Решение № 3800 от 22.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3800 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110210065 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 24-4332-011220 от 27.05.2024г. на Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), на основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на И. А. К. е наложена „глоба” в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на чл.126 от ЗДвП.

От името на И. А. К. (чрез адв. А.) е подадена жалба срещу това Наказателно постановление. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като деянието, описано в АУАН и НП е квалифицирано по чл.126 от ЗДвП вместо по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. В НП липсвали констатации относно вида, размерите и натоварването на ос на превозното средство, както и доказателства за измерената и за допустимата маса на превозното средство. Поради това се прави извод, че липсвал реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. На следващо место в жалбата се посочва, че за нарушение на чл.126 от ЗДвП не се предвижда наказание по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Освен това в свидетелството на регистрация на управляваното МПС - товарен автомобил „***“ с рег. № *** било посочено, че максимално допустимата маса на товара е 3500 кг., поради което не било налице твърдяното претоварване. Претендира се за допуснато съществено процесуално нарушение, както и за нарушение на материалния закон. Иска се съдът да приеме, че има нарушение на чл.42, ал.1, т. 5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не била посочена конкретната нарушена разпоредба от подзаконовия нормативен акт по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, издаден от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, заради чието нарушение е наложена санкцията по чл.177, ал.3, т.1 от 1

ЗДвП. От тук се прави извод, че има неяснота на административно – наказателното обвинение и това рефлектирало върху правото на защита на нарушителя. Освен това с жалбата се претендира, че вмененото на К. нарушение не било установено по безспорен начин, тъй като в хода на проверката е бил направен извод за теглото на превозваната верижна машина единствено въз основа на отбелязването върху поставена планка „2000 кг.“ върху превозното средство, без да е била измерена машината и дали същата е окомплектована с всички основни агрегати. Според жалбоподателя не била направена проверка и за допустимата максимална маса на товара съгласно свидетелството за регистрация на моторното превозно средство (СРМПС) на товарен автомобил „***“ с рег. № ***. С тези аргументи се иска от СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление и да присъди сторените по делото разноски от жалбоподателя.

В заявление с вх. № 52153/13.02.2025г. адв. А. посочва, че мини багерът се състои от стандарти и компоненти и само при пълно окомплектоване на всички части и допълнителни елементи общото му тегло би било 2 тона. Поради това за установяване на точното тегло на натовареното превозно средство е било необходимо същото да се измери на място, но служителите на МВР били пропуснали да извършат това. Адвокатът посочва, че двамата пътни полицаи нито са измерили теглото на натоварения мини багер, нито са направили проверка на неговата окомплектовка, поради което се твърди, че АУАН е съставен на база предположение, че натовареният мини багер е бил в пълна окомплектовка. В заявлението с вх. № 52153/13.02.2025г. адв. А. отново повтаря аргументите от жалбата касателно чл.139 и чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП и заявява, че надвишаването на максимално допустимия товар, указан в свидетелството за регистрация, не представлява административно нарушение съгласно чл.139, ал.3 от ЗДвП. Според адв. А. забраната по чл.126 от ЗДвП не е абсолютна и не е скрепена със санкция. В тази връзка се посочва, че в АУАН и НП не се твърди да е допуснато нарушение на установения ред от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за превозване на товари свръх максимално допустимите маса и размери.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят И. А. К. не се явява лично, но се представлява от адв. А.. В съдебното заседание на 19.11.2024г. адвокатът заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 18.06.2025г. адв. А. моли съда да отмени процесното Наказателно постановление поради допуснати груби процесуални нарушения, поради нарушение на материалния закон и недоказаност.

Санкцията, която е наложена по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП касаела извършено нарушение на друго правило, което е установено в хипотезата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, но в Наказателното постановление не било посочено коя конкретно разпоредба от Наредбата на Министъра във връзка с движението на превозни средства с едрогабаритен товар, които надвишават максимално допустимата маса е нарушена. Нещо повече - в Наказателното постановление била посочена друга разпоредба - чл.126 от ЗДвП, която не попадала в хипотезиса на приложената санкция по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Адвокатът посочва, че принципно движение с едрогабаритни товари извън допустимата маса, указана в свидетелството за управление, е позволено при условията на нарочно издадена Наредба на 2

Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Едновременно с това в хода на съдебното дирене не били събрани доказателства да е извършено нарушение на чл.126 от ЗДвП, поради което твърдяното нарушение останало недоказано. Според защитата в случая административно-наказващият орган се е задоволил единствено да посочи допустимата маса според свидетелството за регистрация на превозното средство, но не били събрани и приложени доказателства за начина на измерване на товара, за точния му размер и въобще не били събрани доказателства дали е извършено такова замерване и дали е установен съставът на превозното средство, което се състояло от конгломерат от отделни разглобяеми елементи. Изтъква се и това, че превозваното превозно средство не е било в движение по време на извършване на проверката. Заради съществен пропуск при установяване на извършеното нарушение и поради непосочване в Наказателното постановление на релевантната правна норма от Наредбата на Министъра, която се твърди да е нарушена, както и поради несъставомерност на деянието, а също и заради грубо нарушаване на правото на защита на жалбоподателя адв. А. иска СРС да отмени Наказателното постановление. Претендира и разноски, във връзка с което представя списък за тях.

Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП – СДВР не се явява и не изпраща представител пред СРС в нито едно от съдебните заседания.

В писмо с вх. № 233696/17.07.2024г., подписано от Началник Сектор при ОПП – СДВР, се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 341346/28.10.2024г. от Г., в които се иска СРС да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована, както и да потвърди процесното Наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Твърди се, че в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Заявява се, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от овластени лица, при спазване на реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като фактическото описание на нарушението отразява признаците на състава и отговаря на дадената правна квалификация. Според Г. административнонаказателното обвинение е ясно и разбираемо, поради което наказаното лице не е било възпрепятствано да организира защитата си. Твърди се, че издаденият АУАН е редовен, поради което се иска СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според процесуалния представител на въззиваемата страна нарушението е доказано по безспорен начин, като наложеното наказание е съобразено с целта на налагането му, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху нарушителя и останалите граждани. Според Г. правилно е определен размерът на наложената санкция и не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от съда да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското такова.

По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 388202/02.12.2024г., с вх. № 47989/11.02.2025г. и с вх. № 149863/29.04.2025г. от Г., в които са изложени сходни 3 съображения като тези в писмени бележки с вх. № 341346/28.10.2024г.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, прие за установено следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА Товарен автомобил „***“ с рег. № *** (собственост на „***“ ООД) има технически допустима максимална маса 3500 кг., допустима максимална маса на състав от превозни средства 6250 кг. и маса на превозното средство – 2345 кг.

На 10.05.2024г. около 09:06 часа на автомагистрала „Тракия“ с посока на движение от гр. София към гр. Пазарджик И. А. К. управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД. С превозното средство, управлявано от жалбоподателя, се превозвал мини верижен багер със свидетелство за регистрация на земеделска техника № С0031854 и рама № JCB08020TK2076107. На км. 1 от автомагистрала „Тракия“ на 10.05.2024г. около 09:06 часа се намирали П. В. и М. В. – служители на ОПП - СДВР по това време. Те спрели за проверка автомобила, управляван от К. и проверили допустимата максимална маса на управляваното от К. превозно средство по данни от СРМПС. Освен това полицаите видели, че на превозваното багерче имало занитена табела, че същото е 2 тона. Без за извършат физическо измерване на място или да искат спецификация за багерчето, както и без да заснемат управлявания от К. автомобил и неговия товар, служителите на ОПП – СДВР решили да съставят Акт.

На 10.05.2024г. мл. автоконтрольор П. В. (в присъствието на свидетеля М. В.) съставил срещу И. А. К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 257190 за това, че на 10.05.2024г. в 09:06 часа в общ. Столична, на път София – София регион – Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас, по автомагистралата, с посока на движение от гр. София към гр. Пазарджик И. А. К. управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № *** /собственост на фирма „***“ ООД/ и на км. 1 е спрян за проверка, като от извършената проверка е установено, че водачът е претоварил автомобила като превозва товар – мини верижен багер със свидетелство за регистрация на земеделска техника № С0031854 и рама № JCB08020TK2076107, от които е видно, че конструктивното тегло е 2000 кг., с което е прието, че водачът е надвишил максималната допустима маса, отразена в СРМПС с 845 кг. В АУАН е посочено, че И. А. К. е нарушил чл.126 от ЗДвП. К. подписал Акта и получил екземпляр от него срещу подпис на 10.05.2024г.

Въз основа на този АУАН срещу И. А. К. е издадено Наказателно постановление № 24-4332-011220 от 27.05.2024г. от Началник Сектор към ОПП - СДВР, с което на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.126 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 500 лева.

Това Наказателно постановление е връчено на К. срещу подпис на 21.06.2024г.

На 01.07.2024г. чрез системата за сигурно електронно връчване в СДВР и паралелно с това в СРС е била подадена жалбата на К. (чрез адв. А.) срещу процесното Наказателно 4 постановление. С Разпореждане на Зам. председателя на СРС и Ръководител на Наказателно отделение от 03.07.2024г. е изискана преписката от административно – наказващия орган. С писмо на ОПП – СДВР с вх. № 233696 от 17.07.2024г. административната преписка е препратена на СРС и на 18.07.2024г. е образувано настоящото НАХД № 10065/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 257190 от 10.05.2024г.; известия за изпращане на жалба до СДВР и до СРС чрез системата за сигурно електронно връчване; справка картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-2563 от 22.04.2015г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност; писма от ОПП – СДВР с вх.