Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 387 от 07.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 153/2023
Вид
Решение № 387
Подписан
07.12.2023
В сила
07.12.2023
Състав
Ваня Драганова Богоева, Веселина Димитрова Джонева, Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13 ал.2 т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.1, т.1 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.1, т.1 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8, ал. 1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • § 1а · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Кюстендил, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500153 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 1055/01.02.2023 г. от И. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** 3, насочена против решение № 43 от 26.01.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1420/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт РС – Дупница е уважил искането за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие и е наложил мерки за защита срещу домашно насилие, както следва: задължил е И. С. П. да се въздържа от извършване на домашно насилие над Д.

В. Б. и малолетното й дете В.М.К.; Забранил е на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН на И. С. П. да приближава на по-малко от 50 метра Д. В. Б. и малолетното й дете В.М.К., обитаваното от тях жилище, находящо се в гр. Дупница, ул.***, местоработата на молителката в офиса на ЗК „Армеец“, гр. Дупница, училището в което детето учи, както и местата им за личен отдих и социални контакти за срок от 18 /осемнадесет/ месеца; предупредил е И. С. П., че съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта констатирано от полицейските органи, същият ще бъде задържан и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата, като е издал заповед за защита. Наложил е на И. С. П. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, глоба в размер на 200, 00 лева. за това, че на 27.07.2022 г. сутринта във видимо нетрезво състояние, нахлува в офиса на ЗК „Армеец“ находящ се в гр. Дупница, където е работното място на молителката Д. Б. и започва да я обижда, като я нарича „курва и пропадналица“. По това време в офиса се е намирало и нейното дете, малолетната В.М.К..

Осъдил е И. С. П. да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 25,00 лева., а на Д. В. Б. – разноски по делото .

1

Въззивникът счита първоинстанционния акт за неправилен поради неговата незаконосъобразност и необоснованост и релевира доводи в тази насока. Счита, че за да постанови съдебния си акт районният съд неправилно и превратно е обсъдил и тълкувал свидетелските показания, без да съобрази, че двамата свидетели не са били очевидци на процесния случай. Възразява като неправилен срещу извода на ДнРС, че мерките следва да се прилагат и спрямо малолетното дете, тъй като то присъствало на конфликта, като сочи, че доколкото детето не е разпитвано пред съда, то решаващият състав нямал непосредствени впечатления от личните му възприятия.

Иска се изцяло отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на искането за налагане на мерки по чл. 5 от ЗЗДН или намаляване срока на наложените такива.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. В.

Б..

КнОС след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства /нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС за правилно, поради което го оставя в сила. Съображенията за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Не се спори и е установено от приетите заверени ксерокопия от удостоверение за сключен граждански брак и удостоверения за раждане, че молителката и ответника са съпрузи, сключили граждански брак на 03.08.2019 г. От брака си имат родено едно дете В.И. П., роден на 28.08.2019 г. Молителката има и още едно дете от предходен брак, В.М.К., родена на 30.10.2012 г. Не са спорни и обстоятелствата относно това, че молителката работи в гр. Дупница в офис на ЗК „Армеец“,, който управлява, а с децата си обитава жилище находящо се в гр. Дупница, ул. „***. За кратки периоди двамата живеят заедно.

Представенa е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката, в която са описани твърденията й за извършен акт на домашно насилие от страна на ответника, съответстващи на изложените в молбата факти, който случай е станал на 27.07.2022 г.

Молбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство е подадена в съда на 29.07.2022 г..

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. и С., чийто показания настоящият съдебен състав като безпротиворечиви, последователни и логични, кредитира. От показанията на св. С. се установява, че същият работи в офис разположен над офиса на молителката, като в същата сграда има и други офиси. В края на месец юли/ не уточнява дата, бил на работа. От съдружничката си бил уведомен, че някой вика за помощ.

Първоначално застанал на терасата и в този момент се чул женски глас, викащ за помощ.

Веднага слязъл на долния етаж и влизайки в офиса на застрахователното дружество видял молителката с лице към него, а малко встрани мъж, гол до кръста.. С. попитал какво се случва и в този момент мъжът се обърнал и бил разпознат от свидетеля. Започнали да се 2 разправят, о ответникът заявил, че няма проблем. Молителката била с разрошена коса от дясната страна и в стрес. В офиса имало и дете, застанало зад молителката. Свидетелят сочи, че детето било уплашено, но понеже било на малко по-далечно разстояние от него, не успял да види дали има сълзи по лицето му. След по-малко от пет минути дошъл и полицейски патрул. С. изрично сочи, че при разправията, около офиса на молителката имало около десетина души, част от които служители работещи в съседните офиси.

Св. С. посетил офиса с негов колега по повод подаден сигнал . Влизайки в офиса видели молителката и ответника и двамата с разкъсани дрехи и силно превъззбудени. В офиса имало и дете – момиченце, което седяло на стол зад бюро. Било уплашено и плачещо.

В присъствието на полицейските служители разправия не е имало. В офиса бил и св. С., като С. не си спомня подробности по случая, предвид изминалото време оттогава до момента на разпита му. Ответникът не е създавал проблеми в тяхно присъствие.Бил поканен да излезе извън офиса и спрямо него бил съставен протокол за предупреждение да се въздържа от подобни прояви.

С обжалваното решение ДнРС е уважил искането, като е приел, че по отношение на молителката и малолетното дете е упражнено домашно насилие, като е наложил мерки за защита от домашно насилие описани по-горе и е издал заповед за защита спрямо молителката и детето. Решението е обжалвано от ответника.

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на съдебна проверка съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна..

Молбата е подадена от легитимирани лица по смисъла на чл.8, ал. 1, т.1 ЗЗДН, а ответникът е лице по смисъла на чл.3, т. 1 от ЗЗДН - спрямо молителката и по чл. 3 т., 11от ЗЗДН - спрямо малолетното си дете , срещу когото може да се търси защита по реда на ЗЗДН.

Съгласно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.Предпоставка за реализиране предвидената в ЗЗДН отговорност е наличието на родствени, семейни или фактически връзки, а по делото безспорно е установено, че страните са съпрузи, а малолетното дете и ответника с в родствена връзка по права линия / низходящ и възходящ/ За да се ангажира отговорност по ЗЗДН, следва да се установи осъществено домашно насилие спрямо молителите в производството. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.154 ГПК, приложими и в производството по ЗЗДН, съобразно § 1а от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

При преценката на доказателствената съвкупност, обсъдена поотделно и в цялост, 3 въззивният съд намира, че в случая е доказано по безспорен и непротиворечив начин твърдяното домашно насилие, осъществено от въззивника спрямо въззиваемата – молител за себе си и за малолетното дете в производството по ЗЗДН, както правилно е приел и първоинстанционният съд. От обжалваното решение е пределно ясно, че съдът е взел предвид осъществения в преклузивния едномесечен срок преди подаване на молбата акт на домашно насилие.

От представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2 т.3 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила за изложените в нея декларирани факти, се установява, че молителката и дъщеря й В. са били обект на домашно насилие, осъществено от ответника по молбата на 27.07.2023 г., като в декларацията е упоменато и в какво се състои акта на домашно насилие, а именно: агресивно поведение включващо предизвикване на скандал с употреба на нецензурни думи насочени с агресия спрямо молителката и физическо насилие, спрямо нея и малолетното дете, т.е. вербална агресия и физически акт, засегнал както Д. Б., така и детето В.. Декларацията сама по себе си е достатъчно доказателствено средство за установяване на осъществения акт на домашно насилие, доколкото същият е възпроизведен подробно в нея, с логическа връзка между фактите и събитията и съответен на описаното в молбата. Производството по ЗЗДН се отличава с някои процесуални особености, които не са характерни за типичния процес по ГПК, като една от най-съществените разлики е възможността решението да се основава единствено на изходящ от молителя частен документ – декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН. В случая обаче, освен от формалната доказателствена сила на изходящата от молителя декларация, осъщественият акт на домашно насилие се установява и от събраните по делото гласни доказателстава, а също така и издадените медицински свидетелства.. Събраните пред районния съд гласни доказателства, са индиция за влошени междуличностни отношение между страните в производството.

Разпитаните свидетели не са очевидци на случилото се, но от показанията им по категоричен начин се установява , че именно ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо съпругата си и малолетното й дете. Показателни са показанията на св. С., който се е озовал в гореописания офис, поради чут вик за помощ.Същият ясно и точно възпроизвежда личните си възприятия за видяното него – жена в стрес и изплашено дете.Именно появата на свидетеля е прекъснала разправията. Случилият се инцидент е причина за създалата се тревожност у събралите се около десетина души пред офиса на застрахователното дружество.

Необходимо е да бъде посочена и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, съгласно която за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.От доказателствата по делото е установено, че при процесния случай на 27.07.2023 г. извършеното спрямо молителката домашно насилие описано по-горе е било в присъствието на детето й. Отделно спрямо него е извършено физическо насилие – нанесен силен шамар през лицето му.

Отражението на това недопустимо поведение е безспорно установено от събраните по 4 делото гласни доказателства и медицинските свидетелства, съставени часове след случилото се, в които се съдържат не само необходимите за съдържанието им данни от снетата анамнеза, но и установеното обективно състояние на палпаторна болезненост, отоци на пострадалите, съвпадащи с описаното в декларацията, а също така и съсиреци в носа на детето. Негативното отражение и стресът, които предизвиква и причинява такова поведение у едно

10 годишно дете силно привързано към майка си е повече от ясен и в общочовешки смисъл. Проявеното домашно насилие спрямо малолетното дете налага също предприемане на мерки за закрила.

Изразеното становище в хода на устните състезания от въззивната страна, идентично с изложените от него в първоинстанционното производство не могат да бъдат възприети.

Следва да се посочи, че мотивите на първоинстанционния съд са ясни и разбираеми като съдържание, независимо от лаконичността им, и в пълно съответствие с релевантни за спора факти и обстоятелства.