Решение № 336 от 21.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пазарджик, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220101560 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 52 от ЗЗД, предявен от Д. С. Б., Р. Р. Б. и Р. Р. Б., първите двама с адрес в гр. Д., а третата - с адрес в гр. В., срещу "Застрахователна компания Лев Инс" АД - С. за осъждане на ответника да заплати на ищците като наследници на Р. С. Б., претърпял вреди от ПТП на 12.05.2022 г. и починал на ******* г. в резултат от други причини.

В исковата молба се твърди, че Р. Б. пътувал на предната дясна седалка в автомобил "**********", управляван от друго лице - С. Д.. Б. бил с поставен обезопасителен колан.

Поради недостатъчен контрол върху превозното средство от страна на водача на кръгово кръстовище на път III-8402, намиращо се на територията на Община С., то излязло от пътното платно и се преобърнало в крайпътна канавка. След инцидента Б. бил прегледан в Спешна помощ към МБАЛ - Пазарджик, било установено, че е получил мозъчно сътресение с главоболие и световъртеж и бил приет в болницата. След изписването си продължил да изпитва главоболие, гадене, световъртеж и отпадналост. Първия месец прекарал на легло поради тези оплаквания, поради залежаването отпаднал физически и при раздвижване на тялото усещал треперене в крайниците. Физически се възстановявал три месеца, през което време се оплаквал от загуба на памет и некоординирани действия. Инцидентът се отразил и на психиката му - той дълго време не желаел да говори за катастрофата, изпитвал страх от возене в автомобил, оплаквал се от безсъние. На 13.06.2022 г. пострадалият завел писмена претенция на основание чл. 380 от КЗ до "ЗК Лев Инс" АД, застраховател по застраховка 1

"ГО" на автомобила, за претърпените от него неимуществени вреди. Предвиденият в КЗ тримесечен срок изтекъл, без да му бъде заплатено обезщетение. След смъртта му по причини, несвързани с инцидента, и тъй като приживе е манифестирал волята си да претендира обезщетение, правото му преминава върху наследниците му съпруга и две деца, и предвид претендирания размер от 27000 лв. и равния им наследствен дял, всеки от тях имал право да претендира сумата 9000 лв. (4601,63 евро). Направено е искане за присъждане на законна лихва, считано от 03.02.2020 г., "датата, на която е отправена доброволната покана до застрахователя" - очевидно става дума за техническа грешка, предвид, че сочената дата е отпреди самото произшествие. Тъй като на друго място в исковата молба се сочи дата 13.06.2022 г. като дата на отправяне на поканата, съдът приема, че от тази дата в действителност се претендира и лихвата.

Постъпил е отговор от ответника, с който искът се оспорва по допустимост и по основателност. Твърди се, че щом смъртта е настъпила преди съдебното упражняване на правото на пострадалия, не може да има правоприемство от наследниците. Рекламационното производство е само предпоставка за съдебно предявяване на прекия иск на пострадалия, но не е част от съдебното производство. правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично и не се наследява - няма спор в практиката, че единствено пряко засегнатото лице има право на обезщетение за неимуществени вреди, освен при смърт в резултат на непозволеното увреждане. Това е строго лична претенция, предоставена на преценката на увредения, като само при неговата смърт в течение на процеса той може да бъде продължен от наследниците. Искът се смята за предявен с постъпването на исковата молба в съда и обстоятелството, че чл. 498, ал. 3 от КЗ поставя като условие за допустимост на иска предварително заявяване на претенцията пред застрахователя, не променя началото на съдебния процес. Във връзка с оспорването по основателност се заявява, че във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 134/2022 г. по описа на РУ С. и настоящото дело следва да се спре до приключването му на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК до приключването му. По същество не оспорва наличието на валидна застраховка ГО, но заявява, че действията на водача С. Д. не са допринесли за настъпването на произшествието, оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, оспорва да са настъпили описаните в исковата молба травматични увреждания - Б. не е прегледан веднага след произшествието, а едва след 4 дни, в протокола за ПТП като пострадала е посочена само Д. Б.; освен това мозъчното сътресение на Б. е класифицирано като най-ниската степен по Глазгоу кома скала, която степен не се характеризира с описаните оплаквания, при КТ на главен мозък не са установени травматични изменения, проведено му е само медикаментозно лечение и е изписан с подобрение, което означава, че оплакванията са се дължали на придружаващите негови заболявания - захарен диабет, хипертония и свързаните с тях влошени чернодробна и бъбречна функция, няма данни за последващо лечение на травма на главата и мозъчно сътресение, няма медицински документи или данни за влечение и на психическите травми. Оспорва се Б. да е бил с обезопасителен колан, като непоставянето му е станало изключителна причина за вредите - коланът би възпрял свободното движение на тялото напред и те не биха настъпили. Евентуално е налице 2 съпричиняване на размера на вредите. Дори да са налице вредите, размерът им по справедливост е завишен. За началния момент на лихвата се възразява, че той не е датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, а изтичането на срока по чл.

496, ал. 1 от КЗ, определен от практиката на ВКС като рекламационен, за който ответникът поддържа, че не е започнал да тече "предвид недоказаното основание на извънсъдебно предявената претенция" - с молбата за изплащане на обезщетение не са представени необходимите документи, не са представени и след поискване, поради което не е било възможно произнасяне на застрахователя по извънсъдебно заявената претенция.

Съдът счита иска за допустим - макар че пострадалият е починал преди предявяването му, той е демонстрирал личната си преценка относно търсенето на обезщетението с искането по чл. 498 от КЗ. Съдебната практика и конкретно ВКС в решение № 60170/13.05.2022 г. по т.д.

1435/2020 г. на II ТО приема недвусмислено, че претенцията до застрахователя, независимо дали е условие за предявяването на иска, както е по действащия КЗ, или не е такова условие, следва да се счита за заявяване на претенцията на претърпелия неимуществените вреди.

По делото се установяват следните фактически обстоятелства:

На 12.05.2022 г. около 04:40 ч., на път III-8402, на кръгово кръстовище с път III-3704, намиращо се между селата К. и З., община С., настъпил пътен инцидент, при който лек таксиметров автомобил "**********", рег. № **********, управляван от С. Д., поради недостатъчен контрол, излиза от пътното платно и попада в крайпътната канавка.

Автомобилът пътувал от гр. С. за гр. Д., където живеели както водачът, така и двамата пътници - съпрузите Р. и Д. Б.и, от които съпругът пътувал на предната седалка до водача, а съпругата - на една от задните седалки.

Според показанията на водача Д., които съдът кредитира като непротиворечиви и правдоподобни, причината да изгуби управлението било това, че спрял край пътя в кръстовището друг автомобил бил със запалени всички светлини, заслепил го и той не успял да следва извивката на пътя - автомобилът излязъл от него и попаднал в канавката. Въпреки посоченото в исковата молба автомобилът на Д. не се бил преобърнал. Присъствието на друг автомобил не е отбелязано в документите за произшествието, но това може да се обясни с обстоятелството, че пряк контакт между двата автомобила не е имало и спрелият автомобил е останал извън вниманието на служителите на МВР, а е възможно и да е бил отпътувал към момента на пристигането им.

За инцидента бил съставен от служители на РУ на МВР - С. констативен протокол за ПТП с пострадали лица от същата дата. В протокола Р. Б. е посочен единствено като пътник в автомобила, а като пострадала била посочена само Д. Б., за която се установило, че има счупен прешлен на гръбначния стълб, и била оставена в МБАЛ "П." за наблюдение.

Съпругът и се прибрал в гр. Д. заедно с водача на автомобила, но на 16 май 2022 г. той също бил откаран и приет в болницата в П. с оплаквания от главоболие, световъртеж и забавени реакции, повили се в деня след произшествието. Били му извършени изследвания, включително КТ на главен мозък, без видими данни за травматични изменения или друга 3 патология, било извършено лечение и бил изписан с подобрение, с поставена диагноза "мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма". От епикризата се установява и не е спорно, че пациентът е имал придружаващи заболявания - артериална хирпертония и неинсулинозависим захарен диабет с влошен гликемичен контрол, нарушена чернодробна функция - чернодробна цироза, и намалена бъбречна филтрация.

След изписването си от болницата в П. Б. и съпругата му се прибрали в дома си в гр. Д..

Здравословното им състояние обаче налагало помощ във всекидневието от трети лица - Б. била трудно подвижна поради болки в гърба, а Б. все още се чувствал замаян, не винаги реагирал и говорел адекватно, координацията на движенията му била нарушена. Двамата нямали в града други членове на семейството освен възрастната майка на Р. Б., затова помолили свидетелката А. Б., братовчедка на Б., да ги посещава през деня за оказване на помощ за готвене, чистене и други домакински дейности, като им оказвала и помощ при придвижване. Б. е разпитана като свидетелка по делото и според нейните показания Р. Б. до смъртта си на ******* г., девет месеца след инцидента, в резултат на другите му заболявания, не успял да се възстанови напълно от последиците на мозъчното сътресение не бил "добре в главата", замайвал се, залитал, забравял къде отива и какво иска, не реагирал адекватно, "ти му говориш едно, той друго ти казва"; искал да се върне на работа като лекар, но обективно не бил в състояние. И двамата със съпругата му прекратили работата си като лекари след инцидента.

По делото са изслушани съдебно-медицинска експертиза - относно травмите на Б. и последиците от тях, и съдебно-автотехническа експертиза - относно механизма на произшествието. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че няма данни за превишена скорост над ограниченията в този участък от пътя (60 км/ч.) или други нарушения от страна на водача с изключение на изгубването на контрол върху превозното средство, което се дължи на това, че той не е възприел навреме спрелия автомобил като опасност, за да намали скоростта навреме и да е в състояние да запази траекторията на движение по кривата на кръговото кръстовище. От заключенията на вещите лица се установява, че по данните за травмите на Б. не може да се установи дали той е бил с поставен предпазен колан - не са отбелязани т.нар. коланни травми, но е възможно тези травми да не са били налице към момента на хоспитализацията въпреки колана или да не са описани, предвид че в болницата той е постъпил по-късно и с други конкретни оплаквания.

Мозъчно сътресение е възможно да настъпи и без удар на главата в тавана или в други елементи на автомобила - само в резултат на рязко и силно разтрисане. При това положение следва да се счете, че житейското предположение е наличието на поставен колан - каквото е правилото на ЗДвП, а на доказване подлежи нарушаването му - липсата на поставен колан, което не се доказва. Вещото лице иначе е категорично, че с поставен колан при едно и също произшествие травмите биха били по-леки, отколкото с непоставен.

Смъртта на Р. Б. била резултат от чернодробна цироза и бъбречно увреждане в резултат на дългогодишния недобре компенсиран неинсулинозависим захарен диабет. Според вещото лице тези негови хронични заболявания могат да бъдат причина за част от оплакванията, 4 припокриващи се с оплакванията от мозъчното сътресение - замайване, главоболие, слабост и т.н., но все пак това припокриване не е пълно и са налице ясни последици от мозъчно сътресение. За мозъчното сътресение от своя страна се съди по субективните оплаквания и предхождащата травма. Такъв вид мозъчно сътресение без обективни находки е лекостепенно и при него възстановителният период обикновено е от две до три седмици.