Решение № 274 от 07.03.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2605/2021
- Вид
- Решение № 274
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 07.03.2022
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 19, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 19, ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 38, ал. 8 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 38, ал. 8, т. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 42 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 42, ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 42, ал. 2, т. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 49 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 77 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 270, ал. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 274 гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502605 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано е по подадена въззивна жалба № 261379/31.08.2021 г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 201, чрез юрисконсулт Б.Л., срещу Решение № 260062/13.08.2021 г., постановено по гр. д. № 517/2020 г. по описа на РС - Провадия, III състав, с което е отхвърлен предявеният от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, срещу П. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Провадия, общ. Провадия, обл.
Варна, ул. „***, иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1174,62 лева, от които 880,62 лева – главница, представляваща заплатен от ищцовото дружество ДДФЛ, дължим от ответника за периода от месец декември 2013 г. до месец юни 2018 г., и 294,00 лева, представляващи заплатена от ищеца лихва върху главницата, дължима от ответника за същия период, с която сума същият се е обогатил без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Жалбоподателят счита, че атакуваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице неправомерно ползване на данъчно облекчение от страна на ответника. Застъпва становище, че последният е знаел, че ползва данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ поради сключената застраховка „Живот“, както и че застрахователят му връща част от застрахователната премия по застраховката, която обратно получена сума подлежи на облагане съгласно чл. 38, ал. 8, т. 1 от ЗДДФЛ. Излага, че ответникът е недобросъвестен, тъй като не е уведомил работодателя си за необходимостта от преизчисление на дължимия 1 данък. Сочи, че скриването от работодателя на определени факти и продължаването на ползване на данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да се счита като неправомерно ползване на такова. Застъпва, че предоставените от СиВЗК субсидии не отговарят на дефиницията на заем според ЗЗД.
Настоява за отмяна на обжавалваното решение и присъждане на разноски.
В законоустановения срок П.В., чрез адв. Г.Г., депозира писмен отговор, с който счита атакувания съдебен акт за правилен и обоснован. Излага подробни аргументи, че ответникът е получил дължимото му се данъчно облекчение съгласно разпоредбните на ЗДДФЛ и договорната му обвъзрзаност по договор за застраховка „Живот“. Сочи, че полица № 19619108123 от 01.10.2006 г., тарифа Тета, е представена на работодателя още при сключването й, от който момент същият е започнал да превежда застрахователната премия.
Излага, че в горецитираната полица е посочено ясно и недвусмислено, че застрахователят отпуска субсидия в размер на 80% от застрахователната премия, считано от датата на сключване на договора.
Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Б.Л.. Поддържа въззивната жалба, оспорва отговора.
В съдебно заседание въззиваемият П. Ж. В., редовно призован, не се явява, не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 201, срещу П. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Провадия, общ.
Провадия, обл. Варна, ул. „***, иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1174,62 лева, от които 880,62 лева – главница, представляваща заплатен от ищцовото дружество ДДФЛ, дължим от ответника за периода от месец декември 2013 г. до месец юни 2018 г., и 294,00 лева, представляващи заплатена от ищеца лихва върху главницата, дължима от ответника за същия период, с която сума същият се е обогатил без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба вх. № 517/30.06.2020 г. и уточняващата такава с вх. № 260655/08.04.2021 г. се излага, че ответникът е бил в трудово правоотношение по договор № 2222/04.06.1993 г. с ищеца „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД до 02.07.2018 г.
Сочи се, че в „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД била извършена проверка от НАП за периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2018 г. на лица, работещи по трудово правоотношение с дружеството и имащи сключен индивидуален застрахователен договор „Живот“ със Синдикална взаимозастрахователна кооперация (СиВЗК). Застрахованите лица са ползвали данъчно облекчение по реда на чл. 42, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ. Впоследствие се оказало, че през горепосочените месеци СиВЗК е отпускала на застрахованите лица субсидии в размер на 80 на сто от премията по застрахователните полици, като е връщала на застрахованите лица по банковите им сметки 80% от застрахователната премия, която работодателят превеждал от името на лицата по банков път на СиВЗК. За горното обаче работодателят не бил информиран нито от своите работници, нито от застрахователната компания.
НАП изискала от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да представи документи и писмени обяснения с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № П- 29002918227539-040-001/03.01.2019 г. С писмо с 2 изх. № ЦУ-ЕСО-547/16.01.2019 г. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД представило справки по лица, месеци и години за месечната вноска, данъчното облекчение по чл. 19, ал.
2 от ЗДДФЛ и месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ преди приспадане на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ.
В хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства от НАП било констатирано, че за проверявания период три лица, които са били служители на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, имат сключени индивидуални застрахователни договори „Живот“ със СиВЗК, като едното лице бил настоящият ответник П.В..
Твърди се, че „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД не е сключвало договор със СиВЗК и също така нямало информация за договореностите между застрахователя и застрахованите лица, в това число и ответника. В тази връзка застъпва, че в досието на ответника в сектор „Човешки ресурси” на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, МЕР Варна, не са намерени доказателства, от които да е видно на коя дата същият е представил застрахователната полица за застраховка „Живот”. Твърди се, че няма писмена молба за представянето или друг документ към нея. Посочено е, че по сведение на служители от сектор „Човешки ресурси” и сектор „Счетоводство” на дружеството, копие от застрахователната полица е било представено от работника на работодателя, след което е започнало превеждане на застрахователните премии по сметката на СиВЗК.
При извършената проверка било установено, че ответникът П.В. имал сключен застрахователен договор „Живот“ със СиВЗК по Полица № 196191 000008123, Тарифа:
ТЕТА. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, Мрежови експлоатационен район Варна, като работодател му е удържал ежемесечно застрахователна премия и превеждал същата на СиВЗК, като ответникът е ползвал максималния размер на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ. Твърди се, че впоследствие по-голямата част от тази премия е била възстановявана от застрахователя по банковата сметка на ответника под формата на субсидия, но работодателят не е знаел нито кога, нито каква част от сумата е била възстановявана. Според становището на НАП, този договор следвало да се третира като договор, сключен с цел отклонение от данъчно облагане. С действията на страните по него, като резултат се постигало отклонение от данъчно облагане на 10 на сто от месечната, респективно годишната данъчна основа на застрахованите лица, поради което на основание чл. 77 от ЗДДФЛ договорът не следвало да бъде зачетен за целите на облагането по този закон.
Това наложило „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД като работодател да извърши корекция на дължимия ДДФЛ на ответника и на другите две лица, които са били застраховани при СиВЗК и които ползвали данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2018 г. Въпреки че работодателят не бил страна по горепосочения застрахователен договор, според данъчното законодателство той бил отговорен за определянето, удържането и внасянето на дължимия данък за доходите по трудови правоотношения и в това си качество бил данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ.
Сумата, която „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е внесло по сметка на НАП за корекция на дължимия от ответника ДДФЛ, била в размер на 1174,62 лева, от които главница, представляваща дължимия ДДФЛ за периода от м. декември 2013 г. до м. юни 2018 г., в размер на 880,62 лева и лихви за посочения период в размер на 294 лева.
С писмо с изх. № ЕСО-ВН-1302/17.10.2019 г. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД информирало ответника за това, че трябва да възстанови внесените суми за коригиране на неправомерно ползваното от него данъчно облекчение и го поканило в едномесечен срок от датата на получаване на писмото да заплати дължимата сума в касата на дружеството или по банков път или да подпише споразумение за разсрочено плащане на задължението си. С уведомление с вх. № ЕСО-ВН-1498/25.11.2019 г. ответникът информирал дружеството, че не 3 е съгласен да заплати посочената от него сума. Ищецът твърди, че и до момента ответникът не е възстановил сумата от 1174,62 лева, съставляваща стойността на това, с което същият се е обогатил за сметка на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД до размера на това, с което е намалено имуществото на дружеството.
Настоява за уважаване на предявената претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. Ж. В., чрез адв. Гергана Николова - ВАК, и адв. Г.Г. – ВАК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че не е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 77 от ЗДДФЛ, реализирано чрез сключен между него и СиВЗК застрахователен договор, че същият представлявал основание за ползване на данъчно облекчение на осн. чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и че реализираните от страните по договора действия са законосъобразни и в съответствие със съдържанието на договора, който ги обвързва. В този смисъл твърди, че изводите, обективирани в Покана по чл. 103 от ДОПК № П - 29002918227539-177001/02.10.2019 г. и Протокол № П-29002918227539-073-001/19.11.2019 г., са неправилни и в нарушение на чл. 19, ал. 1, чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ. В Общите условия на застрахователя била предвидена възможност за отпускане на заем по застраховка, поради което и реализирането на визираното действие съставлявало изпълнение на договорните условия.
Застъпва, че в конкретния случай извършената корекция по своето същество представлявала установяване от органа по приходите на данъчно задължение в резултат на изследване на предпоставки за прилагане на института на чл. 77 от ЗДДФЛ - преценката за наличието на изискванията на закона, и засягала основанието на данъчното задължение, което подлежало на изследване в ревизионно производство, при съобразяване на специалните за него процесуални правила и компетентност на участващите органи.
Оспорва, че ищецът е заплатил процесната сума.
Подробно аргументира липсата на предпоставките на чл. 59 от ЗЗД. Счита, че Задължението на ответника се изчерпвало с необходимостта да уведоми работодателя си за сключения застрахователен договор, което своевременно и точно е изпълнил, доколкото именно работодателят е заплащал на застрахователя месечната застрахователна премия, дължима по сключения застрахователен договор.