Акт № 1308 от 28.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Велико Търново, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20264110100633 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от В. В. Р. против „НЕТКРЕДИТ“ООД искове по чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за потребителски кредит от 08.10.2024г., сключен с ответното дружество, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя сумата 1000лв., като кредитополучателят се задължава да я върне, ведно с лихвите в срок до 09.10.2025г., на погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора. Ищецът заявява, че в чл.4 ал.3 от договора, в срок до края на деня, следващ сключването на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита в размер 1236 лв., със срок на валидност до 10.10.2025г., като при неизпълнение на това задължение, дължи на кредитора неустойка в размер на 1080лв. Ищецът счита договорът за кредит за недействителен, тъй като клаузата за неустойка не е включена в ГПР, не е посочено кои разходи формират ГПР, което представлява нарушение на чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Подробни съображения излага в исковата молба. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен договорът за потребителски кредит от 08.10.2024г, сключен между страните по делото, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, а в условие на евентуалност да прогласи за недействителни клаузата на чл.6 ал.1 и чл.11 ал.1 от процесния договор, на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 вр.чл.26 ал.4 от ЗЗД. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 300,13 евро, представляваща недължимо платена сума по договора за кредит. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който признава исковата претенция по смисъла на чл.237 от ГПК.

С оглед направеното от ответника признание на иска, ищцата с молба от 28.09.2026г. е направила искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК.

Съдът счита, че е допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че признатото право е такова, с което ответника може да се разпорежда, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.

По разноските:

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът намира, че независимо от това, че ответникът призна предявените срещу него искове, той не следва да бъде освободен от задължението за заплащане на разноски, тъй като не е налице първата предпоставка визирана в чл.78 ал.2 от ГПК, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.

С оглед гореизложеното в полза на ищцата следва да се присъди сумата 25,56 евро за направени от нея разноски за държавна такса по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. А. Д., личен номер ***, със съдебен адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС за осъществено в полза на ищеца безплатно процесуално представителство в настоящото производство.

С оглед на това, че ищцата е освободена на основание чл.83 ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса по иска по чл.124 ал.1 от ГПК, която възлиза в размер на 47,39 евро,ответникът, с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата 47,39 евро за държавна такса, както и сумата 2,56 евро за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. В. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** че договор за потребителски кредит № *** е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В. В. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата в размер на 300,13 евро/триста евро и тринадесет цента/, представляваща платена без 2 основание сума по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба/27.02.2026г./ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Д., личен номер ***, със съдебен адрес *** сумата в размер на 245,42 евро с ДДС /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два цента/, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърноски районен съд сумата в размер на 47,39 евро/четиридесет и седем евро и тридесет и девет цента/ за държавна такса по предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК, както и сумата 2,56 евро за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3