Решение № 2416 от 09.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2416 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110138368 по описа за 2024 година й.

Производството по е по съдебна делба във фазата по извършването С влязло в сила на 05.08.2025 г. решение № 12542/26.06.2025 г. по настоящото гр.д № 38368/2024 г. на СРС, 76 с-в, е допуснато извършването съдебна делба между И. И. Ч., Г. И. Ч. и Е. Л. К. на следния съсобствен недвижим имот, представляващ:

АПАРТАМЕНТ № 159 в град София, район ***, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения; със застроена площ от 59,38 кв. м.; при граници по документ за собственост: изток - Г. Ч. и стълбище, запад - ул. „В.

Д.“, север - зелена площ, юг – ул. „Т. К.“, заедно с прилежащи части: избено помещение № 17 с полезна площ от 2,91 кв. м., при съседи на избеното помещение: изток – коридор, запад – ул. „В.Д.“, север – Ев. Т., юг – мазе, заедно с 0,600 % идеални части от общите части на сградата и 0,600 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, общ.Столична, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** с адрес на имота: гр. София, район „Триадица”, *** , който самостоятелен обект се намира на пети етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, с площ по документи 59,38 кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 17 с полезна площ от 2,91 кв. м. кв. м. и 0,600 % идеални части от общите части на сградата и 0,600 % идеални части 1 от правото на строеж върху държавна земя, при съседи на самостоятелния обект в сградата по схема на кадастъра: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор ***; под обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***; над обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***, при квоти както следва:

За И. И. Ч. и Г. И. Ч. – общо 3/4 ид. части в режим на СИО, и за Е. Л. К. - 1/4 ид.части.

По извършването на делбата:

Способите за прекратяване на съсобствеността в делбеното са изчерпателно изброени в закона и са: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.

Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

В настоящия случай, установява се по делото въз основа на неоспореното от страните и кредитирано изцяло от съда заключение по допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза, че делбеният имот е реално неподеляем, съобразно действащите технически правила и норми, като актуалната му пазарна стойност възлиза на сумата от 105500 евро.

Основният способ за ликвидиране на съсобствеността при неподеляем имот, ако същият не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите по реда на възлагателни претенции по чл. 349, ал.1 или ал. 2 ГПК, е изнасянето му на публична продан – чл. 348 ГПК.

Предвид липсата на възлагателни претенции от страните по чл. 349, ал.

1 или ал. 2 ГПК /и доколкото не са налице предпоставките на законовите разпоредби/, делбата на недвижимия имот следва да извърши чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

По претенциите по сметки:

Съгласно чл. 346 ГПК, в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Заявените по този ред претенции представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата.

Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено, т. е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. За 2 разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за запазването и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на стойността на имота (ППВС № 6/1974 г., т. 6).

Отношенията с останалите съсобственици за необходимите разноски за запазването на имота се уреждат от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС съсобственикът може да търси действително направените разноски.

При извършени подобрения при определяне правната квалификация на претенциите следва да се съобрази задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 6/1974 г. и ТР № 85/1968 г. в неотменената с постановлението част, касаещи отношенията между съсобственици, когато един или няколко от съсобствениците извършат подобрения в съсобствения имот. Ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, а е държател на тези части, по отношение правата на съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС - ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици; Ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна, отношенията следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60 – чл. 63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилата на чл. 59 ЗЗД. Когато ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, ответниците-съсобственици отговарят само до размера на обогатяването - т. е. се присъжда по-малката сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. В този смисъл е практиката на ВКС – решение № 74/21.02.2012 г. по гр. д. № 660/2011 г., ІІ ГО, решение № 127/06.07.2016 г. по гр. д. № 5847/2015 г., І ГО, решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г., І ГО, решение № 487/30.11.2011 г. по гр. д. № 1503/2010 г., І ГО, решение № 315/25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., І ГО и др.

Определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия, респ. съсобствения имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон.

Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане ("увеличената стойност на вещта", "по-малката от двете суми", "до размера на обедняването", "до размера на обогатяването", "връщане на необходимите и полезни разноски"), не ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда (в този смисъл решение № 108/08.07.2015 г. по гр. д.

№ 415/2015 г. на ВКС, І ГО и цитираните в него други решения на ВКС).

3

В конкретния случай, съобразявайки горните разяснения и вземайки предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че в преклузивния срок по чл. 346 ГПК съделителите И. Ч. и Г. Ч. са предявили срещу ответника Е. К. искови претенции както следва:

1/ С правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждането на ответника да заплати на ищците, при условията на активна солидарност, ¼ от сторените от тях необходими разноски за запазване на вещта, възлизащи общо на 1050 лева, от които: 875 лева - за демонтаж на стара дървена дограма и монтаж на нова и 175 лева – за ремонтни дейности по обръщане, шпакловане и боядисване на прозорци и терасна врата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /20.11.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и

2/ С правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищците, при условията на активна солидарност, сумата от общо 125 лева, представляваща ¼ от стойността на сторените от ищците разходи за извършени в имота подобрения, без знанието и без съгласието на ответника, за боядисване и освежаване на целия апартамент, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /20.11.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите.

По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС:

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Кирова и от заключението на изготвената съдебно техническа експертиза, се установява извършването в имота на твърдените ремонтни дейности, изразили се в подмяна на стара дървена дограма с ПВЦ дограма /съпроводено с обръщане, шпакловане и боядисване на прозорците и терасната врата/, за които дейности е ангажирана фирма от гр. Пазарджик,

По отношение на извършената подмяна на дограмата в жилището и съпровождащите подмяната действия по шпакловка, обръщане и боядисване, съдът, съобразявайки заключението на вещото лице, съгласно което смяната на старата, силно амортизирана дограма, е било необходимо за запазване функционалността на жилището и не увеличава стойността му, намира, че сторените от ищците разходи представляват необходими разноски по своя характер. С оглед горните разяснения, за необходимите разноски, заплатени за имота, всеки съделител отговаря съобразно дела си, т.е. ответникът дължи да възстанови на ищците ¼ от извършените от тях разходи.

В конкретния случай, предвид обстоятелството, че извършването на гореописания ремонт в имота, за който е ангажирана фирма от гр. Пазарджик, безспорно се установява по делото, съдът намира, че искът се явява доказан по основание.

По отношение на неговия размер, съдът съобразява показанията на свидетеля /очевидец на провежданите от ищцата телефонни разговори, касаещи сключването на договора с фирмата за дограма/, съгласно които стойността на услугата по демонтаж и монтаж на нова дограма е възлиза на сумата от около 4000 лева. Съдът не взема предвид посочената от вещото 4 лице стойност на същата дограма, получена след запитване в софийско дружество, с оглед обстоятелството, че в случая релевантна е стойността на реално извършените разходи, а не „средна пазарна“ такава /каквато и не се сочи от вещото лице, доколкото стойността на дограмата е изследвана само в едно друго дружество, непосочено в заключението/.

Предвид изложеното, съдът намира, че доколкото ищците сочат, че са заплатили за подмяна на дограмата по-малка сума /3500 лева/, както и сумата от 700 лева – за необходимите и съпътстващи поставянето на нова дограма дейности по обръщане, шпакловане и боядисване, съдът намира, че искът по чл. 30, ал. 3 ЗС се явява изцяло основателен за сумата от общо 1050 лева /1/4 от сторените от ищците разходи/, от които: 875 лева - за демонтаж на стара дървена дограма и монтаж на нова и 175 лева – за ремонтни дейности по обръщане, шпакловане и боядисване на прозорци и терасна врата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /20.11.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на искането на ищците сумите да бъдат присъдени в условията на активна солидарност, съдът намира следното:

Когато в исковата молба се претендира солидарност /активна или пасивна/, а предвид материалното правоотношение е налице разделност на вземанията, съответно на задълженията, ищецът трябва да бъде известен от съда да определи конкретния размер на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение.