Определение № 1042 от 15.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1042 гр. Варна, 15.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500387 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. No 1335 / 11.01.2022г., подадена от Г. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик” 307, вх. 12, ет. 4, ап. 10, срещу разпореждането, с което е уважено искането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 5789/ 15.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 14920/ 2021 г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът Г. ИВ. Н. да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19, сумите, както следва: 1./ 1795,24 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД, кредитор и Г. ИВ. Н., кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2021 г. до окончателното й изплащане; 2./ 236,33 лв. – договорна лихва за периода 10.07.2020 г. – 10.10.2021 г. вкл.; 3./ 29,97 лв. – обезщетение за забава за периода 10.08.2020 г. – 10.10.2021 г . вкл.; 4./ 1,50 лв. – законна лихва за периода 11.10.2021 г. – 14.10.2021 г. вкл.; 5./ 120,00 лв. – разходи при изискуем кредит; и 6./ 93,66 лв., представляващи сторени от заявителя в заповедното производство съдебно-деловодни разноски , изразяващи се в заплатена държавна такса – 43,66 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50,00 лв. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и е отправено искане за отмяната му. Твърди, че първоинстанционният съд не е извършил надлежна проверка дали документът по чл. 417 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу нея. Аргументи в тази насока черпи от обстоятелството, че в 1 извлечението, като длъжник е посочена тя, а договорът за кредит е сключен с друго лице – И.Н. И., ЕГН **********, чието наследство тя не е приемала. Сочи се и че тя не е страна по договора и че не е усвоявала отпуснатата сума. Отбелязва също, че в заповедното производство е недопустимо съдът да обсъжда други факти, стоящи извън документа, въз основа на който се иска издаването на заповедта за изпълнение, освен в хипотезата на чл.

418, ал. 3 от ГПК. Поради това е недопустимо взимането в предвид на обстоятелства във връзка с наследяването и отговорността на наследниците за задълженията на техните наследодатели. В частната жалба се навеждат и оплаквания, че извлечението не отразява точно броя на непогасените вноски, доколкото като дължими са посочени 15, а конкретно са изброени по-малко. Жалбоподателката счита и че първоинстанционният съд неправилно не е съобразил, че въпреки сключената застраховка „Живот” и заплащането на част от сумата на банката от страна на застрахователя, в заявлението е поискано осъждането на длъжника да погаси цялата неиздължена сума по договора. Обективира се и оплакване, че ОУ съдържат неравноправни клаузи, за които ВРС е следвало да следи служебно.

В законоустановения срок от страна на „Банка ДСК” АД е постъпил отговор, в който се излага, че жалбата е неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането – потвърдено съобразно подробно развитата в отговора аргументация. Отправя се искане за присъждане на разноски.

По допустимостта: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. В конкретния случай, жалбата е подадено едновременно с възражението срещу заповедта, както изисква чл. 419 ал.1 изр. второ от ГПК.

По основателността: След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за частично основателна, по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 14 920/2021 г. на ВРС, 39-ти с., е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Банка ДСК“, АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“ 19, представлявано заедно от В. М. С. и Д. Н. Н.– изпълнителни директори, срещу Г. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик” 307, вх. 12, ет. 4, ап. 10, за следните суми: 1./ 1795,24 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2014 г., сключен между банката и наследодателя на Г.Н. – И.Н.

И., починал на 17.11.2018 г. и допълнително споразумение от 20.05.2019 г. към договора за кредит, сключено между банката и Г.Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2021 г. до окончателното й изплащане; 2./ 236,33 лв. – договорна лихва за периода 10.07.2020 г. – 10.10.2021 г. вкл.; 3./ 29,97 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода от 10.08.2020 г. до 10.10.2021 г . вкл.; 4./ 1,50 лв. – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост (законна лихва) за периода от 11.10.2021 г.

2 до 14.10.2021 г. вкл.; 5./ 120,00 лв. – разходи при изискуем кредит.

На 15.10.2021г. ВРС е издал Заповед No 5789 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 14920/ 2021 г. по описа на ВРС, в която е обективирано и разпореждането за постановяване на незабавно изпълнение на основание чл. 418 ал.1 от ГПК. Заповедта е издадена за всички, посочени в заявлението суми, вкл. за разноските за заповедното производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 417 от ГПК издаването на заповед за изпълнение може да се поиска, ако се основава на изчерпателно изброените от т. 1 до т. 10 документи.

Съгласно нормата на чл. 418, ал. 2 от ГПК издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е предхождано от формална преценка на заповедния съд за редовност от външна страна на представения документ и това дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника. В конкретния случай, от страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото съдържание, а именно: данни за договора за кредит (номер, дата на разрешаване, договорен размер, падежна дата и срок на договора), размера на просрочените задължения за главница, в т. ч. падежирали вноски, договорни лихви, размер на обезщетението за забава до и след датата на настъпване на изискуемостта, такси и разноски. Посочена е и дата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита – 11.10.2021 г., предхождаща датата на подаване на заявлението. Към извлечението от счетоводните книги са представени и документите, от които произтича вземането и приложимите към тях ОУ, а именно договор за кредит за текущо потребление № 11/22008591 от 11.08.2014, сключен между банката-кредитор и И.Н.

И., ЕГН **********, починал на 17.11.2018 г. и допълнително споразумение към договора за кредит, сключено между банката и Г. ИВ. Н. – наследник на починалия длъжник.

Видно от споразумението, банката се е съгласила жалбоподателката да изплати задължението на своя наследодател съобразно уговорените в него условия. Именно подписването на този документ свидетелства, че Г.Н. е приела наследството, доколкото същото включва не само правата, но и задълженията на починалото лице. В този смисъл, неоснователно се явява оплакването в жалбата, че в извлечението жалбоподателката неправилно е посочена като длъжник, тъй като липсват доказателства за приемането на наследството, както и поради обстоятелството, че тя не е била страна по договора и не е усвоила сумата по кредитното правоотношение.

Настоящият състав намира, че не следва да бъде споделяно и оплакването, свързано с разминаването между посочения общ брой вноски по кредита до датата на предсрочната изискуемост – 15 и детайлно упоменатите такива – 12 в извлечението от счетоводните книги. Несъответствието не компрометира редовността на документа, доколкото в т. 9 е посочен общ размер на просроченото до датата на изискуемостта вземане – 714,10 лв., който е по-голям от общия сбор на конкретно упоменатите вземания – 569,08 лв. Това обстоятелство е в съответствие и с разликата между датата на настъпване на предсрочната изискуемост - 11.10.2021 г. и падежът на последната непогасена вноска, детайлно упомената 3 в т. 8 от извлечението - 10.07.2021 г. т.е. видно е, че липсва конкретно посочване на 3 от просрочените вноски до датата на изискуемостта, но е посочен съответстващ и точен общ размер. Така съдът е могъл да направи преценка за общия размер на вземанията, дължими до датата на изискуемостта, като несъответствието не е дало основание за пораждане на съмнение у ВРС, което е могло да довело до отхвърляне на завлението.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателката, че заповедният съд не е взел предвид заплащането на част от дължимата сума от застрахователя, с който наследодателят е сключил застраховка „Живот” с оглед разпоредбата на т. 25 от Раздел VIII от ОУ. Както жалбоподателката Н. сама посочва в жалбата си, преценката на заповедния съд не може да включва факти и обстоятелства, стоящи извън представените по делото доказателства, каквото е наличието на застрахователно правоотношение, по което банката е трето ползващо се лице.

Въз основа на дотук изложеното, въззивният съд намира, че разпореждането за незабавно изпълнение не следва да бъде отменяно по отношение на претендираната главница и законната лихва, начислявана върху нея от деня на депозиране на заявлението – 14.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

Правилото на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обаче, налага на заповедния съд служебно задължение да приложи специалната потребителска закрила, а съобразно разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК, въззивната инстанция отменя разпореждането на заповедния съд и в случаите, в които вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Така, доколкото настоящото кредитно правоотношение е такова, по което една от страните има качеството на потребител по смисъла на § 13 от допълнителните разпоредби на ЗЗП, съдът дължи служебна проверка за наличието на подобни неравноправни клаузи.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на законовите изисквания на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, то трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. Доколкото в заявлението, с което е сезиран ВРС не са индивидуализирани по основание вземанията за възнаградителна лихва, обезщетение за забава – лихвена надбавка за забава/ законна лихва, както и разходите по изискуем кредит /на коя клауза от договора, в какъв процентен размер от главницата и др./, то настоящият състав не може да извърши дължимата проверка дали посочените вземания се основават на неравноправни клаузи или не. В този случай следва също да се гарантират правата на потребителя и съответно разпореждането на заповедния съд следва да бъде отменено в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение по Заповед № 5789/ 15.10.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 14920/2021 г. по описа на ВРС са следните суми: 236,33 лв. – договорна лихва за периода 10.07.2020 г. – 10.10.2021 г. вкл.; 29,97 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода от 10.08.2020 г. до 10.10.2021 г . вкл.; 1,50 лв. – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост (законна лихва) за периода от 11.10.2021 г. до 14.10.2021 г. вкл.; 120,00 лв. – разходи при изискуем кредит, като се остави без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за 4 незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.

Разпечатката съдържа 28 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8aa1577b-3eeb-44aa-8e9e-2ee540745f62