Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 488 от 30.05.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 345/2022
Вид
Определение № 488
Подписан
30.05.2022
В сила
30.05.2022
Състав
Георги Драгoстинов, Илина Гачева, Йордан Воденичаров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Велико Търново, 30.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско дело № 20224100500345 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

С постановено Определение № 471/ 19.05.2022г. по в.ч.гр.д. № 345/2022г. по описа на ОС - Велико Търново , настоящият съдебен състав се е произнесъл по подадената от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, представлявано от изпълнителния директор, чрез юрисконсулт М.Г., частна жалба срещу Разпореждане № 1189/ 18.03.2022г. по гр.д. № 3633/2021г. по описа на РС - Велико Търново, в частта му, с която първоинстанционният съд е осъдил въззивният жалбоподател да заплати на пълномощника на длъжника, адв. И.М., при ВТАК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., сумата от 300 лв. /триста лева/- разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в рамките на заповедното производство. С постановеното въззивно определение, второинстанционният съд е отменил като неправилно обжалваното разпореждане за присъждане на разноските, като е изложил мотиви за тяхната недължимост.

По свой почин, настоящият съдебен състав констатира, че е допуснал очевидна фактическа грешка в постановеното Определение № 471/ 19.05.2022г. по в.ч.гр.д. № 345/2022г. по описа на ОС - Велико Търново, а именно не е формулирал изричен отхвърлителен диспозитив по отношение на искането на присъждане на разноските, макар в мотивната част на същото определение да е посочил, че това искане е неоснователно.

Настоящият съдебен състав намира, че уведомяването на страните и предоставянето на същите на едноседмичен срок за изразяване на становище във връзка с констатираната очевидна фактическа грешка, съобразно разпоредбата на чл.247, ал.2 ГПК, не е необходимо. С постановяването на настоящия съдебен акт няма да се нарушат принципите на равнопоставеност и състезателност на страните, тъй като в настоящата хипотеза законът 1 задължава второинстанционния съд да формулира изрично произнасяне по същество на отправеното искане за присъждане на разноски /чл.278, ал.2, изр.1 ГПК/. Налице е формирана воля на съдебния състав в такъв смисъл в мотивната част на Определение № 471/ 19.05.2022г. по в.ч.гр.д. № 345/2022г. по описа на ОС - Велико Търново, която следва да бъде изрично обективирана и в диспозитивната му част.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в диспозитивната част на постановеното Определение № 471/ 19.05.2022г. по в.ч.гр.д. № 345/2022г. по описа на ОС - Велико Търново, следва да се допусне поправка на констатираната очевидна фактическа грешка, като се добави отделен диспозитив, с който изрично се отхвърля искането на ПЛ. ИВ. П. с ЕГН **********, “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, да заплати в полза на пълномощника му - адв. И.М., при ВТАК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., сумата от 300 лв. /триста лева/- разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в рамките на заповедното производство.

Предвид горното и на основание чл. 247 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 471/ 19.05.2022г. по в.ч.гр.д. № 345/2022г. по описа на ОС - Велико Търново, като добавя следния диспозитив в същото:

“ОТХВЪРЛЯ като неоснователно отправеното с възражението по чл.414 ГПК с вх. № 1251/25.01.2022г., подадено от длъжника ПЛ. ИВ. П. с ЕГН **********, искане кредиторът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, да заплати в полза на пълномощника му - адв. И.М., при ВТАК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., сумата от 300 лв. /триста лева/разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в рамките на заповедното производство.”

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2