Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 18.08.2025, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 127/2025
Вид
Решение № 124
Подписан
18.08.2025
В сила
12.09.2025
Състав
Веселин Христов Коларов

Цитирани разпоредби

  • чл. 79 ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.12 · Закон за собствеността на гражданите

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Харманли, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20255630100127 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск за собственост намиращ правно основание в чл.124 от Гражданско процесуален кодекс вр. чл. 79 ал.1 от Закон за собствеността.

Ищците П. С. Г. ЕГН ********** от с.Остър камък, общ. Харманли и Я. С. Д.

ЕГН ********** от гр. Харманли, твърдят че са наследници на П* Г. Ж* род. на ***г. и поч. на 28.VІ.1972г. - техен дядо.

Сочи се, че през целия си живот наследодателя живял в с. Остър камък общ.

Харманли. Той имал три деца: бащата на ищците - С*П* Г. ЕГН **********, Д*П*Д* ЕГН ********** и Г*П*Я* ЕГН ********** (съответно чичо и леля на ищците).

Твърди се, че приживе наследодателя притежавал недвижим имот в с. Остър камък общ. Харманли, за който било извършено геодезическо заснемане (приложено към исковата молба).

Сочи се , че през 1950г. в селото се отглеждали много животни: крави, овце и кози и къщата попадала на мястото, където се събирали животните и тръгвали на паша. По това време имотът на праводателя бил отнет и му бил предоставен друг, понастоящем - УПИ IІІ43, в квартал 6 по плана на с. Остър камък общ. Харманли, одобрен със Заповед № 225/ 28.Ш.1994г. с площ от 1 580кв.м., при граници: от две страни улица, УПИ IV-42, УПИ II-41.

В исковата молба се твърди, че в този имот била построена къща за бащата на ищците, а в последствие две селскостопански сгради и гараж, който понастоящем бил разрушен.

Сочи се, че лелята на ищците се омъжила и заживяла в гр. Любимец, а чичо им Д* - закупил къща - срещу описаната. Там той и починал, като неговите наследниците и до настоящия момент я стопанисвали.

Твърди се, че дядото и бабата на ищците живели до края на дните си в пристройка към къщата обгрижвани от бащата на ищците.

В исковата молба се сочи, че процесния имот бил деклариран като собственост на ищците още от 1998г. , което се установявало от извадка от електронното досие от Дирекция „Местни данъци и такси“ при О.. За този имот били заплатени всички данъци и такси през годините.

Имота бил владян необезпокоявано от бащата и майката на ищците до тяхната 1 смърт, като понастоящем ищците го стопанисвали и поддържали.

Твърди се, че ищците имали добри отношения с леля си и вуйчо си - докато били живи. Те им гостували и никой от тях нямал претенции за собственост към процесния имот.

Такива били понастоящем и отношенията между ищците и техните братовчеди.

Ищците владеели имота явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато, но не притежавали документи за собственост за имота и при опит да се снабдят със скица, за да извършат обстоятелствена проверка се оказало, че имота е записан като собственост на О..

Това породило правния им интерес от предявяване на исковата претенция, с която да докажат правото си на собственост върху процесния имот.

Молят съда да постанови решение, с което признаете за установено по отношение на О., че П. С. Г. ЕГН ********** от с. Остър камък общ. Харманли и Я. С. Д. ЕГН ********** от гр. Харманли, са собственици поравно по силата на наследяване и давностно владение на следният недвижим имот: УПИ III- 43, в квартал 6 по плана на с. Остър камък общ. Харманли, одобрен със Заповед № 225/28.ІІІ.1994г. с площ от 1 580кв.м., ведно с построените в имота Къща и две Второстепенни Сгради, при граници: от две страни улица, УПИ IV-42, УПИ II-41.

Претендират присъждане на съдебни и деловодни разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответника О. не е депозирала отговор на исковата молба. Не е представила доказателства и не е направила доказателствени искания.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани се явяват и представляват от пълномощника адв. Т. Д. при АК Хасково, кояйто поддържа депозираната искова молба.

Ответника О., редовно призована за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт В.Шаринов, който оспорва предявения иск, без да сочи конкретни основания.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

От приобщеното по делото Удостоверение за наследници (заверено като препис ксерокопие) се установява, че ищците са наследници на П* Г. Ж* род. на ***г. и поч. на 28.VІ.1972г. – съответно син и дъщеря на С*П* Г. ЕГН ********** поч. на 04.Х.1987г. – син на наследодателя.

Между страните не се спори, а и от представената Извадка от електронно досие на физическо или юридическо лице на от Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. се установява, че процесния имот бил деклариран като собственост на ищците още от 1998г. и към този настоящия момент за него са заплатени всички данъци и такси през годините.

Видно от представената скица № 888/04.ХІІ.2024г. на О., процесният урегулиран поземлен имот ІІІ-43 в кв.6 по плана на с.Остър камък общ. Харманли, одобрен със Заповед №225/ 28.ІІІ.1994г., с площ от 1580кв.м., е записан като собственост на О..

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ТЯ. Т* (леля на ищците) и К*Й* (без родство с ищците ), се установява, че познават много добре процесния имот. Първоначално имота се стопанисвал от дядото на ищците – П* , а в последствие от неговия син С*. От 1989г. имота се стопанисвал и поддържал от ищците, като в него живеела тяхната майка. Свидетелите също така описват имота като сочат, че само ищците полагат грижи по поддръжката му , който винаги били частна собственост и за който никой не предявявал претенции относно собствеността върху него. Имота бил елекрофициран и в него имало прекарана ВиК канализация за питейна вода.

Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно отразяващи действителното фактическо положение по делото.

В хода на производството е назначена и изготвена Съдено-техническа експертиза от в.лице Д. К., кредитирана изцяло от съда, като обективна и компетентно изготвена. При изготвена на заключението вещото лице е провел оглед на процесния имот и проследил 2 изцяло история му. Установеното от експерта изцяло подкрепя установеното при разпита на свидетелите в съдебно заседание. В заключението е отразено, че в КиРП на село Остър камък от 1946г. процесния имот не е насасен като дворно място – нанесен бил като парцел ІІ-общ в квартал 7 . От плана на виждало , че към датата на одобряването му ( 1946г.) той не бил застроен – нямало построени сгради. В разписния лист към плана от 1946г. за парцел ІІ в квартал 7 било вписано :“П* Г. Ж*- одворен прот.№ 28 от 16.І.1952 на ТПС“.

Вещото лице установило, че дворното място е изцяло оградено, като описва подробно границите, както и че е поддържано. Не било установено за имота да е провеждана реституционна процедура. изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни Предявеният положителен установителен иск по чл. 124 ал.1 от Граждански процесуален кодекс вр. чл.79 ал.1 от Закон за собствеността е допустим. Налице е правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищците право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представената скица № № 888/04.ХІІ.2024г. на О. и оспорването от ответника, направено в съдебно заседание.

В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовават – придобивна давност и наследство, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ придобиване по давност, съдът трябва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл. 86 от Закон за собствеността, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост – като в този смисъл е и утвърдената съдебна практика.

По отношение на законови забрани за придобиване по давност съдебния състав счита, че по делото не са налице данни процесния имот някога да е бил държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването им по давностно владение. Липсват каквито и да е доказателства по делото, че имотите са били земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Няма и никакви доказателства по делото процесният имот да е бил одържавен по реда на чл.12 от Закон за собствеността на гражданите (отм.).

Ответникът от друга страна, не представя такива доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест - в този смисъл е и съдебната практика (Решение № 21/ 04.ІІ.2011г. по гр. д. № 1327/2009 г., 2-ро г. о на ВКС).

По делото липсват доказателства процесния имот да е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл. 12 ал.2 от ЗСГ (отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което той е запазил статута си на частна собственост и е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че този имот не подлежи на възстановяване по реда на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи и следователно липсва и основание да бъде включен във фонда на земите по чл. 19 от закона и да се считат за общинска собственост.

С оглед гореизложеното и предвид липсата на законови пречки за придобиване на имота по давност, съдът счита, че от събраните по делото непротиворечиви и неопровергани гласни доказателства по безспорен начин се доказа обективният елемент (corpus) на оригинерния придобивен способ по чл. 79 от ЗС - придобиване по давност, а именно упражняването на фактическа власт върху имота повече от десет години от страна на ищците, при това явно, непрекъснато и необезпокоявано.

От ангажираните в хода на процеса гласните доказателства по несъмнен начин се установява и наличието на субективния елемент на придобиването по давност (animus), доколкото се установи, че ищците считат имота за свой собствен, а не го владеят за другиго, 3 като са демонстрирали това. Също така от ответника не се ангажираха доказателства, опровергаващи презумпцията на чл. 69 от Закон за собствеността, съгласно която се предполага, че владелецът държи веща като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Следователно доказа се, че ищците държат имота като свой собствен, а не го държат за другиго.

Предвид установеното и доказано по делото давностно владение върху имота от страна на ищците П. Г. и Я. Д., изразяващо се в продължило повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху него, при това с намерение за държане на имота като свой собствен съгласно чл.79 и чл. 68 ал.1 от ЗС, съдът следва да приеме за доказано придобиването правото на собственост върху имота на основание давностно владение.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като ищците се признаят за собственици при равни части на процесния имот на основание давностното владение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от Граждански процесуален кодекс в полза на ищците следва да се присъдят и направените и доказани по делото разноски в размер на общо 1020лв., включваща възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.