Решение № 7849 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7849 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100504007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 67759/25.02.2025 г. на ответниците В. М. Т. и А. Т. Ю., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.

6 ГПК особен представител – адв. Д.А., срещу решение № 1073/22.01.2025 г., постановено по гр. дело № 6817/2024 г. по описа на СРС, 144 състав, в частта, с която по предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателите дължат на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделност всеки от тях по 1/2 от сумите, както следва: 3 782,63 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане; 635,57 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 09.10.2023 г.; 14,26 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 58050/2023 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.10.2023 г., при следните квоти: по отношение на В. М. Т. – 1/2, а именно: 1 891,31 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане; 317,78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 09.10.2023 г.; 7,13 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за 1 периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане и по отношение на А. Т. Ю. – 1/2, а именно: 1 891,31 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане; 317,78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 09.10.2023 г.; 7,13 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане;

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие със съдопроизводствените правила. Поддържа се, че процесните вземания са счетени за доказани без да бъде отчетен фактът, че се касае за претенции за периодични плащания за месечно потребление на топлинна енергия, които не са конкретизирани, тъй като се посочва само обща сума, без да става ясно как е формиран размерът на отделните месечни задължения, включени в нея, поради което погасяването им е невъзможно. Изтъкват се съображения, че от страна на ищеца не са представени оригинали на фактури, отнасящи се за процесния период 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г.

Оспорва се наличието на валидно сключен договор за извършване на услуга за „топлинно счетоводство“ във връзка с подадена/потребена до процесния имот топлинна енергия.

Изрично се оспорва доказването на исковите суми по основание и размер, тъй като същите се основават на извлечения от сметки и съобщения към фактури, имащи характер на частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти, поради което същите не се ползват с доказателствена сила относно съдържащите се в тях данни. Оспорва се относимостта на представените писмени доказателства, тъй като не става ясно за кой клиент се отнасят. Допълва се, че начислената през процесния период топлинна енергия е неправилно отчетена и изчислена в противоречие с предвидения в закона ред. С тези съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Поддържа се, че първоинстанционното решение е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и трайно формираната съдебна практика по казуси от този вид. С тези съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважения, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Претендира и разноски.

Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Далсия“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 2 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по отношение на неговата правилност въззивният съд намира следното:

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респективно клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, въззивниците са направили общо оспорване, че не е доказано да са имали качеството потребители на топлинна енергия по отношение на процесния имот в рамките на исковия период, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, предвид данните по делото за съставен на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том VII, нот. дело № 1179/01.11.2002 г., по силата на който те са придобили собствеността върху апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж. к. ****, заедно с избено помещение № 3 и 3,432 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, 3 като предвид липсата на уговорка в различен смисъл, следва да се направи извод, че това е станало при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл.

30, ал. 2 ЗС. Действително придобивната сделка е осъществена значителен период от време преди исковия период, но по делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху имота, предмет на същата, поради което правилен е възприетият от първоинстанционния съд извод, че включително и в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. двамата ответници се легитимират като негови собственици. Нещо повече, видно е от изготвените в хода на заповедното дело справки от НБДН, че същите са адресно регистрирани именно на адреса на имота, за който се отнасят исковите суми, което също е индиция, че той се обитава именно от тях, още повече, че със заявление – декларация от 20.09.2011 г. ответницата Тодорва е отправила искане до топлофикационното дружество за откриване на партида на нейно име с посочени в нея двама обитатели на жилището, колкото са и неговите собственици. Отделен е въпросът, че същата се е подписала като клиент на топлинна енергия по отношение на обект с аб. № 163446 в представените от третото лице – помагач отчети, съставяни в рамките на процесния период, без да е оспорила авторството на положените от нейно име подписи, потвърждавайки по този начин своята фактическа и/или правна обвързаност с процесния апартамент № 44.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая, несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите условия, поради което следва да се приеме, че между В. М. Т. и А. Т. Ю. от една страна, и „Топлофикация София“ ЕАД, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, през процесния период, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от 4 топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.