратури, както и в случаите на необходимост - системните администратори в окръжните прокуратури да обслужват информационно и технически магистратите и съдебните служители в районните прокуратури и техните териториални отделения" Т.е. никога районната прокуратура не е оставала без информационно и техническо обслужване от **************р, дори и да няма утвърден такъв в щатното разписание, а позоваването на това обстоятелство /че бил назначен **************р/ е злоупотреба с право от страна на ответника, за да мотивира по някакъв начин противоправните си действия. Сочи се,че ищеца не са възлагани допълнителни функции към заеманата длъжност „*******, свързани със изпълнение задълженията на длъжността "**************р" ,както и че не става въпрос за престация на допълнителен труд, извън основания трудов договор, които труд да извършва по реда на чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда, а допълнителното възнаграждение с постоянен характер му е определено за това, че притежава по-висока образователна степен, тъй като му е присъдена ОНС „****", каквато е и презумпцията на клас за прослужено време.