Определение № 79 от 22.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. Велико Търново, 19.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000069 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление град София, пл. „Позитано“ № 5, чрез пълномощник – адвокат А. Д., срещу Определение № 99/27.02.2024г., постановено по т.д. № 122/2023г. на Окръжен съд - Плевен, в частта, в която е оставено без уважение направеното от дружеството възражение за местна неподсъдност на спора и изпращане на делото за разглеждане от СГС на основание разпоредбата на чл.105 от ГПК. Частният жалбоподател намира обжалвания акт за неправилен. Излага, че разпоредбата на чл.115 ал.2 от ГПК има за адресати единствено физически лица, имащи качеството на увредено лице, за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, каквото ищецът не е. Посочва, че в случая предявеният иск се основава на неизпълнение на договорно задължение по имуществена застраховка, а не на непозволено увреждане. Изложен е и довод, че ищецът не може да се ползва и от изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК, тъй като не е потребител по смисъла на посочената норма. Поддържа възражението си, че в случая намира приложение общата подсъдност по чл.108 ал.1 пр.1 вр. чл.105 от ГПК и компетентният съд е Софийски градски съд. Прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и вместо това настоящият съд да уважи направеното от дружеството възражение за местна неподсъдност, като изпрати делото на компетентния съд.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Медицински университет – Плевен, чрез процесуалния му представител по пълномощие – 1 адвокат М. М., в който се заема становище за нейната неоснователност. Счита обжалваното определение за правилно, като развива аргументи в подкрепа на това становище. На това основание се моли атакуваният акт да бъде потвърден.

Съдът, след като съобрази доводите в частната жалба, становището на насрещната страна в депозирания отговор и данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Производството по т.д. № 122/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен е образувано по искова молба на Медицински университет – Плевен срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца неизплатена част от застрахователно обезщетение по Комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2000210500R0025 от 03.02.2021г. по застрахователен договор, сключен между тях, за настъпило застрахователно събитие от 29.09.2021г. – пожар на покрива на сградата на МУ – Плевен, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2021г. до окончателното изплащане и обезщетение за забава върху изплатената част от застрахователното обезщетение за периода от 15.10.2021г. до 04.10.2023г.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, чрез своя пълномощник, е подал писмен отговор на исковата молба, в който е направил възражение за местна неподсъдност на спора, аргументирайки се с това, че седалището и адресът на управление на дружеството се намират в град София и в случая е приложимо правилото на чл.108 ал.1 вр. чл.105 от ГПК, съгласно което исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Изложени са допълнителни съображения за неприложимост в конкретния случай на разпоредбите на чл.

113 и чл.115 от ГПК. Поискано е прекратяване на производството пред Окръжен съд – Плевен и изпращането му за разглеждане на Софийски градски съд.

В допълнителна искова молба ищецът е изразил становище за неоснователност на заявеното от ответника възражение за неподсъдност на делото.

С обжалваното определение, постановено след размяната книжата между страните, съдът е приел, че в случая е приложимо правилото на специалната местна подсъдност по чл.115 ал.2 от ГПК, тъй като предявените искове имат за предмет вземания на застраховано увредено лице, произтичащи от договор за застраховка, за обезщетение за имуществени вреди, причинени от застрахователно събитие, а във всяка застрахователна претенция за обезщетяване на вреди се включва по дефиниция акт на осъществено непозволено увреждане – в случая това е причинения пожар на имота на застрахования ищец.

Великотърновският апелативен съд счита обжалваното определение за неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.115 ал.2 от ГПК, искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционен фонд и 2

Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намират постоянния или настоящия адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Настоящият съдебен състав споделя цитираната в частната жалба практика на ВКС, че посочената разпоредба не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, активно процесуално легитимиран по които е увреденото лице. Или специалната местна подсъдност по чл.115 ал.2 от КЗ е приложима при иск, предявен от увреденото лице срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите от непозволеното увреждане.

Съответно, тя не е приложима, когато се претендира застрахователно обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, тъй като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение, независимо, че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като деликт. Въпреки, че целта на законодателя за правна регулация на местната подсъдност по искове на КЗ е била друга, видно от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, така, както същата е окончателно формулирана не може да се заключи, че урежда всички искове по КЗ при застрахователно събитие непозволено увреждане срещу изброените в нея ответници.

В настоящия случай ищецът основава претенцията си по предявения главен иск на твърдения за настъпило застрахователно събитие по сключен между него и ответника договор за имуществена застраховка и за неизпълнение от страна на ответника на произтичащо от договора задължение за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие. Следователно, специалната местна подсъдност по чл.115 ал.2 от КЗ е неприложима.

Изложеното обосновава извода, че в случая намира приложение общата местна подсъдност по чл.108 ал.1 вр. чл.105 от ГПК. Седалището на ответното дружество към момента на подаване на исковата молба е в град София, видно от вписванията по партидата му в ТР, а съгласно чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Освен това, съгласно чл.108 ал.1 изр.1 от ГПК исковете срещу юридически лица, какъвто статут има ответникът – търговско дружество, се предявяват пред съда, в чийто район се намира седалището им. От друга страна, тъй като ответното дружество няма регистриран клон в страната, не намира приложение изключението на чл.108 ал.1 изр.2 от ГПК, съгласно което по спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на ЮЛ, исковете да бъдат предявени и по местонахождението на клона или поделението.

Ето защо, съгласно правилото за местна подсъдност по чл.108 ал.1 изр.1 вр. чл.105 от ГПК компетентен да разгледа възникналия между страните правен спор е не Окръжен съд – Плевен, пред който е подадена исковата молба, а Софийски градски съд, в чийто район е седалището на ответника.

Поради несъвпадане изводите на настоящия състав с тези на първата инстанция в 3 обжалваното определение, то последното следва да бъде отменено, като неправилно и производството пред Окръжен съд-Плевен бъде прекратено, съответно същото изпратено на Софийски градски съд по компетентност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 99/27.02.2024г., постановено по т.д. № 122/2023г. на Окръжен съд - Плевен, в частта, в която е оставено без уважение възражението на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ за местна неподсъдност на спора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 122/2023г. на Окръжен съд-Плевен.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски градски съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4