Решение № 10 от 11.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. С.тоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Гергана Ст. Илиева като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600629 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на подсъдимия С. В., чрез служебния му защитник – адв. Тодор Дойнов от БАК срещу присъда № 59/27.04.2022 г. по НОХД № 5448/2021 г. на Бургаският районен съд .

Със същата, първоинстанционният съд признал подсъдимия С. В. за виновен в това, че на 14.04.2021 г. в гр. Бургас, в МОЛ „****“, от търговски обект на „****“ ЕАД гр. София, ЕИК ****, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – фитнес гривна, марка „Ксиаоми Ем Банд 4“ /Xiaomi MBand4/, със сериен номер № 2449341051566, на стойност 58.00 лева, собственост на „Теленор България“ ЕАД, с представляващ К. Х. М., с установена по делото самоличност, от владението на последния, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване. В тежест на В. били възложени и направените по делото разноски. Със същата присъда, съдът се произнесъл и по веществените доказателства, като постановил 2 броя дискове със записи от охранителни камери да останат по делото .

1

С жалбата се изразява недоволство от постановената присъда, частта относно размера на наложеното наказание, което възприема като несъразмерно тежко на извършеното, поради което явно несправедливо.

Настоява се поради това за изменяване на съдебния акт, като неправилен и намаляване на определеното наказание , с определянето му в законовия минимум от 3 месеца.

В съдебно заседание жалбата се поддържа в нейната цялост от подсъдимия и защитата му .Нови доказателства не се сочат.

В дадената му последна дума, подсъдимият отново моли, за намаляване размера на наложеното му наказание.

Прокурорът намира подадената жалба за неоснователна. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а жалбата като неоснователна се остави без уважение .

След като се запозна с въззивна жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в протеста и в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и по правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. И. В. е на **** години, **** гражданин, със **** образование, **** , ***** , с адрес в гр.**** , ***** ***** .

Подсъдимият В. заедно със свидетеля К. П. на 14.04.2021 г. около 14:55 часа влезли в търговски обект на мобилен оператор „Теленор България“ ЕАД, находящ се в МОЛ „****“ гр. Бургас, като поводът бил изтичащ договор на свид. П.. Докато били в търговския обект, подсъдимият провел разговор с консултант. По това време на работа в магазина били свид. Т. П. като продавач-консултант, както и свидетелките К. П. и Т. Х.. Подсъдимият В. демонстрирал, че проявява интерес към определени артикули и към предплатена услуга, но свид. П., след като извършил проверка му обяснил, че наличието на стари непогасени вземания не позволява сключване на нов договор за услуги с този мобилен оператор. Подсъдимият се отдалечил от щанда на свид. П. и се приближил към мястото, на което била изложена фитнес гривна Xiaomi MBand4, със сериен номер № 2449341051566.

Посредством продължителни телодвижения я разкопчал от поставката и я прибрал в себе си. След това, заедно със свид. П., който не участвал нито в 2 разговора му със свид. П., нито в самото деяние, напуснали магазина. Липсата на гривната била установена по-късно, като чрез записите от охранителните камери в обекта се установило, че е станала предмет на кражба. Свидетелят П. уведомил управителя на дружеството – свид. М. М., който от своя страна изискал записите от камерите от централата на мобилния оператор в гр.

София, като за случая бил подаден и сигнал в полицията.

В хода на проверката първоначално бил установен свид. П., като собственик на автомобил, в който се качил подс. В.. С оглед сведенията дадени на свидетеля Д. Д. –полицейски служител от свидетеля П., бил установен и подсъдимия С. В.. Тъй като по повод на службата си Д. познавал В. във връзка с други негови криминални прояви, Д. неколкократно го търсил в дома му и по телефона. След няколко дни подсъдимият се обадил на свид. Д. и му занесъл гривната доброволно в полицейското управление. Обяснил, че я взел , тъй като си помислил, че е забравена от клиент в таксито и възнамерявал да я предаде в полицията. Гривната била върната в магазина, като по нея нямало видими следи от употреба.

Според заключението по изготвената на досъдебното производство оценителна експертиза гривната е на стойност 58.00лв.

Обект на изследване на техническата експертиза са били два броя оптични дискове, съдържащи видеозаписи на охранителни камери, върху които вещото лице не открило признаци за манипулация. Снети на хартиен носител са 7 кадъра, като експертът е посочил, че поради недостатъчно качество на изображението, заснетото лице не е възможно да бъде идентифицирано.

Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателства по делото - свидетелски показания на М.

М. – дадени на съдебно следствие, Т. П. – дадени на съдебно следствие, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени на ДП, К. Я. – П., дадени на съдебно следствие, Т. Х. – дадени на съдебно следствие, Д. Д. – дадени на съдебно следствие, частично от показанията на свидетеля К. П. – дадени на съдебно следствие, частично от обясненията на подсъдимия, дадени на съдебно следствие, протокол за доброволно предаване от 21.04.2021 г., протокол за доброволно предаване от 22.04.2021 г., от изготвените на ДП съдебно техническа и оценъчна експертизи, справка за съдимост, както и от останалите приложени по делото писма и документи, както и от приложените по делото два броя дискове със записи.

Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от въззивната инстанция.

Правилно първата инстанция не е кредитирала обясненията на подсъдимия В., че процесната гривна я е намерил, а не я е откраднал.

Действително обясненията му в тази им част се опровергават от останалите събрани по делото доказателства- показанията на свидетеля М., дадени на 3 съдебно следствие, както и от показанията на свидетеля П., пред първата инстанция и тези от ДП -приобщени по реда на НПК. Става ясно от тях, че смарт гривните в магазин „Йетел“, намиращ се в МОЛ „****“ стоят на определено място, така че клиентите да имат видимост, за да ги разгледат.

Нещо повече, те са поставени на стойка и се изисква усилие, за да се свалят. В тази именно връзка, относно изясняване авторството и механизма на отнемане е била назначена и изготвена техническата експертиза на предоставените за изследване видеозаписи от два броя дискове.

В съответствие със закона БРС е анализирал, като съпоставил вътрешно и с останалия доказателствен материал изнесеното от свидетеля К. П. – познат на подсъдимия. Обосновано е възприел същите като достоверни само в частта, с която П. споделя, че е закарал с таксиметровия си автомобил подсъдимия до магазина, заедно са били вътре, а след това е взел В. от спирката на МОЛ-а със същото МПС и го откарал до посочено му от подсъдимия място.

Съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Д. Д., като последователни, логични, взаимосвързани както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства. Именно от показанията на полицейския служител става ясно, че при извършената проверка първоначално е бил установен свидетелят П., като собственик на автомобила, в който от спирка на МОЛ „****“ – Бургас на инкриминираната дата се е качил подсъдимия В.. От снетите от свид. П. сведения, свидетелят Д. е събрал данни и за извършителя на кражбата. Именно на полицейския служител -свидетеля Д. впоследствие подсъдимият е предал процесната фитнес гривна.

Въз основа на така установените факти, съдът е достигнал до правилен правен извод, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като на посочената дата и място, отнел чужди движими вещи от владението на „Теленор България“ ЕАД – гр. София, с представляващ К. Х.

М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна, подсъдимият е извършил деянието, за което е предаден на съда, в условията на опасен рецидив. Същият е осъден с определение 02.06.2020 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото по НОХД № 925/2020 г. по описа на БРС за престъпление по чл. 196, от НК на една година и три месеца „лишаване от свобода“ , при първоначален общ режим, изтърпяно на 15.11.2020 г. Наказан е и с определение от 24.01.2017г. по НОХД № 212/2017 г. по описа на БРС, за престъпление по чл.

196 от НК, на „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален строг режим. Това наказание е изтърпяно на 26.10.2018 г.

Към датата на инкриминирано деяние – 14.04.2021 г. не е изтекъл петгодишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяването на наказанията по посочените по-горе присъди, с оглед на което правилно БРС е приел, че настоящата деятелност на В. е извършена в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

4

От субективна страна, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че при извършване на деянието, подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, защото е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.

При индивидуализацията на наказанието, БРС е приел, че на подсъдимия С. В. следва да се определи наказание при условията на чл. 55, ал.

1, т. 1 от НК, като го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, правилно районният съд е съобразил наличието и на смекчаващи и на отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Приел, че са налице множество смекчаващи и като такива отчел ниската стойност на отнетата вещ, връщането на инкриминираната вещ в годно за употреба състояние, частично оказаното съдействие при разследването, семейното и материалното положение на С. към момента на извършване на деянието, а като отегчаващо обремененото му съдебно минало извън осъжданията обуславящи квалификацията на извършеното като опасен рецидив .

Предвид ниската стойност на отнетото, на обсъждане подлежи възможността да е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, според която поради изключително ниската си степен на обществена опасност, деянието не следва да се счита за престъпно и спрямо дееца не се реализира предвидената в закона наказателна репресия .

В случая, настоящата инстанция намира, че обществената опасност на деянието не може да бъде определена като значително снижена в сравнение с обичайната за този вид престъпления, изводимо от начина, механизма, настойчивостта в извършването на деятелността, включваща и продължително въздействие върху заключващия механизъм на поставката върху която е изложена гривната. Нещо повече, поведението на подсъдимия сочи на добра предварителна планираност-придвижване с осигурен автомобил до конкретния търговски обект, осъществяване на престъпното отнемане на чуждата вещ и отдалечаването отново с превозното средство от местопрестъплението.