Решение № 2434 от 14.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2434 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110148534 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 262351/15.08.2024 г., от ***********, ЕИК *********, ******* срещу Е. Д. Д. с ЕГН:**********, с адрес: ********, с която се предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 244.08 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.09.2021 г., ведно със законната лихва от 17.01.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 55.50 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г., изчислена върху главница от 244.08 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1 0 . 5 7 лева главница за периода м.03.2021 г. до м.09.2021 г., 1 представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 17.01.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.83 лева лихва за периода 15.02.2021 г. до 11.01.2024 г., изчислени върху главница от 10.57 лева за които суми има издадена Заповед № 2943 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 3155 по описа на СРС за 2024 година, за абонатен номер ****, ID номер ******, инсталация № 4000284366, за топлоснабден имот ********.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е съсобственик на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: ********. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: *********, IBAN: ******** BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез своя особен представител изцяло оспорва исковата претенция. Оспорва наличието на облигационна връзка, размера на сумите и тяхната изискуемост. Твърди, че не е ползвал топлинна енергия, тъй като не е живял на адреса. Прави възражение за погасителна давност. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.

Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.

2

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 52139/27.12.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 64-71 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 52139/27.12.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 64-71 от делото).

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от н.а. от 14.03.2018 г., Е. Д. Д. е купил процесния апартамент от трето по делото лице, като владението е предадена на деня на сделката (л.193 20 от делото). Видно от н.а. от 05.10.2021 г. Е. Д. Д. е продал на трето по делото лице процесния имат, съгласно представен н.а., като владението е предадено на деня на сделката (л.16-18 от делото). Следователно като краен извод, може да се направи, че от 14.03.2018 г. до 05.10.2021 г. ответникът е би собственик на процесния имот, поради което е имал качеството потребител.

Като такъв е бил длъжен да заплаща процесните суми към ищеца. Процесният период напълно съвпадат с периода, когато ответникът е бил собственик.

Ответникът е бил подканен да подаде заявление за смяна на титуляря. Това е доказателство, че ищецът го е търсил (л.21 от делото).

С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 106-111 от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията са били правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и 4 цената на ТЕ. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и имот (л. 90-92 от делото). Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.

Между СТЕ и ССчЕ има разминаване между дължимата главница за топлинна енергия. Видно от ССчЕ, това се дължи на възстановяване на суми, нулиране на фактури, на намаление цената на енергия и на прихващане, докато СТЕ отчита само показанията на уредите. При това положение, по отношение на дължимите суми, съдът кредитира ССчЕ, а не СТЕ, защото ССчЕ отчита плащанията, възстановявания, прихващания и други действия, които намаляват дължимата сума.

В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.