Определение № 846 от 16.10.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 846 гр. ХАСКОВО, 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600500742 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. В. П. и А. В. П. срещу определение обективирано в протокол № 946/18.07.2024 г. по гр. д. № 387/2024 г., по описа на Районен съд – Хасково, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение по гр. дело № 386/2024 г., по описа на РС - Хасково.

Жалбоподателя твърди, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК, тъй като съдът следвало да се произнесе инцидентно по валидността на Заповед № УТ - 166/31.03.2023 г. на Кмета на Община Хасково само относно процесния имот, а не в цялост. Съответно по другото дело съдът отново следвало да осъществи косвен контрол на посочения административен акт единствено по отношение на другия имот, който не е предмет на настоящото производство, поради което не било налице преюдициалност между двете дела. Поради това моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд - Хасково, като се запозна с материалите по делото приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 387/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от Н. В. П. и А. В. П. против 1

С. А. Б., с която е предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС. В исковата молба се твърди, че ищците били собственици на по 1/2 /една втора/ ид. част от Поземлен Имот /ПИ/ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, месност -ж.р.

„Куба-1”, с площ от 810 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., номер по предходен план: 103, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***; както и да са придобили собствеността му по силата на Заповед № УТ - 166/31.03.2023 год. на Кмета на Община Хасково, влязла в сила и вписана в Служба по вписванията гр.Хасково на 15.05.2023год. под № **, том X, рег.№ ***, дв.вх.рег. № 3137 д. 1671. Твърдят, че процесния имот се владеел и ползвал на отпаднало правно основание от ответника, притежаващ за имота констативен акт за собственост - Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № ***, том 3, рег.№ ***, дело № 420 от 2018 год. вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 09.10.2018 год. вх.рег.№ ***, дв.вх.рег. №***, акт № ***, том XXI, дело № 3161. Твърдят да са се свързали с ответника, първо лично, а после и чрез изрична писмена покана, за да освободи имота, но ответникът бил отказал, твърдейки, че е собственик на имота. Твърдят, че тъй като ПИ *** влиза в Плана на новообразуваните имоти за ж.р. „Куба-1“, землище на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС28-1/11.06.2019 год. на Областен управител на област Хасково и им е възстановен на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, както и на решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № 3651/01.04.1998 год., то техният титул за собственост се явявал с конститутивно действие и ги правел собственици на процесния имот, а нотариалният акт за собственост на ответника трябвало да бъде отменен. Поддържат, че придобивна давност не може да им бъде противопоставена, тъй като съобразно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗСВОНИ и константната съдебна практика до момента на легитимното вписване на техния титул за собственост - 15.05.2023 год., не е текла давност за процесния имот в полза на ответника, а от 15.05.2023 г. до исковата молба не е налице необходимата такава по закон.

Искат да се установи по отношение на ответника, че ищците са собственици на имота в посочените квоти и да бъде осъден да им предаде владението върху имота. Искат да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № ***, том 3, рег.№ ***, дело № 420 от 2018 год. вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 09.10.2018 год. вх.рег.№ ***, дв.вх.рег. № ***, акт № ***, том XXI, дело№ 3161.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва ищците да са собственици на посочения в исковата молба недвижим имот.

Твърди, че поради неприлагане на посочените в приложения от ищците титул за собственост - Заповед № УТ- 166/31.03.2023 г. на Кмета на Община Хасково скици, отразени в нея като нейна неразделна част, да не може графически да се установи идентичността на възстановения имот с процесния.

2

Твърди заповедта да не е влязла в сила, тъй като не му е съобщавана в качеството му на заинтересовано от административния акт лице. Посочва, че видно от издадено на 07.08.2018 г. Удостоверение на Община - Хасково, процесният имот по кадастралната карта на гр. Хасково представлява имот със стар пл. № *** по кадастралния план, одобрен със Заповед № 969/1988 г., който имот по разписен лист да е бил записан на Д. И. М., придобит чрез замяна. Поради това, твърди, че наследодателят на ищците В. П. Х. не е бил носител на правото на собственост на процесния имот. Твърди да липсва и заявление по реда на ЗСПЗ за възстановяване правото на собственост върху този имот според Удостоверение сизх. № РД06-171/04.09.2018 г. на ОСЗгр.Хасково. Твърди ищците да не са могли да придобият на соченото основание правото на собственост, тъй като то вече е било придобито от ответника и това му право да е обективирано в нотариален акт № ***/09.19.2018 г. по описа на Нотариус рег. № 081 Христина Колева. Твърди да е завладял имота с намерение да го свои през 1989 г., от когато до настоящия момент да го е владял като свой и в негова полза в качеството му на недобросъвестен владелец да е изтекла 10-годишната придобивна давност като оригинерно основание за придобиване правото на собственост.

Поддържа, че административният акт, с който на наследниците на В. Х. е възстановено правото на собственост с приложената Заповед, не може да породи права за лица, които изначално не са техни носители, което моли да се установи по реда на косвения съдебен контрол. Твърди към началния момент на завладяване на процесния имот, неговият статут е държавен, а малко след това - частен общински. Тогава действал Закона за собствеността в редакцията му в ДВ бр. 38/1989 г., в която в чл. 86 е въведена забрана за придобиване на имоти по давност, които са държавна и общинска собственост, като след няколко изменения, съставляващи пречка за придобиване на имота по давност, с редакцията на текста в ДВ бр. 33/19.04.1996 г. законодателят уредил възможността от тогава да могат да се придобиват по давност частни общински имоти. С начален момент тази дата до 2006 г. ответникът твърди да е придобил това право с изтичането на 10 - годишен давностен срок в нейна полза. Претендира разноски по делото.

След служебна справка в ЕИСС, Районен съд – Хасково е установил, че по гр.д. № 386/2024 г., образувано по-рано от настоящото дело, между същите страни със същите твърдения, но за съседен на процесния имот, ответникът е направил искане за упражняване на косвен съдебен контрол на Заповед № УТ166/31.03.2023 г., което е допуснато от съда. Съдът е приел, че нормата на чл.

17, ал. 2 ГПК го задължава да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и/или обжалването му. Така се определи и нормативно предметът на косвения съдебен контрол. Той е не само за нищожност на административния акт, но и за материална незаконосъобразност, когато акта се противопоставя на трето 3 лице, което не е участвало в административното производство по издаването и по обжалването му. Съответно РС – Хасково е счел, независимо, че възраженията на ответника по двете дела касаят различни имоти, предмет на разглеждане в отделни производства, въпросите, обуславящи валидност на оспорваната Заповед са общи за двете производства и по тях е недопустимо да се постановят решения в различен смисъл. Поради това, доколкото оспорването на процесната Заповед №УТ-166/31.03.2023г. е направено порано по гр.д. №386/2024г. е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото до произнасяне с влязло в сила решение по гр.д. № 386/2024г., по описа на РС – Хасково.

Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

Това урежда така наречения косвен контрол на административните актова.

Същественото при него е, че той не представлява развитие на административно производство относно законосъобразността на административния акт в гражданското производство, а е способ, който предвижда не само възможност, а и задължение на правораздавателният орган да не прилага нищожните административни актове.

Косвеният контрол в гражданското производство може да се раздели на два вида. Първият е когато съдът се произнася по административен акт, който е влязъл в кила, но не е обжалван по съдебен ред. В този случай гражданският съд може да установи дали административният акт е нищожен или не.

Втората хипотеза е, когато съдът разглежда административен акт, който е бил обжалван по съдебен ред, но страна по гражданското дело не е участвала в административното или съдебното производство, поради това, че не е била конституирана или не е била уведомена за производството, то тогава гражданският съд се произнася инцидентно относно законосъобразността на административния акт. Независимо в коя от двете хипотези се намираме последицата от установяването, че административният акт е не е валиден или законосъобразен е това, че съдът просто не го прилага и ефективно го игнорира при постановяване на своя съдебен акт.

Предвид изложеното настоящият състав на Окръжен съд – Хасково приема, че не е налице връзка на преюдициалност между производството по гр. д. № 386/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково и това по гр. д. № 4

387/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково. В двете производства се води спор за два различни имота. Макар и по двете дела да е оспорена Заповед № УТ - 166/31.03.2023 г. на Кмета на Община Хасково, с която е възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху двата спорни имота, то при условията на косвения контрол върху посочения акт двете произнасяния на двата граждански съда не са обособени едно от друго.

При условията на косвения контрол гражданският съд ще съобрази това дали оспорената Заповед е валидна и законосъобразна относно частта, с която е възстановено правото на собственост върху процесния за всяко от производствата имот. Косвеният контрол не представлява административно производство относно валидността и законосъобразността на разглеждания административен акт. Той е инцидентен, тоест извършва се единствено във връзка с гражданския процес и обхваща проверка единствено относно релевантни по делото факти. Съответно в конкретния случай РС – Хасково може да осъществи косвен контрол спрямо Заповед № УТ - 166/31.03.2023 г. на Кмета на Община Хасково единствено в частта, с която е възстановено правото на собственост на праводателя на ищците само относно имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, месност -ж.р. „Куба-1”, с площ от 810 кв.м. Като произнасянето на съда по гр. д. 387/2024 г. по описа на РС – Хасково по никакъв начин не е обвързано с произнасянето на съда относно валидността и законосъобразността на същият този административен акт по гр. д. № 386/2024 г. по описа на РС – Хасково. Всеки съд, самостоятелно и независимо един от друг може да проведе пред себе си производство по косвен контрол на процесния административен акт и да се произнесе по валидността и законосъобразността му единствено в частта, касаеща имота, за който се води делото пред съответния съд.