Определение № 339 от 30.04.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Частно наказателно дело № 20245330200580 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпила жалба от адв. Д. Б., като процесуален представител на Х. Н. Ч., действащ със съгласието на ***** си М. Х. М., против Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП - Пловдив от 09.01.2024г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 49/2023г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив, пр. пр. № 10386/2022г. по описа на РП – Пловдив, водено за престъпление по чл.183 ал.1 от НК. По изложени в жалбата съображения се твърди, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено и делото върнато на прокурора.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото материали, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и при наличие на правен интерес, доколкото същата изхожда от лице, което се явява пострадало от престъплението. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Досъдебно производство № 49/2023г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив, пр. преписка № 10386/2022г. по описа на РП – Пловдив е водено за престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че от м. юли 2022г. до датата на постановлението за образуване на досъдебно производство – 12.01.2023г., след като има осъждане да бъде издържан низходящ - Х. Н. Ч., ЕГН ********** съзнателно няма изпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски.

С обжалваното постановление прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

1

От 2006г. свидетелите М. М. и Н. Ч. живеели на съпружески начала. От съвместното им съжителство двамата имали син - Х. Ч., роден на **.**.****г.

След няколко години съвместен живот свидетелите се разделили. С Решение № 1726/18.05.2022г., постановено по гр. д. № 20215330109413/2021г. по описа на РС – Пловдив, III бр. с., упражняването на родителските права спрямо детето Х. Ч. били предоставени на *********, като бил определен режим на лични отношения с ******. ****** Н. Ч. бил осъден да заплаща на **** си Х.

Ч., със съгласието на неговата ***** и законен представител М. М., месечна издръжка в размер на 177,50 лв., начиная от депозирането на исковата молба пред съда – 08.06.2021г. занапред до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска за времето от падежа до пълното й изплащане.

Съгласно постановеното решение издръжката следвало да се заплаща от ****** Н. Ч., чрез ********* и законен представител на детето, до 10-о число на месеца, за който се дължи. Наред с горното Н. Ч. бил осъден да заплати на **** си Х. Ч. издръжка в размер на 162,50 лв. месечно за изминал период от време за периода 08.06.2020г. – 08.06.2021г. или издръжка в общ размер на 1950 лв., ведно със законната лихва върху дължимата сума от падежа до окончателното й изплащане. Решението влязло в сила на 05.07.2022г.

Въз основа на издаден по делото изпълнителен лист било образувано изп. д. № 6146/2022г. по описа на СИС, VI район при РС – Пловдив. По изпълнителното дело постъпили следните плащания – на 09.11.2022г. сума в размер на 178 лв., представляваща издръжка за м.11.2022г., на 08.12.2022г. сума в размер на 177 лв., представляваща издръжка за м.12.2022г., на 10.01.2023г. сума в размер на 177,50 лв., представляваща издръжка за м.01.2023г., на 18.01.2023г. сума в размер на 177,50 лв., от която била изплатена издръжката за м.02.2023г., на 08.02.2023г. сума в размер на 177,50 лв., от която била изплатена издръжка за минал период, на 09.03.2023г., на 10.04.2023г., на 12.05.2023г. и на 08.06.2023г. сума от по 177,50 лв., с които суми били изплатени издръжки за минал период, на 24.07.2023г. сума в размер на 156,91 лв., с която била частично изплатена издръжката. На 23.08.2022г. св. Н. Ч. закупил на **** си Х. Ч. велосипед на стойност 765 лв.

Тъй като съдебното решение влязло в сила през м. юли 2022г., а св. Н.

Ч. започнал да плаща месечна издръжка на своя низходящ Х. Ч. през м. ноември 2022г., св. М. депозирала сигнал в РП – Пловдив, въз основа на който било образувано досъдебното производство.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, установена от извършените в хода на досъдебното производство процесуално-следствени действия и събраните доказателства - показанията на свидетелите М. Х. М. и Н. Б. Ч., както и приложените към материалите по делото писмени доказателства, прокурорът е приел, че липсва елемент от субективната страна на престъплението, а именно да е налице едно умишлено бездействие от страна на дееца – да знае, че съществува това негово задължение, да има 2 средствата, но да бездейства като не предприема никакви действия за изпълнение на задължението си. Прието е, че св. Н. Ч. изпълнява задължението си за плащане на издръжка на своя низходящ Х. Ч. въпреки финансовите затруднения, които има, като не е заплатил издръжка за месеците от влизане в сила на съдебното решение до м. ноември 2022г., но през м. август 2022г. е закупил велосипед на **** си на доста висока стойност.

Съдът, след като се запозна с обжалваното постановление, с доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, с оглед правомощията си по чл.243, ал.5 от НПК да провери изцяло прокурорския акт, намира следното:

С Решение № 1726/18.05.2022г., постановено по гр. д. № 20215330109413/2021г. по описа на РС – Пловдив, III бр. с., влязло в сила на 05.07.2022г., св. Н. Ч. бил осъден да заплаща на **** си Х. Ч., със съгласието на неговата ***** и законен представител М. М., месечна издръжка в размер на 177,50 лв., начиная от депозирането на исковата молба пред съда – 08.06.2021г. занапред до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска за времето от падежа до пълното й изплащане. Издръжката следвало да се заплаща до 10-о число на месеца, за който се дължи.

Действително с посоченото решение св. Н. Ч. бил осъден да заплати на **** си Х. Ч. и издръжка в размер на 162,50 лв. месечно за изминал период от време за периода 08.06.2020г. – 08.06.2021г. или издръжка в общ размер на 1950 лв., ведно със законната лихва върху дължимата сума от падежа до окончателното й изплащане. За реализирането на наказателната отговорност по чл.183 ал.1 от НК, обаче, е необходимо лицето да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изпълнило задължението си в размер на две или повече месечни вноски при наличието на обективна възможност за това и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка.

Ето защо инкриминираният период от време може да бъде само след като е влязло в сила осъдителното решение, доколкото на наказателноотговорното лице е недопустимо да бъде вменено задължение, неизпълнението на което да обосновава наказателна отговорност ретроспективно.

Такава материалноправна конструкция не може да съществува в правния мир. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава /Решение № 484/16.10.1980г. по н. д. № 486/80г., І н. о./.

Редът за погасяване на задълженията, вкл ючително по изпълнителното дело, е уреден в ЗЗД - чл.76 ал.2 от същия. От платежните нареждания, приложени по досъдебното производство, се установява, че от вносителядлъжник по изпълнителното дело е посочено задължението си за кой месец изпълнява, като това е задължението за текуща издръжка, което именно се погасява. И тогава, когато не е посочено това най-напред, на основание чл.446 3 а л . 3 о т ГПК, при извършване на плащане по изпълнителното дело за издръжка се погасява задължението за текуща издръжка /доколкото и съдебната практика е ясна, че издръжката е предназначена да задоволи текущите ежедневни нужди на лицето, за което се дължи/, след което е необходимо да бъде спазен предвиденият в разпоредбата на чл.76 от ЗЗД ред за погасяването им /Решение № 111/4.07.2016г. на ВКС по н. д. № 434/2016г., III н. о./. Съдебната практика е трайна, че по смисъла на чл.76 от ЗЗД найобременително за лицето е задължението му, което като не изпълни, влече след себе си наказателна отговорност /Решение № 484/16.10.1980г. по н. д. № 486/80г., І н. о. / . Ето защо платените след влизане в сила на съдебното решение суми покриват задълженията на дееца, считано от този момент, а незаплатените вноски следва да се отнасят за месеци, преди да има влязло в сила съдебно решение.

Установява се от доказателствата по делото, че св. Н. Ч. започнал да плаща месечна издръжка на своя низходящ Х. Ч. през м. ноември 2022г., въпреки че съдебното решение влязло в сила на 05.07.2022г. и съгласно същото издръжката следвало да се заплаща до 10-о число на месеца, за който се дължи. В този смисъл са както показанията на св. М. М., така и приобщените по делото писмени доказателства – разписка от 24.01.2023г., разписка от 14.11.2022г., разписка от 16.12.2022г., платежно нареждане от 23.01.2023г., платежно нареждане от 13.12.2022г., платежно нареждане от 08.12.2022г., платежно нареждане от 09.11.2022г., платежно нареждане от 10.01.2023г. и от 18.01.2023г., платежно нареждане от 08.02.2023г., справка по изп. д. № 6146/2022г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив. Св. Н. Ч. в показанията си, дадени в разпита му на 02.05.2023г., твърди, че тъй като в получената покана за доброволно изпълнение по образуваното срещу него изпълнително дело, било посочено, че следва да плаща издръжка от 05.08.2022г., той останал с впечатление, че дължи такава, считано от м. август 2022г. В дадени преди това, обаче, показания от свидетеля – на 15.03.2023г., същият заявява, че решението на съда е от м. юли 2022г. Освен това, съгласно писмо изх. № 6767/20.02.2023г. на районен съдия при РС – Пловдив срещу постановеното по гр. д. № 20215330109413/2021г. по описа на РС – Пловдив, III бр. с. решение е била подадена въззивна жалба с вх. № 44033/01.06.2022г. от Н. Ч., като същата с Определение № 6701/21.06.2022г. е била върната на лицето поради неотстранени нередовности. Предвид изложеното следва да се приеме, че св. Н. Ч. е знаел, че е осъден да издържа свой низходящ с влязло в сила през м. юли 2022г. съдебно решение. Наред с горното в показанията си свидетелят твърди, че е започнал да плаща издръжката от м. октомври 2022г.

Както от показанията на св. М. М., така и от писмените доказателства, посочени по-горе, а именно платежните нареждания, се установява, че св. Н.

Ч. е започнал да плаща издръжка на **** си Х. Ч. от м. ноември 2022г.

Съгласно чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Ето защо не може да се приеме 4 липса на умисъл поради обективна невъзможност да се изпълнява задължението за издръжка, обусловена от финансови затруднения, включително, когато лицето, което дължи плащане е безработно. Наред с горното инцидентното закупуване на подаръци, в случая велосипед, пък бил той и на стойност 765 лв., не може да се отъждестви с плащане на издръжка и не освобождава лицето, което я дължи, от плащане на средствата, определени за това. Това е така, тъй като освен определените средства за издръжка, родителят дължи и грижи за непълнолетните си деца.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че поведението на св. Н. Ч. осъществява елементите от състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, но само формално, поради което в конкретния казус обществената опасност на извършеното престъпление се явява явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 пр.2 от НК.