Решение № 163 от 13.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. А.

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. А. при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Атанас Ст. А. Въззивно частно наказателно дело № 20241100600306 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на осъдения Д. Я. А. срещу определение от 18.12.2023 г. по ЧНД № 12040/2023 г. на СРС, НО, 109-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на оксъдения за групиране на наложени наказания лишаване от свобода по НОХД №12267/22 г. по описа на СРС и по Наказателно дело №10.В.120/2022.25 на Окръжен съд – гр. Калоча, Унгария.

Във въззивната жалба се съображения, че не са били налице основания за отказ за прилагане на разпоредбата на чл. 24 от НК.

В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на осъдения поддържа жалбата по изложените в нея съображения и направеното искане за отмяна на обжалваното определение и определяне на обжо наказание измежду постановените съответно в България и Унгария осъждания и преспадане на времето, през което осъденият е бил задържан по воденото срещу него наказателно производство в България. Счита, че са налице всички предвидени в закона основания за определяне на общо наказание измежду наложените с двете посочени осъждания.

Представителят на СГП оспорва жалбата и пледира да бъде потвърдено определението на районния съд, доколкото при постановяването му не са допуснати твърдяните от защитата 1 на осъдения нарушения на материалния закон и същото е надлежно обосновано.

Осъденият Д. А. моли да бъде уважена подадената от неговия защитник жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваното определение в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Софийски районен съд е насрочил и разгледал делото по молба на защитника на осъдения Д.

А. за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1 т. 3 от НПК за наличието на основанията за приложение на чл. 25, вр. чл. 23 от НК по осъжданията спрямо А., постановени по НОХД №12267/22 г. по описа на СРС и по Наказателно дело №10.В.120/2022.25 на Окръжен съд – гр. Калоча, Унгария.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че въпреки, че за посочените две осъждания на Д. А. да са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание, тъй като всяко едно от деянията е извършено от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, не са налице основания за приложение на правилата за групиране на двете наказания, наложени съответно от българския съд и съд на друга държава-членка на ЕС, поради липса на основания за приложение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК, съдържаща правило, транспонирано от Рамково решение №2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г., уреждащо въпросите за вземане предвид на присъдите, постановени от държавите-членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил съдържанието на разпоредбите на чл. 2 и чл.

З, § 1 - 4 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г., за да обоснова извода си за относимост на тези разпоредби към предмета на производството по настоящото дело.

На следващо място, районният съд, с оглед относимостта на посочените разпоредби от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г., е разгледал и задължилното тълкуване на съответните норми от Правото на ЕС, направено от Съда на Европейския съюз /пети състав/ с Решение от 21.09.2017 г. по дело № 171/16, СЕС. Позовавайки се на посоченото решение на Съда на ЕС, първоинстанционният съд обосновано е счел, че при решаване на въпроса за определяне на общо наказание, измежду наказания, наложени съответно от национален съд и от съд на друга държава - членка на ЕС следва да бъде съобразена поредността на влизане в сила на тези присъди. В този смисъл и в съотвествие с разпоредбите на чл.3, §1 от Рамково решение №2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24/07.2008 г. и на чл. 8, ал. 2 от НК, СРС е счел, че само в случаите, когато присъдата на чуждестранния съд е влязла в сила преди постановяване на присъдата на националния съд, националният съд следва да я вземе предвид като такава, която има значение за определане на общо наказание, измежду наложеното с нея и наказанието, наложено с присъдата на българския съд.

2

При така формираните обосновани и съотвестващи на материалното право на ЕС и националния закон правни изводи, първоинстанционният съд правилно е счел, че доколкото присъдата на унгарския съд не е била влязла в сила към момента на постановяване на присъдата от българския съд, а е влязла в сила след това, то и не може да бъде взета предвид за целите на производството по чл. 25, вр. чл. 23 от НК. С оглед на това и правилно СРС е приел, че няма правомощия, предвид разпоредбите на чл. 8, ал. 2 от НК и чл. 3, §1 от Рамково решение №2008/675/ПВР да определи общо наказание, измежду наложените на осъдения Д. А. наказания по НОХД №12267/22 г. по описа на СРС и по Наказателно дело № 10.В.120/2022.25 на Окръжен съд – гр. Калоча, Унгария.

Първоинстанционният съд правилно е съобразил и че правомощието на чуждия съд да определи общо наказание за двете осъждания се обосновава от изискването наказанието, наложено в другата държава-членка да е било изтърпяно, а в конкретния случай, наказанието наложено от българския съд, все още не е изтърпяно, както не е изтърпяно изцяло и наказанието, наложено в Р. Унгария. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 3, § 3 на Рамково решение №2008/675/ПВР, така и от указанието, дадено в т. 14 от уводната част на същото Рамково решение, правилно районният съд е посочил, че е недопустимо групирането на наказания, ако наказанието определено с присъдата на чуждестранния съд не е изтърпяно. В процесния случай извършването на исканото от защитата на осъдения групиране би било в нарушение на чл. 3, § 3 от Рамково решение №2008/675/ПВР, тъй като би имало за последица намеса и преразглеждане на присъдата, постановена от чуждестранния съд, свързано с изпълнението на наложеното с нея наказание, тъй като на осъдения би следвало да се определи едно общо наказание в размер на най-тежкото от двете, а именно наложеното от чуждестранния съд в размер на 3 г. лишаване от свобода, от което да се приспадне времето на предварителното задържане и изтърпяната част, като остатъкът от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода би следвало да бъде изтърпян ефктивно, въпреки, че съобразно присъдата на унгарския съд, решението на изпълняващия орган там и приложимото унгарско право осъденият е бил освободен от изтърпяване на този остатък.

При цялостната въззивна проверка на обжалваното определение настоящата инстанция не установи при постановяването му да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за неговата отмяна, поради което определението следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС,ІV въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 18.12.2023 г. по ЧНД № 12040/2023 г. на СРС, НО, 109-ти състав.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И

3

ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4