Решение № 6410 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6410 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана В. Недева при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Гражданско дело № 20251110142255 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 577,80 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с Щета № ***, образувана пред застрахователното дружество – ищец, ведно със законна лихва за период от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането.

Ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, твърди, че на *** г. в гр. София, при движение по бул. „Симеоновско шосе“, в посока „Околовръстен път“, водачът на лек автомобил „Ланд Роувър“, рег. № ***, при извършване на маневра за престрояване от дясна в лява лента, за завой наляво по „Околовръстен път“, реализира ПТП с движещия се пред него в лява пътна лента, в същата посока, лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № ***, като го удря в задната част, в резултат на което последното МПС се блъска в островче на пътното платно. В резултат на процесното ПТП били причинени материални вреди на МПС „БМВ Х5“, рег. № ***, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка по „Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на ПТП.

За процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол, подписан от участниците в него. Към датата на ПТП отговорността на водача на М ПС лек автомобил 1

„Ланд Роувър“, рег. № ***, била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по увредения лек автомобил при ищеца е била заведена Щета № ***, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 552,80 лв. Поддържа, че във връзка с определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП водач. Ищецът е предявил регресната си претенция с покана до ответника за сумата от общо 577,80 лв. с включени ликвидационни разноски, като последният отказал да изплати обезщетение, като счел, че не са налице основания за регресната отговорност. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, като по негово искане съдът е допуснал изслушване и на съдебно-автотехническа експертиза, с която да се отговори на посочени в исковата молба въпроси във връзка с механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и за определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства, чрез допуснатия до разпит на страната на ищеца, свидетел С. Б. Б., ЕГН **********, с адрес ***, за установяване на обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП. В условията на евентуалност ищеца е поискал съдът да допусне изслушване и на съдебно-счетоводна експертиза и да задължи ответника по реда на чл.190 от ГПК да представи застрахователната полица по сключената при него застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Ланд Роувър“, рег. № ***, които като не необходими, с оглед отделените за безспорни обстоятелства между страните, са оставени без уважение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Мартин Първанов, с който оспорва иска по основание и по размер. Оспорва уврежданията по лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № ***, да са причинени в резултат на процесното ПТП. Сочи, че платеното обезщетение представлява „екс грация“, с оглед което не обвързвало ответника, доколкото претендираната сума била не дължима. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.Не възразява срещу искането на ищеца за допускане на САТЕ.

Съдът, като взе предвид изразените от страните становища, наведените доводи и възражения, с оглед събраните по делото писмени доказателства и заключенията на приетата експертиза, установи от фактическа страна следното:

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното 2 обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

С доклада по делото, обявен за окончателен /в с.з. на 27.02.2026 г./, поради липса на възражения от страните, съдът е разпределил доказателствената тежест във вр. с горепосочените факти, като на ищеца е възложил да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/.

В тежест на ответника е възложил да докаже, че е погасил дълга, да обори презумпцията за вина на водача на МПС „Ланд Ровер“, рег. № ***.

Страните не спорят, а и се установява от представените от ищеца доказателства, в т.ч. заключението на авто-техническата експертиза, неоспорено от страните, че на 10.03.2025 г., в гр. София, е настъпило пътно произшествие между лек автомобил „Ланд Роувър“, рег. № *** и лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № ***, при което са настъпили имуществени вреди по последния, а именно: спукани предна и задна леви гуми, увредени заден ляв стоп и заден капак. Няма спор между страните, че за МПС „БМВ Х5“, рег. № *** към датата на ПТП е имало сключена валидна имуществена застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица № ***, при ищцовото дружество. Последното е заплатило в полза на застрахования собственик на увреденото МПС, застрахователно обезщетение в размер на 552,80 лв., по образуваната през него Щета № ***. Към датата на ПТП, за л.а. „Ланд Роувър“, рег. № ***, при ответното дружество е имало сключена валидна ЗЗ „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Ищецът твърди, а ответникът не оспорва, че при ликвидацията на щети, застрахователя е извършил и обичайни ликвидационни разноски, които възлизат на сумата от 25 лв.

Горните обстоятелства, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с определение за насрочване на делото, в което е обявил на страните и проекта си за доклад по делото, по който същите не са възразили и същия е станал окончателен /протоколно определение от о.с.з. на 27.02.2026 г./.

Няма спор между страните, че ответното дружество е отказало да уважи предявената му от ищеца регресна претенция, като е изтъкнало, че описаното в ДКП за ПТП не се ползва 3 с обвързваща застрахователя по ЗЗ „ГО“ сила относно механизма на възникване на вредите, нито изплатеното от ищеца обезщетение го обвързва, тъй като не се установява изплатеното застрахователно обезщетение за покрива увреждания, които да са в пряка и причинна връзка с твърдяното ПТП.

Основните спорни между страните въпроси, около които е съсредоточено съдебното дирене са, при какъв механизъм е настъпило ПТП на *** г., как са настъпили и какви са вредите по процесния лек автомобил „БМВ Х5“ рег. № ***, какъв е техния размер и кой е виновен за пътното произшествие?

За отговора на поставените въпроси, по делото са приети като писмени доказателства Заявление от 11.03.2025 г. пред ЗАД „Булстрад“ от С. Б. и Двустранен констативен протокол за ПТП от *** г., подписан от двамата водачи на участващите МПС – „Ленд Роувър“ с рег. № *** и л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ***, като в графа обстоятелства по т.12 от ДКП е отразено, че превозно средство А /“Ланд Роувър“/ е ударило в задната част другото превозно средство /“БМВ Х5“/ при движение в една посока и в същата пътна лента. В графа 11 „Видими щети на превозно средство В“ са отразени спукана предна лява гума, задна лява гума, заден стоп и заден капак. За превозно средство „А“ няма отразени видими щети. В скицата на ПТП е отразено положението на двете превозни средства при удара помежду им, както и отклонението в ляво на намиращия се отпред лек автомобил, който според отразеното в ДКП за ПТП е л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ***. Описаният по-горе, отразен в ДПК за ПТП механизъм се потвърждава и от свидетелските показания на водача на увредения лек автомобил „БМВ Х5“ – С. Б.. Последният сочи, че не познава града и не може да каже със сигурност по кой булевард се е движел, когато е настъпило ПТП, но си спомня за случая. Св.

Б. се е връщал от ски ваканция със семейството си /от Боровец или Пампорово, не е сигурен/ като навигацията на автомобила го прекарвала през гр. София. При движението им по един от булевардите, в лявата лента и при засилен трафик, колоната от автомобили пред него намалила, когато св. Б. в огледалото забелязал, че автомобила зад него може би няма да може да спре и ще го удари, при което предприел спасителна маневра за отбиване в ляво.

При това отклонение, управлявания от св. Б. автомобил се качил с двете леви колела на разделителното островче, при което те се спукали, а задния автомобил го ударил макар и не с голяма сила в задната част, около стопа. Св. Б. е категоричен, че по време на инцидента не е бил с теглич /който се вижда на снимките от огледа пред неговия застраховател в Разград/.

Свидетелят сочи още, че „просто се паникьосах и гледах да го избегна, но то няма къде да избягаш“ и продължава „винаги, когато шофирам съм гледал да опитам да избегна удар, да си изместя колата…дори да има удар или да не може да спре другия автомобил, да опитам да избягам….това ми е първична реакция“. Така се случило и при процесния пътен инцидент, в опит да избегне удар със застигащия го отзад автомобил, който мисли, че е „бял джип марка „Ленд Роувър“ , както и да не се удари в намиращия се пред него автомобил, св. Б. кривнал вляво със своя автомобил и така избегнал централен удар отзад от л.а. „Ленд Роувъра“.

Съобразявайки дадените показания на св. Б., които съдът кредитира като обективни и незаинтересовани, кореспондиращи и с писмените доказателства, вещото лице по САТЕ в 4 съдебно заседание измени и даденото от него заключение във връзка с механизма на настъпване на ПТП от техническа гледна точка и причините за него, както и за вида на щетите и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Така, съгласно възприетите и от съда свидетелски показания, дадени непосредствено и пред вещото лице, експерта сочи, че механизма е изложения в ДПК за ПТП, а именно: „БМВ Х5“ се движи в гр. София, по неизвестен за водача му булевард, като спира в колона от автомобили и с цел за избягване на удар от задно движещия се л.а. „Ленд Роувър“ с рег. № ***, водачът на л.а. „БМВ“ предприема маневра за отклонение наляво и се качва на разделителен остров, като в този момент настъпва и удар със задно движещия се л.а. „Ленд Роувър“. Според показанията на свидетеля, възприети като обективни и от в.л. ударът отзад и спасителната маневра отклонение вляво настъпват долу-горе по едно и също време, т.е. качването на разделителния остров не е резултат от удара отзад, а от спасителната маневра на водача на увредения автомобил. Вещото лице е категорично обаче, че ако не бе предприета спасителна маневра, ударът отзад е щял да бъде централно в задната част на „БМВ“ и евентуално е нямало да настъпят вреди по двете гуми, но уврежданията са щели да бъдат в задната част – задната броня, задната врата-багажник и в зависимост от скоростта на удрящия автомобил отзад е било възможно и изместване на л.а. „БМВ“ напред и удар в намиращото се пред него МПС, при което урежданията биха били и на по-висока стойност. Заключението на в.л., изменено в резултат на свидетелските показания на св. Б. е, че всички описани от застрахователя- ищец, увреждания по л.а. „БМВ Х5“ биха могли да настъпят при описания механизъм и се явяват в пряка и причинно-следствена връзка с процесното ПТП.