Решение № 1006 от 07.10.2020, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

Номер 1006

07.10.2020 г.

Град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Стара Загора

VII-ми граждански състав

На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Теодор В. Петков

Свилен Жеков като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20205530103126 по описа за 2020 година

Молбата е за промяна на фамилно име с правно основание чл. 19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

Молителката К. Д. Й. твърди в молбата си, че законът не давал отговор на въпроса, кои точно обстоятелства се определят като важни, за да бъде налице предпоставка за промяна на името. Това било така защото значимостта на обстоятелствата следвало да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Твърди още, че предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР били такива лични или обществено неудобни обстоятелства, които биха направили носенето на имената лично или обществено неудобно.

Молителката заявява, че носенето на бащиното име “Драгостинова“ и на фамилното име “Йовчева“ били лично неприемливи за нея. Споделя, че прекъснала връзката с баща си още като дете и до днес. Израснала изцяло със съпруга на майка си - .............. За нея той бил най-добрия човек на света, тъй като я дарявал с много обич и с грижи. Ежедневно общувала с него и макар вече голяма търси подкрепата и мнението му по всички въпроси, които я интересували.

На следващо място заявява, че била мотивирана да поиска промяна на бащиното и фамилното си име, заради несъответствието между бащиното и 1 фамилното име ..............., с което се обръщали към нея всички роднини и приятели както у дома, така и в обществото, с бащиното и фамилното име К.

Д. Й. , което фигурирало само в документите й.

Молителката заявява, че имената й създавали редица неудобства и затруднения, които са от личен характер, когато контактува с различни институции. Неудобството се пораждало от това, че била известна с едно бащино и фамилно име, а в документите за самоличност фигурирало друго.

Смята, че се касае за едно фактическо положение, което следвало да бъде закрепено юридически, а и исканата промяна не водела до преследване на цели, които да противоречат на разпоредбите на закона.

Споделя още, че сериозното и непоколебимо желание за промяна на бащиното и фамилното й име било продиктувано и от издадената и влязла в сила заповед на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу баща й ..............., с което се задължавал да се въздържа от извършване на акт на домашно насилие срещу майка й ..................

Моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна на бащиното и фамилното й име, като за в бъдеше да се именува ................

Заинтересованата страна Община Стара представител и не взема становище по молбата.

Загора не изпраща

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Не се спори по делото, че молителката К. Д. Й. е родена на 12.10.1999 г. от майка ................. и ..............., като е била записана с имената К. Д. Й. .

От показанията на св. ................. /чичо на молителката/ се установява, че бащата на молителката бил агресивен към семейството си /по-точно към майката на молителката/ преди около десет години. Доколкото свидетелят знаел бил в Гърция. Свидетелят Йовчев се обръщал към молителката с името Криси.

От показанията на св. .................... се установява, че молителката не поддържа връзка с баща си, като живее в гр. Стара Загора с нейната майка и 2 втория й съпруг. Молителката винаги се е представяла с имената на втория съпруг на майка си. ............... се обръщала към молителката с името Кристина или Криси.

На настоящия съд направи впечатление пълната пасивност на молителката при разпита на свидетелите – тя не им зададе нито един въпрос.

По делото е представено решение № 136/09.03.210 г. на Казанлъшки районен съд по гр.д. № 1820/2009 г. /л. 5-7 от делото/, от което се установява, че през 2010 г. съдът е издал заповед за защита на майката на молителката от .................

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и ненаследимо право, което е уредено с императивни правни норми. Като средство за лична идентификация и свързване със семейството, името на едно лице е свързано с неговия личен и семеен живот. Фактът, че държавата и обществото имат интерес да регулират използването на имената не изключва това обстоятелство. Тези публичноправни аспекти са съвместими с личния живот.

Поради това и Европейският съд по правата на човека подчертава, че държавите разполагат с широка дискреция да регулират условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни обществени интереси. Трябва да се постигне справедлив баланс между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи, за да се откаже смяна на името. Според Европейския съд по правата на човека наистина е постигнат справедлив баланс, когато тълкуването на националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8, а решенията не са били немотивирани или произволни /така решение от 17.02.2011 г. по делото Големанова срещу България, номер на жалба - 11369/04/. Съгласно българското законодателство промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден ред. Законовите основания за промяна на името са: да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо.

Тъй като името индивидуализира, идентифицира и отличава едно лице от останалите 3 законодателят е предвидил възможност за промяна на името и при наличие на важни обстоятелства, които да я налагат. В закона няма легално определение кои обстоятелства са „важни“, като в практиката се приема, че преценката е конкретна, като значимостта на обстоятелството се определя в контекста на всеки отделен случай /така решение № 293/13.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 107/2012 г., III г.о., решение № 145/08.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 628/2011 г., IV г.о. и решение № 434/24.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 712/2009 г., IV г.о.

/. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице /решение № 346/25.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1387/2010 г., III г.о./.

Следователно промяната на имената по съдебен ред, предполага установяването с допустимите по ГПК доказателствени средства на някоя от уредените в чл. 19 ЗГР предпоставки, като в тази връзка молителката е обосновала три предпоставки –1/ субективно желание за промяна на бащиното и фамилното име поради признателност към втория съпруг на своята майка, 2/ липса на контакти със своя биологичен баща и 3/ нейната известност в обществото с бащиното име и фамилията на втория съпруг на своята майка. Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че аналогични случаи с обосноваване на същите „важни“ обстоятелства са разгледани в решение № 374/10.11.2017 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1343/2017 г., решение № 111/15.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1103/2019 г.

По първата предпоставка съдът приема, че субективното желание на молителката да носи бащиното и фамилното име на втория съпруг на своята майка не може да се приеме за „важно обстоятелство“. Действително, доколкото името е част от личностното самоопределяне на лицето субективното желание да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ /така определение № 215/05.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 227/2010 г., III г.о./. Възприетото в посочения съдебен акт на ВКС /което се споделя и от настоящия състав/ обаче касае единствено промяната на собственото име. Действително, всеки отделен случай следва да се преценява конкретно, но при все това, ако субективното желание на дадено лице да носи определена лично име може да се квалифицира като „важно 4 обстоятелство“ по см. на закона, то промяната на бащиното и фамилното име не е въпрос на желание на носещия го, а се подчинява на строга правна регламентация и сочи произхода на лицето /така решение № 447/13.07.2020 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 432/2020 г./. Желанието на молителката да носи бащино и фамилно име на трето, неучастващо в производството лице, с което молителката дори няма връзка на произход и причините за това, не е достатъчно да обуслови целената от него промяна /дори не се иска носене на имената на рода на майката/. Касае се за субективно отношение на молителката към бащиното и фамилното й име, като само по себе си не съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗГР /така решение от 05.07.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 9742/2016 г., решение № 4446/03.07.2018 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 6525/2018 г., решение № 3290/23.05.2018 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 1274/2018 г., решение № 63/15.06.2020 г. на Разградски окръжен съд по в.гр.д. № 32/2020 г./. Промяна на имената се допуска само по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки /така решение № 936/15.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 536/2008 г., III г.о. , решение № 167/31.05.2018 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. № 238/2018 г./, които законът е уредил изчерпателно и които в процесната хипотеза не са налице, т.е. психичните изживявания и обусловените от тях желания /изразяването на благодарност към втория съпруг на своята майка за това, че е участвал в отглеждането и възпитанието на молителката/ на субекта са правно ирелевантни. Нормите, които уреждат имената на българските граждани са императивни - аргумент от чл. 9 ЗГР, поради което бащиното и фамилното име на лицата не може да се променя по собственото им желание, а само при наличието на определени законови предпоставки. С оглед на изложението съображения съдът приема, че обстоятелството, че молителката желае да носи бащино и фамилно име, различно от това, което следва да носи съгласно Закона за гражданската регистрация, съдът не може да бъде счетено за „важно обстоятелство“ по смисъла на ЗГР, водещо автоматично и само по себе си до прекратяване за молителката носенето на нейното бащино и фамилно име. Необходимо е да са налице обстоятелства, стоящи извън волята на молителката, които да са обективирани в действителността, а не само субективни желания и съображения на молителката. Субективното желание 5 на молителката за допускане на промяна на бащино и фамилно име с аргументи за признателност към втория съпруг на своята майка основано на обстоятелства от морално-етичен характер и житейски съображения не е достатъчно, за да бъде допусната исканата промяна /така решение № 1271/24.10.2018 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 1820/2018 г./.

Принципът за законност, който е въведен в чл. 5 ГПК като основен принцип в гражданския процес постановява решаването на делото според точния смисъл на закона, а само при липса на закон съдът може да основе решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Обстоятелствата, при наличие на които е допустима промяна на име, са точно и изчерпателно посочени в чл.

19, ал. 1 ЗГР - ако името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите когато важни обстоятелства налагат това. В случая не се твърди фамилното име на молителката Йовчева да е осмиващо, опозоряващо или обществено неудобно. В този смисъл е и решение № 680/11.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1164/2009 г., IV г.о., в което е прието, че „субективното желание на ответника по исковата молба да носи като фамилно име, името на дядо си поради това, че последният се е грижел за него не представляват „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19 ЗГР. Колкото и хуманни да са тези съображения и същите да се основават на морална преценка на ответника по исковата молба, промяната на имена се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя“. Ето защо бащиното и фамилно име на лицето не може да се променя по собствено желание и емоционални съображения /арг. и нормата на чл. 9 ЗГР/, тъй като законът определя по императивен начин формирането на името на българските граждани, зачитайки българската традиция и обичай - изборът на лично име на молителя от неговите родители, а останалите части от името се подчиняват на императивни законови правила – така решение № 138/19.03.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6115/2007 г., II г.о., в което се сочи, че „бащиното и фамилното име не може да се променя по собствено желание – арг. чл. 9 ЗГР, тъй като законът определя по императивен начин формирането на името на българските граждани, зачитайки българската традиция и обичай“ /цит. от съдебния акт на ВКС/. В решение № 77/16.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 344/2011 г., ІV г.о., също е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните 6 институции /такива не се твърдят в настоящата молба/; тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл.