Решение № 259 от 20.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Бургас, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501048 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Угренова естейт“ ЕООД, /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, подадена чрез пълномощник адв.Виолета Герова, против решение № 844 от 20.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 4313/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на “Угренова Естейт” ЕООД против И. П. Г. от Б., ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 119.49 лв., представляваща неустойка /обезщетение/ за неизпълнение, довело до предсрочното прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 11.10.2018 г., за периода от 15.03.2019 г. до 14.04.2019 г., което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1394/2022 г. по описа на БРС. С решението е отхвърлено искането на „Угренова естейт“ ЕООД за осъждане на И. П. Г. да му заплати разноските в исковото производство и по заповедното дело.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Според въззивника, районният съд неправилно се е 1 произнесъл по отношение неоснователността на иска и неприсъждането на разноски, като се сочи, че ищецът добросъвестно е довел до знанието на съда факта на плащане от страна на ответника на 07.02.2023 г., но БРС не е съобразил, че преди това плащане са били образувани две производства – заповедно по чл.410 ГПК, а след това и исково производство по чл.422 ГПК, което ясно свидетелства за необходимостта от завеждането им и за основателността на направените разноски, тъй като ответникът е дал повод за образуване на делото. В тази връзка се изразява несъгласие с мотива на съда, че ищецът не бил доказал точната дата на извършеното плащане, като се сочи, че в тежест на ответника е да докаже точната дата. Сочи се също, че погасяването на задължението е установено чрез регулярна проверка от страна на ищеца на постъпленията, като към въззивната жалба се представя платежно нареждане, удостоверяващо извършеното от ответника плащане на задължението на 07.02.2023 г., което е след датата на завеждане на заповедното и исковото производство. Според въззивника, необяснимо е и произнасянето на съда относно неоснователността на иска, предвид доброволното плащане на задължението, което е вид признание на иска от страна на ответника, поради което се счита, че БРС е следвало да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума, но предвид плащането, да не го осъжда да я заплати,а не направо да се отхвърля претенцията. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции. Направено е при условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Към въззивната жалба е приложено като доказателство преводно нареждане от 07.02.2023 г. за заплатена от И. П. Г. сума от 119.49 лв. по сметка на „Угренова Естейт“ ЕООД, с основание за плащането – по гр.д.4313/2022 г.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия И. П. Г., същият не взема становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Угренова естейт“ ЕООД (с бивше наименование „ЮБЦ“ ЕООД) против И. П. Г., за приемане за установено, че ответникът му дължи сумата от 119.49 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с 2 клиентски № *** от 11.10.2018 г., сключен между И. П. Г. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия от 05.10.2020 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 687/08.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 1394/2022 г. на РС-Бургас. Твърди се, че поради неизпълнение от ответника на сключения между него и „БТК“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 11.10.2018 г., операторът е прекратил едностранно договора и е начислил неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на абоната в размер на 119.49 лв.

Твърди се също, че операторът „БТК“ ЕАД е цедирал вземанията си към ответника на „С.Г.Груп“ ООД, който от своя страна е прехвърли вземането на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г. За дължимата сума ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, но длъжникът бил уведомен за нея по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на заповедния съд е предявен настоящия иск.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника И. П. Г..

С допълнителна молба ищецът е заявил, че на 07.02.2023 г. ответникът е заплатил по сметка на дружеството претендираната сума от 119.49 лв., но дължими са останали направените разноски в заповедното производство, поради което моли същите да му бъдат присъдени, както и разноските в исковото производство, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото.

С постановеното по делото решение, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция за установяване дължимост на претендираната неустойка от 119.49 лв. Съдът е приел, че признанието на ищеца за заплащане на сумата е неизгодно за страната обстоятелство и след като сумата е платена от ответника, то вземането на ищеца е погасено чрез изпълнение. По отношение на искането за присъждане на разноски, БРС е приел, че такива не се дължат на ищеца, тъй като по делото няма представени доказателства за датата на плащане на задължението, а са налице само твърдения от ищцовата страна и поради това не може да се направи извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. По тези мотиви районният съд е отхвърлил иска за дължимост на сумата от 119.49 лв. неустойка, както и искането за присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси, т.е. по правилността на решението, е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, не са налице нарушения на императивни норми.

Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд не следи служебно за правилността на обжалваното пред него решение, а е ограничен до посочените в 3 жалбата основания за неправилност на решението.

В настоящия случай, във въззивната жалба не се съдържат каквито и да било оплаквания за неправилност на обжалваното решение, с което е отхвърлен иска за дължимост на парична сума, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, поради изпълнение чрез плащане. Видно от съдържанието на жалбата, в едната си част оплакванията касаят формулирания от БРС диспозитив, като според въззивника съдът е следвало да признае за установено, че ответникът дължи сумата на ищеца, но предвид направеното плащане да него осъжда да я заплати. Настоящият съд намира така наведените в жалбата оплаквания, които не касаят съществото на спора, за неоснователни.

В случая, районният съд е разгледал предявения иск за установяване дължимостта на сумата от 119.49 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Въз основа на направените от ищеца изявления за извършено в хода на делото плащане на вземането от страна на ответника и погасяване на задължението чрез изпълнение, БРС правилно е приел, че тези изявления представляват съдебно признание на факти по смисъла на чл.175 ГПК, които са се осъществили в хода на производството и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъдат взети предвид при постановяване на решението. При това положение, исковата претенция по чл.422 ГПК е неоснователна и съдът правилно е отхвърлил предявения иск. Предложената от въззивника конструкция на решение (да се приеме, че ответникът дължи, но да не се осъжда да плати) е неприложима в производството по чл.422 ГПК, тъй като искът е положителен установителен за съществуване на присъдено със заповедта за изпълнение вземане, а не осъдителен такъв. Ето защо, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, поради което и предвид липсата на други оплаквания по правилността на решението, същото следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до разноските в заповедното и в исковото производство, БОС намира, че решението в тази част е неправилно. Във въззивното производство е представено платежно нареждане за заплащане от ответника на сумата от 119.49 лв. на 07.02.2023 г., а искът по чл.422 ГПК се счита предявен на 07.03.2022 г., когато е подадено заявлението по чл.410 ГПК. Следователно, плащането е направено след образуване на процеса и следва да се приеме, че именно с поведението си, като не е изпълнил задължението си, ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което същият дължи на ищеца сторените в производството разноски, а ищецът има интерес същите да му бъдат присъдени (ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Формираният в обратния смисъл извод от районния съд е неправилен, поради което решението в тази част, имаща характер на определение, следва да се отмени и вместо него да се присъдят на ищеца направените разходи в заповедното производство (205 лв.) и за делото пред 4

БРС (205 лв.), в общ размер от 410 лв.

При този изход на спора и доколкото въззивната жалба против решението на БРС за отхвърляне на предявения иск е неоснователна, БОС намира, че на въззивника разноски не му се следват за настоящото производство, тъй като оспорването на разноските не може да води до генериране на нови разходи. Искането му в този смисъл е неоснователно, като съдът не дължи постановяване на изричен диспозитив за неговото отхвърляне.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 844 от 20.04.2023 г. , постановено по гр.д.№ 4313/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на “Угренова Естейт” ЕООД против И. П. Г. от Б., ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 119.49 лв., представляваща неустойка /обезщетение/ за неизпълнение, довело до предсрочното прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 11.10.2018 г., за периода от 15.03.2019 г. до 14.04.2019 г., което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1394/2022 г. по описа на БРС.

ОТМЕНЯ решение № 844 от 20.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 4313/2022 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, имаща характер на определение, с което е отхвърлено искането на „Угренова естейт“ ЕООД за осъждане на И. П. Г. да му заплати разноските в исковото производство и по заповедното дело, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И. П. Г. от Б., ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН **********, да заплати на „Угренова естейт“ ЕООД, ЕИК 205680303, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева) за направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1394/2022 г. на БРС (205 лв.) и в исковото производство по гр.д.№ 4313/2022 г. на БРС (205 лв.).