Решение № 8766 от 26.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20862/2022
- Вид
- Решение № 8766
- Подписан
- 26.05.2023
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 246 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Закон за българските лични документи
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 257 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 4 и т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 4 и т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 376, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 234, ал. 3, изр. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 375 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 8766 гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И. като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20221110120862 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М. М. М. срещу [институция] осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 001 лева – частична претенция от сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания, уронване на престижа и засягане на доброто име и авторитета й в обществото, вследствие от образуване и водене на наказателно производство и повдигане на обвинение в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК по досъдебно производство № 1475/2017 г. по описа на [№ РУ] при СДВР, пр. пр. № 25911/2017 г. по описа на Софийски районна прокуратура, за което е оправдана с Решение от 31.05.2021 г. по НОХД № 16363/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 121-ви състав, влязло в сила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 09.06.2017 г. за придвижване до работното си място – пекарна в центъра на град София, използвала обществен градски транспорт по линия [№]. По време на пътуването й била извършена проверка от служител на „[служба]“, при която ищцата М. М. заявила, че не е таксувана и, че няма да заплати услугата по превоз, тъй като цената й е определена въз основа на незаконосъобразно решение на Столична община. Посочила, че няма да заплати и исканата от служителите глоба. Това нейно поведение било форма на протест и несъгласие с незаконните действия на администрацията, изразяващи се в необосновано увеличаване на цената на градския транспорт в столичния град. След проверката, автобусът бил спрян и след пристигане на полицейски служители, ищцата била свалена от превозното средство чрез използването на сила, като с полицейския автомобил била заведена в 4-то районно управление. Последвало задържане въз основа на Заповед, която впоследствие била отменена като незаконосъобразна с решение на АССГ № 7093/27.11.2017 г. по адм. дело № 7386/2017 г. Твърди се, че на 03.07.2017 г. срещу М. било образувано досъдебно производство № 1475/2017 г. по описа на [№ РУ] – СДВР, пр. преписка № 25911/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура с повдигнато 1 обвинение в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. През месец септември 2017 г. Софийска районна прокуратура внесла в съда обвинителен акт срещу ищцата, въз основа на който било образувано НОХД № 16365/2018 г. по описа на Софийски районен съд. С присъда от 31.05.2020 г. М. била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Същата посочва, че незаконосъобразното образуване и водене на наказателно производство срещу нея довело до отрицателни емоционални преживявания за нея, до стрес, невъзможност да полага нормални грижи за своето семейство и деца. Доколкото тези обстоятелства станали известни както на близките й, така и на приятели, познати и колеги, то последвали коментари и оценки, които злепоставили М. и доброто й име. Намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 000 лева, претендирани от ответника заради незаконосъобразното образуване и водене на наказателно производство срещу лицето. С тези съображения ищцата отправя искане за присъждане на поисканото обезщетение в размер на 5 001 лева, предявени като частична претенция от общо дължимата сума, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 03.07.2017 г. (момента на образуване на наказателното производство) до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски.
С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна [институция], чрез прокурор от Софийска районна прокуратура, оспорва предявеният иск по основание с довод за липсата на доказателства за влязла в сила оправдателна присъда спрямо ищцата М. М.. Намира за недоказано твърдението на ищцата за преживения стрес, за накърняване на авторитета и доброто и име, както и, че неимуществените вреди, претърпени вследствие от незаконното обвинение са пряк и непосредствен резултат именно от последното. Счита, че за настъпването на тези вреди от значение са и други две наказателни производства, водени срещу ищцата през процесния период. Оспорва в хода на наказателното производство срещу М. да са били извършвани действия от органи на [институция], които да са извън законово регламентираните. Счита претендираният размер на обезщетението за завишен, тъй като в случая воденото срещу ищцата наказателно производство е за престъпление, което не е тежко по см. на чл. 93, т. 7 НК, не са прилагани мерки за процесуална принуда, не е била взета мярка за неотклонение, а пред М. е стояла единствено опасността за налагане на административно наказание. Наказателното му производство в двете му фази – досъдебна и съдебна е приключило в разумен срок.
Същевременно, през процесния период срещу ищцата били образувани и водени други две наказателни производства, поради което и интензитетът на увреждане спрямо нея е значително по – нисък, отколкото спрямо лице, което никога преди това не е било обект на наказателна репресия. Ответникът оспорва претенцията за лихва за забава за период от 03.07.2017 г., доколкото такава би била дължима от влизане в сила на оправдателната присъда, постановена на 31.05.2021 г., но не и от по-ранен момент. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, алтернативно за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от претендирания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление.
Възникването в полза на ищцата на процесното вземане за обезщетение е обусловено от установяване при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 спрямо нея да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер – съгласно смисъла на „повдигане на обвинение“ в специалния закон; 2). същата да е била оправдана по повдигнатото обвинение с влязла в 2 сила оправдателна присъда; 3). да е претърпяла посочените в исковата молба неимуществени вреди; 4). между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице пряка причинно – следствена връзка; 5). размерът на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 ЗОДОВ за изключване или намаляване на отговорността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице – арг. чл. 4 ЗОДОВ.
Изложеното обуславя извода, че отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е обективна и безвиновна, основана на принципите на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, но реализираща се по специалния ред, установен в разпоредбите на ЗОДОВ.
Събраните по делото писмени доказателства, както и материалите, съдържащи се в приложените към настоящото дело ДП № 1475/2017 г. по описа на [№ РУ] при СДВР, прокуроска преписка № 25911/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура и НОХД № 16363/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 121-ви състав, безспорно установяват, че на 27.06.2017 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК срещу лицето М. М. М.
(настоящата ищца) е образувано досъдебно производство № 1475/2017 г. по описа на [№ РУ] при СДВР за това, че на 09.06.2017 г., около 11:20 часа, в [адрес], на спирка на масовия градски транспорт до блок № 231 г., същата е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Изяснява се, че със Заповед за задържане на лице от 09.06.2017 г., издадена от полицейски орган при [РУ] към СДВР, ищцата М. М. М. е задържана на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 и т. 2 ЗМВР за срок до 24 часа, при следните вписани фактически основания за това – установяване на самоличност и възпрепятстване на полицейски служители да изпълняват задълженията си. М. била освободена и предадена от полицейски служител на лицето Иван Николов М., брат на съпруга й, същия ден – на 09.06.2017 г.
Установява се, че с Постановление от 20.07.2017 г. на старши разследващ полицай при [№ РУ] при СДВР М. М. е привлечена като обвиняема в извършване на престъпление от общ характер – за това, че на 09.06.2017 г., около 11:20 часа, в автобус – част от Масовия градски транспорт по линия [№], с рег. № [рег. №] инв. № ****, намиращ се в [адрес] – временна спирка [адрес] е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отказала за представи документ за самоличност на длъжностните лица – контрольори от „[служба]“ – В.К.К. и Л.Й.П., за да й бъде съставен АУАН – като нередовен пътник, крещяла по отношение на полицейските служители П.С.Д., И.М.Г., Е.З. – А. и В. Н. Я., че са „мутри и пътници“, че са „нелегитимни“ и, че са на „една жалба от уволнение“, че „не арестуват истинския престъпник Б.Б., а се занимават с нея“ – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Обвинението е предявено на обвиняемото лице на 29.08.2017 г., като в същия ден М. М. е разпитана в това качество. С постановление на зам. – районен прокурор при СРС на основание чл. 234, ал. 3, изр. 1 НПК първоначално определениятсрок за разследване от 2 месеца е продължен с нови 2 месеца, считано от 27.08.2017 г.
По внесен в съда на 25.09.2017 г. Обвинителен акт от 20.09.2017 г. на прокурор от Софийска районна прокуратура по ДП 2283ЗМК № 1475/2017 г. по описа на [№ РУ] при СДВР, пр. пр. № 25911/2017 г. по описа на СРП, с който, на основание чл. 246, ал. 1 НПК, 3 ищцата М. М. М. е обвинена в извършването а престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, на 26.09.2017 г., е образувано НОХД № 16363/2017 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.
Материалите от приложеното наказателно дело сочат, че на 14.05.2018 г. (след отлагане на делото – първи път по искане на защитата на подсъдимата М. М., обоснована със служебен ангажимент по друго дело пред СГС, втори път поради неявяване на същите в съдебното заседание на 28.02.2018 г., а на 09.03.2018 г. за администриране на депозирани жалби срещу издадени наказателни постановления) е даден ход на откритото разпоредително заседание в присъствието на настоящата ищца М. М., в качеството й на подсъдима. На основание чл. 290, ал. 2, вр. чл. 25, т. 5 НПК производството по делото е спряно – до приключване на административнонаказателните производства по АНД № [№]/2018 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав и АНД № 3958/2018 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, издадени срещу М. М. за извършени нарушения по чл. 257 ЗМВР и по чл. 6 ЗБДС – неизпълнение на полицейско разпореждане за представяне на документ за самоличност на 09.06.2017 г. на спирка на МГТ до бл. 231 на бул. „Тодор Каблешков“, при което е налице пълно тъждество на фактите, предмет на тези дела и на НОХД № 16365/2017 г. по описа на СРС, НО. В мотивите си съдът е изложил, че посредством спиране на делото ще се избегне нарушаване на един от основните принципи в наказателния процес относно забраната едно лице да бъде наказано два пъти за едно и също деяние.
Разпечатката съдържа 21 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a9a0736-6ac3-4096-a0e8-14744091db7b