Решение № 137 от 25.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Велико Търново, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Наказателно дело за възобновяване № 20244000600285 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава XXXIIIот НПК.

Образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 173/2024 г. по описа на Районен съд – Червен бряг и отмяна на постановеното по делото определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, съответно делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като съдът не се е произнесъл по кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, както и при индивидуализиране на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК е определил наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 от НК, а по отношение на кумулативно предвиденото наказание „Глоба в размер до 15 000 лева“, постигнато между прокурора и защитата на обвиняемия в представеното писмено споразумение, не се произнесъл и не наложил такова. Излага се, че с постановеното определение е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразено със санкционната разпоредба на чл. 234в, ал. 1, от НК и се твърди допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е констатирал това и с определение е одобрил споразумение, вместо да предложи промени в него или да откаже одобряването му.

В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна прокуратура поддържа предложението по изложените в него съображения. Пледира да бъде възобновено производството по делото и да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

1

Осъденият Ц. В. П., редовно призован не се явява и не заема становище по искането.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с искането на Главния прокурор и приложеното към него НОХД № 173/2024 г. на Районен съд – Червен бряг, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в предвидения от закона срок, при влязло в сила споразумение на 09.07.2024 г. и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е и основателно.

Доводите за допуснато съществено процесуално нарушение са били мотивирани с неяснота на волята на съда относно условията, при които е индивидуализирано наказанието в одобреното споразумение. Твърди се, че е било постигнато съгласие за налагане на наказание при условията на чл. 54 от НК по отношение на основното наказание „Лишаване от свобода“, което е изисквало налагане и на кумулативното наказание „Глоба“ при тези условия, но в одобреното споразумение липсвало въобще произнасяне по отношение на това кумулативно наказание „Глоба“. Твърди се също, че посоченото в първоначалния текст на споразумението приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК спрямо само едно от кумулативно предвидените наказания е следвало да бъдат определени или при условията на чл. 54 от НК, или при условията на чл. 55 от НК, като последното е било допустимо от разпоредбата на чл. 381, ал. 4 от НПК.

Великотърнвоският апелативен съд намира за основателен само довода за неясно формулиране на волята на районен съд по отношение основанието за индивидуализацията на наказанието, който намира и отчита като съществено процесуално нарушение, препятстващо възможността за ефективна проверка за правилното приложение на материалния закон.

От приложеното по делото писмено споразумение е видно, че страните са постигнали съгласие за престъплението по чл. 234в, ал. 1 от НК на обвиняемия Ц. В. П. да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на 5 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години и при условията на чл. 55, ал. 3 от НК на обвиняемия Ц. П. да не бъде налагано полекото наказание „Глоба в размер до 15 000 лева“, което законът предвижда наред с основното наказание „Лишаване от свобода“.

В съдебното заседание на 09.07.2024 г. прокурорът е заел становище, че поддържа представеното споразумение в този вид и моли същото да бъде одобрено. Формулирал го обаче по следния начин: „… С оглед предвиденото в чл. 234в, ал. 1 от НК наказание, като бе съобразена разпоредбата на чл. 381 от НПК и във връзка с чл. 54 от НК, страните се споразумяха Ц. В. П. да изтърпи наказание 5 /пет/ месеца „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването се отлага за срок от 3 /три/ години …”.

Прокурорът не е изложил становище поддържа ли писменото споразумение, в частта му относно кумулативно предвиденото наказание „Глоба в размер до 15 000 лева“, включително не го е и прочел в съдебното заседание /в тази му част/. Подсъдимият и неговият защитник са изразили съгласие с така цитираното споразумение и записано в съдебния протокол, като съдът го е одобрил по този начин /както е записано в съдебния протокол/.

С определение от същата дата /09.07.2024 г./, постановено по НОХД № 173/2024 г., съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурора и защитника на подсъдимия Ц. В. П., във варианта формулиран в съдебното заседание от прокурора, като е признал П. за виновен в това, че от неустановена дата до 20.02.2024 г. в с.

Радомирци, обл. Плевен да е извършил престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложил само наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от 3 /три/ години и не се е произнесъл по отношение на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ /независимо, че в представеното писмено споразумение е имало отразено писмено съгласие между страните за това кумулативно наказание/, респективно не е наложил 2 наказание „Глоба“.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК постановил вещественото доказателство да бъде отнето в полза на държавата и като вещ без стойност да бъде унищожено, след влизане на съдебния акт в сила.

Предвиденото в чл. 234в, ал. 1 от НК наказание е - „Лишаване от свобода до 5 години /без посочен минимум/ и „Глоба до 15 000 лева“ /също без посочен минимум/. В случай, че се индивидуализира наказанието при условията на чл. 54 от НК е задължително размерът им да се определи както на основното, така и на кумулативното наказание при тези условия. В настоящият случай обаче са налице данни за постигнато в съдебно заседание съгласие между страните за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 54 от НК, което да е 5 месеца „Лишаване от свобода“ /каквото е било постигнато и в представеното писмено споразумение – л. 3 от НОХД № 173/2024 г./, но в същото съдебно заседание нито прокурорът, нито защитата на подсъдимия са изразили каквото и да било становище по въпроса за другото - кумулативно предвидено наказание „Глоба до 15 000 лева“, за което е имало постигнато писмено споразумение между защитника и прокурора при условията на чл. 55, ал. 3 от НК - да не се налага това наказание, предвидено наред с основното.

Великотърновският апелативен съд намира, че това е сторено в отклонение от принципните положения за възможните условия за индивидуализация на наказанието и липсата на проявена съдебна активност чрез упражняване на правомощията по чл. 382, ал. 5 и/или ал. 7 от НПК за преодоляване на възпроизведената в съдебното определение неяснота относно обсъждания въпрос.

При тези неясноти относно условията, при които е определено наказанието и изразената воля на страните /в писменото споразумение и отразеното в протокола от съдебното заседание/, районният съд е бил длъжен в рамките на своите правомощия, включително и по чл. 382, ал. 5 от НПК да предложи и обсъди с тях съответните промени – наказанието или да бъде определено при условията на чл. 54 от НК в размер на 5 месеца лишаване от свобода, като се допълни и кумулативното налагане на „Глоба“; или да се приложи чл. 55 от НК по отношение на основното наказание „Лишаване от свобода“, респективно да се уточни дали кумулативно предвиденото по-леко наказание „Глоба“ да не се налага на основание чл. 55, ал. 3 от НК.

В зависимост от гореизложеното, районният съд е следвало да приложи чл. 382, ал. 7 или ал. 8 от НПК. Неизпълнението в пълнота на процесуалните задължения на съда е довело до невъзможност да се установи действителната му воля относно условията за индивидуализация на наказанието, което има значение за проверката дали материалния закон е бил приложен правилно. За поправянето на констатираното нарушение е необходимо определението за одобряване на споразумението да бъде отменено по реда на възобновяването и делото върнато за ново разглеждане на Районен съд – Червен бряг от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

За пълнота е необходимо да се сподели следното: В санкционната част на наказателно-правната норма на чл. 234в, ал. 1 от НК законодателят е предвидил кумулативни наказания - наказание „Лишаване от свобода“ до 5 /пет/ години и „Глоба“ до 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. В конкретният случай недопустимо би било да се определи размера на основното наказание /едното от тях/ при условията на чл. 54 от НК, а за другото – при условията на чл. 55 от НК.

В този смисъл съдът би следвало да прецени дали наказанието за това деяние /по чл.

234в, ал. 1 пот НК/ следва да се индивидуализира по правилата на чл. 54 от НК или по тези на чл. 55 от НК. В случай на преценка, че са налице предпоставките по чл. 55 НК, то следва да приложи разпоредбите на този текст /чл. 55 от НК/ по отношение на всяко едно от кумулативно предвидените наказания и едва след това да индивидуализира размера им, като съобрази и съответно това, че разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК му дава факултативна възможност да не наложи наказанието „Глоба“. В този смисъл, изхождайки от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК, съдът когато обмисля/индивидуализира наказанието в пределите, 3 предвидени от закона за извършеното престъпление и в особената част на НК, за това престъпление, е предвидена възможност да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, то същият като се ръководи от правилата на предходните текстове на закона, определя размера за всяко едно от тях, така че да отговарят на целите, визирани в чл. 36 от НК.

Предвид изложеното и в конкретния случай, не би могло размерът на едното от тях /по основното наказание „Лишаване от свобода“/ да се определи при приложението на чл. 54 от НК, а размерът на другото – при условията на чл. 55 от НК. В такъв случай материалният закон би бил приложен неправилно, определяйки размера на основното наказание „Лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 от НК, а за кумулативно предвиденото - при условията на чл. 55 от НК.

За поправянето на констатираното нарушение е необходимо определението за одобряване на споразумението да бъде отменено по реда на възобновяването и делото върнато за ново разглеждане на Районен съд – Червен бряг от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Великотърновският апелативен съд

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 173/2024 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, като ОТМЕНЯ постановеното по същото Определение от 09.07.2024 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4