Решение № 4040 от 16.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4040 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330102135 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от П. Д. срещу Профи Кредит България ЕООД.

Твърди се, че между страните бил сключен договор за кредит от 26.07.2023 г. със заемна сума от 600 лв., уговорено било потребителят да заплати парични суми за услугите „Фаст“ и „Флекси“, по които ищецът счита нищожни клаузите и моли съдът да прогласи клаузите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ за нищожни, както поради нищожност на самия договор, така и породи противоречие с материалния закон на самите клаузи и неговото заобикаляне и противоречието им с добрите нрави, които основания предявява в условията на алтернативност.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът признава сключването на договора, както и уговарянето на клаузи „Фаст“ и „Флекси“.

Твърди, че ищецът бил информиран и му били връчени всички приложения към договора, като в погасителния план имал яснота за броя, датите, размера на погасителните вноски, като и че ищецът е дал съгласието си по условията на договора. Разсъждава по отношение изискванията за ГПР и потребителските договори, като счита, че в договора е посочен ГПР, който е фиксиран и не е необходимо посочването на взетите предвид допускания, нито компонентите на ГПР. Счита, че допълнителните услуги не следва да се включват в ГПР, че на ищеца предварително е предоставена ясна и 1 недвусмислена информация, цитира практика на СЕС. Счита, че дори да има нарушение в ГПР, то не е толкова съществено, за да влече нищожност на целия договор. По отношение нищожността на отделните клаузи счита, че редът за използване на услугите е подробно описан в ОУ и с тях е поел задължение да изпълни конкретни действия срещу възнаграждение. Същите съставлявали допълнителни услуги. Цитира законопроекта на ЗПК и какво съставлява таксата за усвояване и таксата за управление на кредита. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, присъждане на разноски, възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно съединени в условията на алтернативност установителни искове за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1,2,3 от ЗЗД, вр. чл. 10а и чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Исковете са допустими, доколкото прогласяването нищожността на договора и неговите клаузи не е ограничено със срок. Освен това ответната страна може да търси изпълнение по нищожната клауза, което определя интереса на ищеца за прогласяване на нейната нищожност с отделен иск.

Съдът ще разгледа първо основанието за нищожност – накърняване на добрите нрави. За основателността на иска следва да се установи следният фактически състав: сключването на процесния договор за потребителски кредит, в който да са уговорени клаузи „Фаст” и „Флекси“ срещу заплащане и същите да накърняват добрите нрави.

Страните не спорят по сключването на договора и предвиждането в него на спорните клаузи. Установява се от приложените от страните договор и общи условия,че била отпусната в заем сума в размер на 600 лв. за срок на връщане 11 месеца, както и допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси“, които предоставят на потребителя: приоритетно разглеждане и становище на искането му за потребителски кредит до 1 час от постъпване (услуга „Фаст” срещу възнаграждение от 240 лв.) и право на едностранна промяна на погасителния план на потребителския кредит при изпълнение на посочени в договора специфични изисквания (услуга „Флекси срещу възнаграждение от 360 лв.).

Съдът намира, че и двете клаузи накърняват добрите нрави, поради което са нищожни. На първо място, този извод следва от размера на възнаграждението, което потребителят следва да плати за тези така наречени допълнителни услуги. В първия случай то е повече от 1/3 от главницата, а във втория случай - повече от 1/2 от главницата. И двете възнаграждения са повисоки от възнаградителната лихва, която е в размер на 129, 54 лв. съгласно 2 параметрите в т. VI от Договора.

Освен размера на възнаграждението, което потребителят следва да плати, добрите нрави са накърнени и от обстоятелството, че кредиторът не предоставя реална насрещна престация по тези услуги, доколкото съдържанието им не се различава от естественото съдържание на заемното правоотношение.

Така, приоритетното разглеждане на искането за кредит съставлява взимане на решение от кредитора дали да сключи договор с потребителя при конкретни условия и в конкретен момент. По-бързото взимане на това решение не е услуга, която едната страна прави на другата, а обстоятелство, от което зависи в кой момент ще възникне съвпадение във волеизявленията на страните и дали договор изобщо ще се сключи, доколкото потребителят е отправил искане, но може да не е съгласен да чака прекалено дълго за становището на кредитора, а да предпочете друг кредитор. Ето защо приоритетното разглеждане е в полза и на двете страни, ако желаят да се сключи договор. Заплащането на възнаграждение, обвързано с момента на съвпадение на волеизявленията на страните, е способ за набавяне на допълнителна печалба от кредитора чрез използване нуждата на потребителя от средства и накърнява добрите нрави, защото не предоставя реална услуга, различна от белезите на самия договор.

Предоставяната услугата „Флекси” дава възможност за едностранна промяна на погасителния план от потребителя. Тази услуга не е допълнителна, доколкото правото на страните да изменят уговорките в договора произтича от свободата на договаряне. Потребителят не следва да е задължаван да плаща определена сума, която да замества съгласието на кредитора за изменение на договора. Заплащането на това съгласие накърнява добрите нрави, защото изпразва от съдържание волеизявлението, като основен елемент на сключването и изменението на договора. От правата и задълженията на страните по договора за заем следва и възможността да предоговарят и разсрочват договора за заем.

От т. 15 от Общите условия се установява, че тази промяна в погасителния план не е изцяло едностранна, а е възможна само при конкретни хипотези и по определен начин, зададен предварително от кредитора като изисквания в договора. Така кредиторът предварително е очертал параметрите, при които би дал своето съгласие за изменение на погасителния план, заблуждавайки потребителя, че възможността за промяна на погасителния план е оставена единствено на преценката на последния.

Изложените белези на клаузата също я определят като накърняваща добрите нрави и целяща единствено набавяне на допълнителна печалба за кредитора в размер повече от половината от главницата и повече от два пъти 3 възнаградителната лихва, и то за по-малко от една година.

Клаузите следва да се прогласят за нищожни като накърняващи добрите нрави, поради което не настъпват процесуалните предпоставки за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания.

На ищеца с оглед изхода от делото следва да се присъдят разноски, които е поискал и доказал в следния размер – 85,70 лв. за държавни такси и 280 лв. за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА (в полза на адв. Б.), с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и проведеното единствено съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, с адрес гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, по предявените от П. В. Д., ЕГН: **********, с *****, искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, че са нищожни, поради накърняване на добрите нрави, уговорките в Договор за потребителски кредит № ****/26.07.2023г., сключен между страните, с които уговорки се предвижда заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси“.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да плати на П. В. Д., ЕГН: **********, сумата в размер на 85,70 лв. – разноски за държавни такси.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да плати на адв. Д. Б., с личен № ***, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 280 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4