Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 406 от 12.03.2026, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Касационно административно наказателно дело 8/2026
Вид
Решение № 406
Подписан
12.03.2026
В сила
12.03.2026
Състав
Димитринка Стаматова, Стоян Вълчев, Ваня Бянова-Нейкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 406

Ямбол, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

Членове:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА канд № 20267280600008 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Ю. Д. Ю. от [населено място] против Решение № 174/04.12.2025 г. по АНД № 773/2025 г. на Районен съд - Ямбол, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 25-0813-001460 от 11.09.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева/1533.80 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Сочи се, че същото е незаконосъобразно, тъй като не е доказан субективният елемент. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено в тази му част.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касацията, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В постъпилия писмен отговор депозираната касационна жалба се оспорва, като се изразява становище за неоснователност на същата. Иска се оставяне в сила на решението на Районен съд Ямбол с оспорената му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ЯАС, в настоящия си касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 174/04.12.2025 г. по АНД № 773/2025 г. на Районен съд - Ямбол, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 25-0813-001460 от 11.09.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на касатора Ю. Д. Ю. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева/1533.80 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е приел, че наказателното постановление е напълно законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Този извод на съда е изцяло съобразен със събраните по делото доказателства и напълно се подкрепя от настоящата съдебна инстанция. Изложените съображения се споделят от изцяло и от настоящата съдебна инстанция, поради което е ненужно същите да бъдат преповтаряни. Доколкото в касационната жалба се акцентира най-вече върху субективният елемент от фактическия състав на нарушението, следва да се посочи само следното:

В касационната жалба се твърди, че „липсват данни за форсиране на автомобила и целенасочено привеждане в състояние, което да бъде извадено от контрол“, т.е, че липсва субективният елемент на нарушението.

Субективният елемент на всяко нарушение всъщност представлява отношението на дееца към това нарушение и се извежда от действията му. В настоящия казус, видно както от показанията на свидетеля Д. Д., който няма пряк интерес от изхода на делото, така и от приобщения към доказателствата по делото видеозапис, касаторът е управлявал автомобила си, като е форсирал двигателя му по време на движението си по кръговото кръстовище на [улица]с [улица]и по този начин го привел в нестабилно състояние. Именно това е станало и причина да му бъде съставен акта за установяване на административно нарушение, който жалбоподателят Ю. подписал без възражения. Такива не са подадени и в предоставения му 7- дневен срок. Доказателства, опровергаващи или поставящи под съмнение така установените факти не са ангажирани от страна на касатора. Поради това съдът намира, че твърдението за недоказаност на субективния елемент е неоснователно и представлява единствено защитна позиция.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Решението на решаващия съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро, съставляващи равностойността на 200 лева.

Предвид изложеното ЯАС, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 174/04.12.2025 г. по АНД № 773/2025 г. на Районен съд - Ямбол, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 25-0813-001460 от 11.09.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на Ю. Д. Ю. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева/1533.80 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Ю. Д. Ю. да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 (сто и две евро и двадесет и шест цента), равняващи се на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: