Решение № 117 от 25.03.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. К., 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320100505 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

415 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 240 от ЗЗД.

Ищецът – „КРЕДИТ ИНС“ АД (с пр. данни „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК 175226410, преобразувано чрез промяна на правната форма) твърди, че е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с pег. № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ) (пр. данни Заповед № РД22-2133/03.10.2012г. - peг. № BGR00288). Основната дейност на дружеството е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.

1

Твърди, че ответницата - Р. С. И. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответницата данни, служител при ищеца се е свързал с нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от тях при условията на дружеството, кредит в размер на 500.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние.

Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3010581/28.06.2022г. и желаната сума й е била преведена чрез системата Е-рау и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от ответницата лична карта.

С исковата молба представят копие от заявката, изпратена до дружеството от Р. С. И., справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с Р. С. И., която лично е предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ), но 2 допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). В настоящия случай, договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл. 180 от ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка е и постановеното съдебно Решение №70 от 19.02.2014г. по гр. д. № 868/2012г. на ВКС, ІV Г.О.

Съгласно разпоредбите на ЗПК, на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо, ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 28.07.2022, 28.08.2022, 28.09.2022, 28.10.2022, 28.11.2022, 28.12.2022, 28.01.2023, 28.02.2023, 28.03.2023, 28.04.2023,

28.05.2023, 28.06.2023г.

3

Длъжникът е погасил първите 2 вноски с падежи, както следва:

28.07.2022г. и 28.08.2022г. по сключения от него договор за потребителски кредит. Към дата 04.08.2023г. кредитополучателят не е погасил нито една от останалите вноски по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 28.09.2022, 28.10.2022, 28.11.2022, 28.12.2022, 28.01.2023, 28.02.2023,

28.03.2023, 28.04.2023, 28.05.2023, 28.06.2023г. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Р. С. И. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, ответницата дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 34.70 лв.

Твърди, че ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 18.08.2023г. е подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC К. е образувал ч.гр.д. №1384/2023г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане на съда е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 601.36 лв., от които 416.66 лв. – главница, на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №Д3010581 от 28.06.2022 ., 150.00 лв. - договорна лихва за периода 28.09.2022г. - 28.06.2023г. и 34.70 лв. - законна лихва за забава за периода 29.09.2022г. - 04.08.2023г. Към задължението са направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 475.00 лв., както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 1225.00 лв. и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 416.66 лв., 4 представляваща главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №Д3010581/28.06.2022г.; сумата от 150.00 лв., представляваща договорна лихва за периода 28.09.2022г. – 28.06.2023г.; сумата от 34.70 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 29.09.2022г. 04.08.2023г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

Претендира за направените разноски по образуване на заповедното производство по чл. 410 от ГПК в размер на 475.00 лв., както и разноски за образуване на настоящото производство, включително и такива за адвокатско възнаграждение, както и допълнителни предстоящи разноски, за чиито конкретен размер и основание в хода на съдебното производство ще бъде представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Посочва банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдените суми при Първа инвестиционна банка АД а именно - IBAN:

********, BIC: ****.

ОТВЕТНИКЪТ – Р. С. И., представляван в производството от назначения по реда на чл. 47 от ГПК – особен представител в лицето на адв. Р. И., намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва всички обстоятелства, на които се основават предявените искове. Посочва, че към исковата молба не са представени доказателства, които да потвърждават твърденията, че посоченото задължение по кредита е поето именно от ответницата и че тя е усвоила сума в размер на 500.00 лв. Съгласно представения

Договор за потребителски кредит

„Екстра“

№

Д3010581/28.06.2022г., ищецът предоставя кредит на ответника в размер на 500 лв. за 12 месеца, при ГПP от 49.7%, ГЛП от 36.00% или общо задължение към кредитодателя в размер на 1040.00 лв. Счита, че е налице нищожност на договора, поради накърняване принципа на добрите нрави, поради явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена с оглед договорения ГПР и ГЛП. Нарушени са императивните разпоредби на чл.11 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. В договора е посочен ГПР 49.7%, годишен лихвен процент 36.00% , като не става ясно от какви разходи на кредитора е формиран ГПР и дали в него е включена посочената лихва, както 5 и от какво е формирана разликата в посочените проценти. За да се спази разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК трябва да се посочи в договора какви компоненти включва ГПР така, че тази информация да е разбираема за потребителя. Поради липса на ясна формулировка в договора как е формиран конкретния размер на ГПР счита, че договорът е недействителен. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Твърди, че процесният договор е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не са изпълнени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като за случаите на отказ от договора не е посочен лихвеният процент на ден. В чл. 3.2 от Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3010581/28.06.2022г. е записано, че ГПР е в размер на 49.7%, а ГЛП е в размер на 36%. Съдебната практика приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Ето защо и с оглед на горното моли съда да постанови решението си. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.