Присъда № 69 от 08.05.2024, Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 69/08.05.2024 година, постановена по НОХД № 258/2024г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 105/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който подсъдимият М. З. К. /M.Z.Q./, гражданин на Афганистан, е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 11.04.2024 година в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, редовно призован по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез служебния му защитник - адв.И. С., по негово изрично искане, направено в хода на БП в дадените от него обяснения в качеството му на обвиняемо лице и с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.С. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор - А. С. – зам.адм.ръководител-зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия М. З. К. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия М. З. К. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено наказание 1 /една/ година лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и глоба в размер на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия М.

З. К. в лицето на адв.С. в хода на устните прения пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния й по предявеното му обвинение по чл.279, ал.1 от НК. В тази насока се изтъква, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин авторството на деянието, вменено на подс. М. З. К.. Обвинението според защитата се базира единствено на направените самопризнания във фазата на ДП от обвиняемия, поради което според адв.С. обвинението се явява недоказано.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа стрА. следните факти, а именно:

Подсъдимият М. З. К. е роден на ********** г., в гр.Кабул, Афганистан и е гражданин на тази стрА..

Съгласно обясненията на подс. М. З. К., дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди около 6 /шест/ месеца е напуснал родината си по произход – Афганистан поради овладяване на властта в родната му стрА. от ислямското фундаменталистко военизирано движение „Талибани“ и влошаване на икономическата и обществена обстановка, като е влязъл нелегално в Република Турция. Тъй като живота в Турция стА.л труден икономически, подсъдимият решил да се придвижи до държава в Европа, където да се установи да живее и работи. Поради това, че не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на стрА. от Европейския съюз, подсъдимият се свързал с кА.лджия, който му обещал срещу сумата от 3 000 евро да го преведе нелегално през границата на Република Турция в Република България, а от там да бъде преведен в Сърбия.

1

КА.лджията осигурил транспорт и подсъдимият М. З. К. заедно с други непознати за него десет лица - афганистанци, и с двама водачи, също граждани на Афганистан, привечер на 10.04.2024г. потеглили от гр.Истанбул с микробус, към границата между Република Турция и Република България. След около 4-5 часа автомобилът спрял до гориста местност, находяща се в близост до турско-българската граница. Там подсъдимият и остА.лите 10 лица от групата излезли и тръгнали пеша през гората в посока към границата, водени от двамата водачи.

На 11.04.2024г. привечер подсъдимият и спътниците му достигнали до възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между двете държави и през отвор в долната част на телената ограда преминали на територията на Република България. По този начин подсъдимият М. З. К. на 11.04.2024г. влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България в района на 232-ра гранична пирамида, намираща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол. По същия начин съоръжението е било преодоляно и от остА.лите от групата 10 лица и от двамата водачи.

След това подсъдимият М. З. К. и остА.лите 10 негови спътници продължили пеша към вътрешността на стрА.та, водени от двамата водачи – афганистанци, към предварително избрано място, като водачите се ориентирали като ползвали навигация в телефоните си.

Групата от 11 афганистанци, водени от двамата водачи се придвижвала няколко дни пеша предимно нощно време и през гористи местности. Сутринта на 16.04.2024 г. около 10.30 часа групата достигнала до посочено им от водачите място, което било на около 50 метра от път. Там изчакали цял ден до пристигането около 20.00 часа на лек автомобил „Опел Зафира“, сив на цвят, който спрял на пътя. Подс. М. З. К. и спътниците му по указания на водачите им, се качили в автомобила. Водачите им остА.ли на място и след това се върнали обратно, а л.автомобил потеглил.

Половин час по-късно около 20.40 часа свидетеля Д. А. /на длъжност „мл. автоконтрольор“ 2-ра степен в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол/, който заедно със свой колега са извършвали обход на път I-7 със служебния полицейски автомобил, на разклона за с.Каравелово са забелязали лек автомобил „Опел Зафира“, който се движел в посока към с.Окоп като им направило впечатление, че МПС-то е било претоварено. Полицаите със служебния автомобил последвали л.автомобил и за да го спрат възпроизвели звуков и светлинен сигнал, но въпреки това л.автомобил не спрял. Поради това полицаите предприели маневра изпреварване, вследствие на което л.автомобил спрял като водачът му слязъл и побягнал. Полицейските служители установили в автомобила 11 чужди граждани от мъжки пол, които не говорили български език и са били без документи за самоличност. Същите се самоопределили за граждани на Афганистан. След това св.А. докладвал за случая на Оперативния дежурен при ОД МВР - Ямбол, като впоследствие били предприети действия по задържането и конвоирането на откритите в л.автомобил марка „Опел Зафира“ чужди граждани от пристигнали на място служители на ГПУ-Елхово.

Вследствие на извършеното на следващата дата – на 17.04.2024г. около 7.00 часа прохождане на обратната следа от свидетеля П. А. /ст. полицай в 01 ГОДГ в ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/, е било установено, че подсъдимият и спътниците му са преминали турско-българската граница в района на 232 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент. В района на посочената гр.пирамида е било констатиран отвор /дупка/ в долната част на изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и множество следи, които не били пресни от няколко лица с направление от Р. Турция към вътрешността на стрА.та ни, в посока към хижа „Гьол Бунар“.

Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.

Лицето се идентифицирало с имената: - М. З. К. /M.Z.Q./, роден на ********** г., в гр.Кабул, Афганистан, гражданин на Афганистан . Тази самоличност подсъдимият е заявил 2 чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№ 240418005000173920 от 18.04.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият М. З. К. не е осъждан.

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на свидетелите Д. Г. А. /на длъжност „мл. контрольор“ в сектор „Пътна полиция“ в РУ-МВРЯмбол/ и П. А. А. /на длъжност „ст. полицай“ в 01 ГОДГ в ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК. Поради това съдът не възприе доводите на защитата, че обвинителната теза се подкрепя единствено и само от самопризнанията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняемо лице при снемане на обясненията му във фазата на БП.

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите А. и А., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. М. З. К. са съдържими фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му като пътник в спрения от полицаите л.автомобил марка “Опел Зафира“ и последвалото задържане на него и спътниците му.

Показанията на разпитаните свидетели Д. Г. А. и П. А. А. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с остА.лия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля А. факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че деянието е извършено на 11.04.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на възпрепятстващото съоръжение – през отвор в долната му част, какъвто е констатирал св.А. при прохождане на обратната следа, както и подс. М. З. К. в самопризнанията си сочи и направлението на движение след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което напълно съвпада с установените от св.А. на 17.04.2024г. следи в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол, които не били пресни. От своя стрА. изложените от свидетеля А. в показанията му обстоятелства са пряко относими към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като установен в лек автомобил марка „Опел Зафира“ заедно с още 10 чужди граждани, представили се за граждани на Афганистан, който автомобил е бил спрян на път I-7 на разклона за с.Каравелово в посока с.Окоп. Показанията на св.А. са относими и към последвалото задържане на чуждите граждани от служители на ГПУ-Елхово. Съпоставени с обясненията на подсъдимия показанията на св.А. напълно кореспондират с изложената от М. З. К. фактология по спирането на л.автомобил „Опел Зафира“ и откриването от полицейските служители на ОД на МВР-Ямбол на групата от 11 чужди граждани като пътници в посоченото МПС и последвалото тяхно задържане. Поради това съдът не възприе доводите 3 на защитата, че обвинителната теза се подкрепя единствено и само от самопризнанията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняемо лице при снемане на обясненията му във фазата на БП, както и че не са налице други годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването от М. З. К. на вмененото му престъпление по чл.279, ал.1 от НК.