Решение № 419 от 09.03.2017, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№.......................................

........................................г.,

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН при секретар Р.М. изслуша докладваното от съдията административно дело

№ 2578/2016г.

Производството е по чл. 126 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Делото е образувано по жалба на М.В.И. срещу заповед №434/08.08.2016г. на кмета на район „Приморски” при община Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Масивна едноетажна постройка и масивна ограда”, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.о.“Ален мак“, гр.Варна.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на заповедта, тъй като за процесния имот няма влязъл в сила действащ подробен устройствен план, за да се приеме, че строежът е извън неговите граници. Жалбоподателят твърди, че е подал заявление за издаване на удостоверение за търпимост от 10.07.2013г., за което представя доказателства към молба с вх.№14240/21.09.2016г.: нотариално заверена декларация от М.В.И. от 10.07.2013г., че постройката е била завършена през периода юли-август 1999г. и писмо от 12.07.2013г. на главния архитект на район „Приморски“, в което се казва, че не може да бъде извършена проверка за търпимост, тъй като за имот *** няма влязъл в сила подробен устройствен план. Иска отмяна на оспорения административен акт и присъждане на съдебни разноски. В писмения отговор с вх.№2095/08.02.2017г., жалбоподателят допълва, че оградата е построена по границите, очертани по плана, действал по време на образуване на имота – 30.12.1981г., за което има издадена скица, поради което имотът е допустим, като съответстващ на разпоредбите, действали по време на извършването му.

Ответната страна – кмета на район „Приморски” оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена.

В придружително писмо с вх.№13603/10.09.2016г. твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган и в съответствие с изискванията на закона. Смята, че строежът не е търпим, защото за имота няма действащ подробен устройствен план. В писмени бележки от 10.02.2017г. признава, че след отмяна на ПУП-ПУР с решение по адм.дело №2331/2010г. на Административен съд – Варна няма ново произнасяне от страна на Общински съвет при община Варна и е било отхвърлено искането на М.И. за одобряване на ПУП-ПРЗ за неговия имот.

Оспорената заповед е била съобщена на адресата ѝ на 19.08.2016г., видно от отбелязването под нея, а жалбата е постъпила на 26.08.2016г. Следователно, оспорването е направено в срок пред компетентния съд от лице с активна процесуална легитимация срещу индивидуален административен акт, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ОДПУСТИМО.

От представените в административната преписка и събрани доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на нотариален акт№174 том ІІ дело №1111/1998г., М.В.И. е собственик на имот №509 със застроена площ от 600 кв.м по кадастралния план на „Ален мак“ заедно с построена с построената в него сграда с площ от 20 кв.м.

В хода на административното производство е била изготвена техническа експертиза, според която част от сградата и оградата, изградени от жалбоподателя попадат в поземлен имот *** /улица/ и поземлен имот *** /улица/ по кадастралната карта на район „Приморски“ гр.Варна, което е отразено в комбинирани скици, изготвени от вещото лице инж.Стоян Костов.

Подаването на заявление за търпимост от жалбоподателя на 10.07.2013г. /чието заверено копие е приложено по делото/, по което към датата на издаване на обжалваната заповед няма постановен отказ, не се оспорва от ответната страна и за тези обстоятелства се съдържат данни в писмо на кмета на район „Приморски“ от 27.04.2016г. М.И. е подал на 28.03.2013г. заявление за одобряване на ПУП-ПРЗ за неговия имот, по което с решение по т.11 от приложения протокол №15/20-21.05.2014г. на ЕСУТ при Община Варна, му е било отказано, поради постъпили възражения от съседи. Във връзка с две отделни заявления на М.И.,*** с две свои заповеди с №135/19.06.2012г. и с №078/22.02.2013г. е разрешил изработването на ПУП-ПРЗ за имот *** в кв.41 по плана на с.о.“Ален мак“. На одобряването на ПРЗ за имот 509 се е противопоставил и директора на дирекция „Общинска собственост“ в писмо от 27.01.2014г., в което сочи, че плана не може да бъде одобрен, защото с него е предвидено регулационните граници на имота да съвпаднат с кадастралните му и улиците, с които граничи да не бъдат изградени с тротоари, което е в противоречие с влязло в сила решение №2213/01.11.2010г. на Варненския административен съд, постановено по административно дело №2331/2010г. В противоречие с това съдебно решение е и становището на община Варна, изразно в писмо от 26.08.2014г., че не може да бъде одобрен ПУР, с който да не се отнема площ от имот 509, собственост на М.И..*** от 16.11.2015г. и в писмо от 17.11.2016г. е посочено, че до момента за ПИ №509 в кв.41 по плана на с.о.“Ален мак“ няма влязъл в сила ПУП-ПУР, нито ПУП-ПРЗ и затова не може да бъде направена преценка за търпимостта на строежа. Същото становище е изразено и в писмо от 12.07.2013г. на главния архитект на район „Приморски“, в което се казва, че не може да бъде извършена проверка за търпимост, тъй като за имот *** няма влязъл в сила подробен устройствен план.

Имот с идентификатор

*** е нанесен в кадастралната карта на район „Приморски“ с площ от 598 кв.м със собственик М.В.И., видно от скица №20030/27.08.2010г. на СГКК – Варна. Същият граничи на север с имот 9547 /път/ и на изток с имот 9542 /път/, процесния незаконен строеж е разположен в североизточната му част. От извадката от ПУП-ПУР на с.о.“Ален мак“ става ясно, че се предвижда отнемане на 103 кв.м от имот 509 /което представлява 17.2% от площта му/ за уширяване на двете гранични улици. Този план е отменен в частта на имот 509 по жалба на М.И. с решение №2213/01.11.2010г. на Варненския административен съд, постановено по административно дело №2331/2010г. и преписката е върната на Общински съвет при община Варна за ново произнасяне. Съдебното решение е влязло в законна сила на 01.11.2010г. видно от отбелязването върху него. По отменената от съда част от ПУП-ПУР на с.о.“Ален мак“ относно имот 509 липсва ново произнасяне от Общински съвет - Варна, което се признава в писмени бележки с вх.№2176 от 10.02.2017г., представени от кмета на район „Приморски“ и в писмо на община Варна от 26.08.2014г.

В нотариално заверена декларация от 10.07.2013г., М.И. декларира, че постройката в ПИ 509 в м.“Ален мак“ е била извършена от него през юли-август 1999г.

Съществуването на паянтова жилищна постройка в имот 509, която е нанесена в кадастралната карта е видно от скица на община Варна с изх.№7101-М-13/04.01.2013г. Тя е съществувала и към 2007г., което се установява от графичната част на одобрения ПУП-ПЗ за имот 509 със заповед №Г-213/24.08.2007г. на кмета на район „Приморски“, както и към момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти на с.о.“Ален мак“ /съгласно представената извадка/.

В хода на съдебното беше приета съдебно-техническа експертиза с вх.№999/20.01.2017г., според чиито заключения процесната постройка излиза извън кадастралните граници на имот 509, като най-голямото излизане е 1.39м. От огледа на място, вещото лице е установило, че постройката е с площ около 40 кв.м, която се ползва за склад и представлява допълващо застрояване, VІ категория. В източната част е с височина към 2.80м, а в западната част с височина към 2.50м, подът е с циментова замазка и отгоре със стоманобетонна плоча, има метални врати и прозорец с дървена дограма.

При изслушване на заключението в съдебното заседание на 01.02.2017г., вещото лице уточнява, че действащата кадастрална карта повтаря границите на имота на жалбоподателя, каквито са били в плана на новообразуваните имоти на с.о.”Ален мак”.

Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена на основание чл.225а ал.2 т.2 от ЗУТ във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ за нарушаване на разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че строежът е V категория, но не се ползва и няма данни да е захранен с ел.енергия и вода. Посочено е, че строителството му е извършено без надлежно издадени разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект, както и за него не е подадено заявление за узаконяване по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не попада в хипотезите по §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Описаният незаконен строеж представлява масивна едноетажна постройка със застроена площ от около 35 кв.м и масивна ограда с приблизителна височина от 2.20м, с дължина от около 5.50м в северната си част и около 4.00м в източната си част и приблизителна застроена площ от около 28 кв.м, които са частично разположени извън границите на поземлен имот ***. Прието е, че строежът е собственост на М.В.И., тъй като е изграден в поземлен имот, който е негова собственост въз основа на нотариален акт №174 том ІІ дело №1111/10.03.1998г.

Заповедта е издадена от компетентен орган по силата на допусната от закона делегация /чл.225а ал.1 от ЗУТ/ и въз основа на заповед №4794/25.11.2015г. на кмета на община Варна. В изпълнение на чл.225а ал.2 от ЗУТ, преди издаване на заповедта за премахване е бил съставен констативен акт №19/17.05.016г., който е бил връчен на М.В.И. на 20.05.2016г. и срещу който лицето е подало възражение на 27.05.2016г., в което подчертава, че за имота има влязло в сила съдебно решение на Административен съд гр.Варна, което не е изпълнено.

Съгласно § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ: „Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.”.

Според нотариално заверената декларация от

10.07.2013г.на М.И., постройката е била завършена от него през юли-август 1999г.

Същата, според описанието на вещото лице е VІ категория на допълващото застрояване и подлежи на преценка за допустимост по §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Законът за устройство на територията е влязъл в сила на 31.03.2001г., т.е. към момента на изграждане на незаконния строеж е действал Закона за териториално и селищно устройство.

Според сега действащата разпоредба на чл.42 ал.2 от ЗУТ (Предишна ал. 1, изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.), постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Процесната постройка се ползва за склад, следователно тя е второстепенна постройка на допълващото застрояване и може да бъде разположена свободно или допряна до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, съгласно ал.1 на чл.42 от ЗУТ и чл.112 ал.4 от ППЗТСУ /отм./. Нейните параметри на застрояване отговарят на изискванията за второстепенни постройки, регламентирани в чл.46 от ЗУТ. Вещото лице не е установило на място съществуването на масивна ограда. За описаната в оспорения административен акт масивна ограда и едноетажна постройка не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, а само издаване на разрешение за строеж, на основание чл.147 ал.1 т.1 и т.1 и т.7 от ЗУТ.

Както при действието на отменените ЗТСУ,

ППЗТСУ и Наредба № 5 за ПНТСУ, така и при действието на ЗУТ, е допустимо предвиждането на допълващо застрояване, непредвидено в застроителния план, за стане със скица/виза/ за проектиране - чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и чл.140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване или свързано с допълващо застрояване в съседния имот.