Решение № 553 от 04.12.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Козлодуй, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20231440100448 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. С. П., ЕГН********** ....... чрез пълномощник адв. М.

С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2, ПРОТИВ ...... ....... със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния си директор Георги Кирков, с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, с цена на иска: 792.04лв. /седемстотин деветдесет и два лева и четири стотинки/. Съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че П. С. П., ЕГН ********** ......., не дължи на ...... ....... със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, обл.Враца сумата от 667.05лв. /шестотин шестедесет и седем лева и пет стотинки/ от които главница в размер на 593.93 лв. , представляваща ползвана и неплатена топлинна енергия и топла вода за периода м.10.2013 година до м.04.2014 година, такса топлинно счетоводство в размер на 8.00 лева и лихва за забава – обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 64.11 лева, както и направените в процеса разноски за образуване на делото - държавна такса в размер на 25.00лв. и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100.00лв., за които е издаден изпълнителен лист от 12.08.2015г. по ч.гр.дело № 621/2015г. на РС -Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 39/2016г. по описа на СИС при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност. Да обезсили издадения на 12.08.2015г. по ч.гр.дело № 621/2015г. на РС - Козлодуй изпълнителен лист. Да се осъди „........ да заплати направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва ИМ по основание и размер. Моли съда да постанови решение, 1 с което да отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения иск от П. С. П..

Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, равно на адвокатското такова. По делото са събрани следните писмени доказателства: Молба за образуване на изпълнително дело № 39/2016г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд - Козлодуй; Изпълнителен лист от 12.08.2015г. по ч.гр.дело № 621/2015г. на РС -Козлодуй; Молба от 25.02.2016г. изпълнително дело № 39/2016г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд - Козлодуй; ИД №288/2007г., ведно с присъединени ИД №448/2012г.;ИД 121/2014г.; ИД №39/2016г.; ИД 429/2016г. и ИД 11/2019г. от ДСИ М.а Димитрова при РС Козлодуй.Писмо от РС Козлодуй, от което е видно, че ЧГД 621/2015., с арх.№ 260/2016г. е унищожено, съгласно пет годишният срок за съхранение на делата с Протокол за унищожение – №08-61/07.11.2022г. от „Държавен архив” гр. Враца.

Козлодуйският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, вр. с чл.12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск е налице, тъй като за него няма друг способ за защита срещу предприетите изпълнителни действия по изпълнително дело № 39/2016г. на ДСИ при РС, Козлодуй, освен признаване недължимостта на посочените суми. Между страните не се спори, че въз основа на изпълнителен лист и подадена на 25.02.2016г. молба от .......... е образувано изпълнително дело № 39/2016г. по описа на СИС при РС - Козлодуй. С молбата за образуване взискателя е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, земи, гори, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия, съдебния изпълнител е поискал информация от НАП, КАТ, БНБ и Община Козлодуй „Дирекция МДТ", но не са предприемани принудителни действия. ПДИ е връчена лично на длъжника, но не са последвали доброволни плащания. С молба от взискателя е поискал вземането по настоящото изпълнително дело да бъде присъединено към изп.дело № 288/2007г. по описа на СИС при РС - Козлодуй. С разпореждане от 29.03.2016г., съдебния изпълнител е уважил искането на взискателя. ПДИ е връчена лично на длъжника на 14.03.2016г, поради което на 29.03.2016г съдебният изпълнител е присъединил вземането по изпълнително дело номер 2

39/2016г. към изпълнително дело номер 288/2007г., двете по описа на СИС при КРС. Това е единственото действие, което взискателят е искал, а изпълнителят е извършил по делото.

От изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б "в" от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. От отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на взискателя не е установено с влязло в законна сила съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен. Доскоро в съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност по отношение на вземанията за главница, лихви и разноски обективирани в изпълнителния лист. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, прилагането на което е задължително за съдилищата. С решението е дадено подробно тълкуване на поставения въпрос, по който са съществували противоречия в съдебната практика. Според т.10 от него когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. По силата на т.14 от тълкувателното решение подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б „в" от ЗЗД. В т.10 на тълкувателното решение е посочено, че „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане.

Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и 3 оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. " Съгласно разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателното решение прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.116, б. „б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б. „в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Давността за вземането по изпълнителния лист не е прекъсната с разпореждането на ДСИ от 29.03.2016г. за присъединяване на процесното вземане по изпълнително дело 39/2016г. към изпълнително дело номер 288/2007г., тъй като това не е същинско изпълнително действие.

Сред изрично изброените т.10 на ТР номер 2/2015г. изпълнителни действия прекъсващи давността и изпълнителното пороизводство е посочено „присъединяването на кредитора“, но в случая е налице присъединяване на изпълнителни дела между същите страни, а не присъединяване на кредитор по смисъла на чл.456 ГПК.

На следващо място съгласно разясненията в т.14 от ТР номер 2/2015г. ВКС е приел, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителният процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска по чл.422 от ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Ако такъв иск не е предявен, какъвто е и процесният случай давността не се счита прекъсната със заявлението.

Това води до извода , че след като давността не е прекъсната то не е на лице основание за изключването от давностния срок на периода от време, изтекъл между настъпването на изискуемостта на вземането и влизането в сила на заповедта за изпълнение. В случая началният момент на давносттния срок е преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, но крайният момент на изтичането на 3-годишната давност за погасяване на вземането за главница е станало след издаването на изпълнителния лист, но преди образуването на изпълнителното производство. Поради това погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.439 ГПК-виж.Решение №297/19.10.2018г.по в.гр.дело №430/2018г. на ОС-Враца.

По отношение на вземането по изпълнителния лист предмет на настоящия иск, започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност не се е прекъснала с предявяване на 4 заявлението в съда. От посоченото в изпълнителния лист е видно, че вземането касае неплатена топлинна енергия в периода от м.10 .2013г. до м.04.2014г. в случая крайната дата на периода на консумация на топлинна енергия е месец 04.2014гг, а падежът на задължението по последната фактура е един месец след тази дата, т.е. месец 05.2014г.