Решение № 196 от 29.06.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. гр.Несебър, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20212150101516 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба вх. № 5759/12.11.2021 г. на „В.К. ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № *, ет.

*, представлявано от Г.Й.Т., чрез юрк. Д.З., срещу Й. У. ФР. Г., БУЛСТАТ ****, гражданин на държавата Н., роден на ********** г., с адрес: гр. С.В., общ. Несебър, мст Ю.-п.п., жилищна сграда „П.Д.“, бл.*, вх.*, ет. *, ап.**, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 53,04 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги за водоснабден обект с адрес гр. С.В., общ. Несебър, м-ст Ю.-п.п., жилищна сграда „П.Д.“, бл.*, вх.*, ет. *, ап.**, с ид. № ****, и съгласно издадени фактури в периода 25.10.2018 г.-25.09.2019 г., с отчетен период по фактури 31.10.2017 г. – 30.08.2019 г.; сумата от 13,96 лева, представляваща мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 25.11.2018 г. до 10.11.2022 г.; както и законната лихва върху главницата от 53,04 лева от датата на подаване на исковата молба - 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 970847, за водоснабден обект с административен адрес: гр. С.В., общ. Несебър, м-ст Ю.-п.п., жилищна сграда „П.Д.“, бл.*, вх.*, ет. *, ап.**, с ид. № ****. Като основание за възникване на качеството „потребител на ВиК услуги“ за ответницата се посочва чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Твърди се, че по повод възникналото облигационно отношение между страните са предоставяни ВиК услуги 1 от ищеца по силата на публично оповестените от него общи условия, като отчитането им за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използване на мобилно устройство. Поради сезонния характер на водоснабдения обект, отчитането се извършвало два пъти годишно, като след него се издавала фактура.

Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода 25.10.2018 г.-25.09.2019 г., а именно сумата от 32,08 лева по фактура № 0037526854/25.10.2018 г., падежирала на 24.11.2018 г. и сумата от 20,96 лева по фактура № 0039091691/25.09.2019 г., падежирала на 25.10.2019 г. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 13,96 лева и представляваща сбор от дължимата лихва върху сумата от 32,08 лева за периода от 25.11.2018 г. до 10.11.2022 г. и дължимата лихва върху сумата от 20,96 лева за периода от 25.11.2018 г. до 10.11.2022 г. Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат Н.А. от БАК, с който се изразява становище за допустимост на претенциите. Прави се възражение за настъпване на погасителна давност по отношение на претенцията, основана на фактура № 0037526854/25.10.2018 г., предвид което се иска отхвърлянето ѝ като неоснователна.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представя писмено доказателство. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответника, в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на част от претенциите, като погасени по давност.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е представен нотариален акт № 102, том VIII, рег. № 10206, н.дело № 1405 от 10.08.2016 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС Несебър, рег. № 208 при НК /л. 56-57 от делото/, видно от който ответникът Геритсен е придобил собствеността по отношение на апартамент № Г15, представляващ самостоятелен обект с ид. № **** по КККР на гр. С.В., с адрес на имота в гр. С.В., общ. Несебър, м-ст Ю.-п.п., бл.*, вх.*, ет. *, ап.**.

Видно от представени от ищеца фактури № 0037526854 от 25.10.2018 г. и № 0039091691 от 25.09.2019 г. /л. 20-21 от делото/, за посочения апартамент била открита партида с аб. № 970847 към „В.К. ЕАД. От справки извлечения от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 6-7 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер са правени отчитания за периодите 31.10.2017 г. – 16.10.2018 г.; 17.10.2018 г. – 07.05.2019 г.; 08.05.2019 г. – 27.05.2019 г.; 28.05.2019 г. – 01.07.2019 г.; 02.07.2019 г. – 29.07.2019 г. и 30.07.2019 г. - 30.08.2019 г. При всички отчитания водомерът е „видян“, като при първото отчитане за водомер 1616/481 първото старото показание е било 85 куб. метра, а новото – 87 куб. м., при последното отчитане старото показание е било 87 куб. метра, 2 а новото – 89 куб. метра, а при първото отчитане за водомер 1616/561 първото старото показание е било 77 куб. метра, а новото – 81 куб. м., при последното отчитане старото показание е било 81 куб. метра, а новото – 86 куб. метра. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № 0037526854 от 25.10.2018 г. били начислени 32,08 лева за потребена вода, а по фактура № 0039091691 от 25.09.2019 г. – 20,96 лева за потеребените в собствения на ответника обект услуги.

Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. Към 2018 г. тези цени били в следните размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване, съгласно Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР, а към 2017 г., съответно: 1,14 лв. за доставяне на вода, 0,21 лв. – за отвеждане и 0,54 лв. за пречистване, съгласно Решение № Ц-11 от 31.05.2016 г. на КЕВР Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответника имот и за процесния период е доставено и фактурирано количество вода. Ищецът е провел успешно пълно и главно доказване на факта, че ответникът е бил собственик на водоснабдения обект за процесния период, видно както от приетия нотариален акт, така и от справката по партидата на имота в Агенция по вписванията, които следва да се ценят като официални документи за удостоверените с тях данни, до опровергаването им с други писмени доказателства по делото. Доколкото по делото не се ангажираха доказателства, ответникът да се е разпореждал във времето със собствения си имот, съдът приема за доказано, че същият го притежава, считано от 10.08.2016 г. до понастоящем, като това обстоятелство е безспорно и между страните по делото.

Не се спори и че в случая отчитането на процесните водомери за обекта на ответника е било осъществявано по реда на чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, по реда за отчитане на обекти със сезонен характер. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл.

24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Правата на ответника са били запазени, като в негово присъствие, през периодите на пребиваването му в имота, е извършено реално отчитане на потреблението в собствения му водоснабден обект, съобразно представените по делото справки.

3

Видно от справките, потребление на вода за обекта на ответника е отчетно на 16.10.2018 г. и 30.08.2019 г., като непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури – на 25.10.2018 г. и 25.09.2019 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни след издаването им, съответно на 25.11.2018 г. и 26.10.2019 г.

Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните количества вода са реално потребени от ответника.

По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до водомерите, на действително потребените количества вода от ответника за собствения му процесен водоснабден обект.

Тук следва да се отбележи, че релевираното от особения представител на ответника възражение за настъпила в негова полза погасителна давност по отношение на ищцовото вземане, фактурирано с фактура № 0037526854 от 25.10.2018 г. е неосователно. Действително се касае до периодични плащания, които се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при които се предоставят ВиК услугите, вземането падежира в 30-дневен срок от издаване на фактурата или конкретно по процесната фактура – на 25.11.2018 г. Т.е. вземането е възникнало с издаването на фактура за него и съответно на 25.10.2018 г., но изискуемостта му е настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за ответника. При това положение се налага извод, че давността по отношение на процесната сума е била прекъсната с подаване на исковата молба на 11.11.2021 г. /чрез куриер/, като е щяла да изтече за главницата по фактура от 25.10.2018 г. на 25.11.2021 г. По тези съображения, направеното възражение се явява неоснователно.