Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 653 от 18.09.2024, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 426/2024
Вид
Определение № 653
Подписан
18.09.2024
В сила
18.09.2024
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 653 гр. Шумен, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20243600500426 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила частна жалба с рег. №5376/23.07.2024г. депозирана от

„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, район ..., ж.к „... 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез адв.В.П.Г. от САК срещу разпореждане №1336/8.07.2024г. по ч.гр.д №869/2024г. по описа на НПРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Ш. Е. с ЕГН ********** от с. ....., общ. ......, за сумите: неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 117,38 лв. в размер на три месечни абонаментни такси и за дължима държавна такса в размер за разликата над 13,51 лв. до 25,00 лв., и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 259,39 лв. до 480,00 лв.

Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно по изложените в частната жалба съображения.

Предвид изложеното моли съда да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 117,38 лв. за три месечни абонаментни такси и съразмерно за дължимите разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна , поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция по ч.гр.д. №869/2024г. по описа на НПРС е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК подадено от „Йеттел България“ ЕАД срещу длъжника Г. Ш. Е. с ЕГН

********** от с. ....., общ. ......,като предмет на настоящото производство е само сумата за дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 117,38 лв. за три месечни абонаментни такси.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато искането се основава на 1 неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 от ЗЗП.

В конкретния случай искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключени между страните договори за мобилни услуги, по които на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи на закона или се основава на неравноправна клауза от договора.

Съгл. разпоредбата на чл. 410 ал.3 от ГПК /нова, ДВ бр.100/2019 г./, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, с оглед въведеното от законодателя с изменението на ГПК с ДВ бр. 100 от 2019 г. задължение за служебна проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Нормата на чл. 410 ал.3 от ГПК, следва да се разглежда съвместно с нормата на чл.411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ.бр.100/2019 г./, като двете норми заедно имат за цел да дадат възможност на съда, до когото е подадено заявлението по чл.

410 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това.

Заявителят твърди в т. 12 от заявлението, че потребителят не е изпълнил задълженията си към доставчика на услугите за периода от 25.08.2022 г. до 24.09.2022 г., поради което дължи претендираните неустойки в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договора в размер на 117,38 лв. за три месечни абонаментни такси по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896817190 от 24.05.2022 г.

Съгласно договора за мобилни услуги, в т. 9, стр. 5/13, е посочено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти , но за не повече от три месеца.

Въззивната инстанция споделя извода на заповедния съд, че съдържанието на клаузата относно претендираната неустойка, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси /117,38 лв./ е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски.

Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договора изобщо не е породил правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесният договор .

Предвид на горното, съдът намира, че искането за присъждане на неустойка за 2 предсрочното прекратяване на договора за моб.услуги се основава на противоречие на закона и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.2 т. 5 и т. 19 от ЗЗП, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и следва да се отхвърли.

Предвид гореизложеното следва да се отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 117.38лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на тримесечни абонаментни такси.

Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е отхвърлено е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1336/8.07.2024г. по ч.гр.д №869/2024г. по описа на НПРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, район ..., ж.к „... 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез адв.В.П.Г. от САК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Ш. Е. с ЕГН ********** от с. ....., общ. ......, за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 117,38 лв., в размер на три месечни абонаментни такси и за дължима държавна такса за разликата над 13,51 лв. до 25,00 лв., и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 259,39 лв. до 480,00 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3