Решение № 2243 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2243 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20231110216321 по описа за 2023 година

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Ц. С., чрез адв. В. Ц. срещу наказателно постановление (НП) №23-4332-024489/13.10.2023 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 500 (петстотин лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното НП като се излагат допуснати в хода на процедурата по тестването и връчването на талона за изследване, впоследствие посочване на лечебно заведение, което не е в близост до мястото на спиране на жалбоподателя, както и че закъснението за даване кръв за изследване е минимално над допустимото, закъснението за даване кръв за изследване не било по вина на жалбоподателя, а предвид задръстванията в този час пик, не е била дадена възможност при съмнение от страна на жалбоподателя, че мундущука на техническото средство не е бил използван да бъде изпробван с доказателствен анализатор, което и той е поискал, не му е било разяснено преди да бъде изпробван с техническо средство, че има възможност да избере средството, с което да бъде изпробван, кръвна проба е 1 била взета въпреки закъснението, което е в правомощията на лекаря, има разминаване в отчетеното от техническото средство и от химическата експертиза, поради което съгласно Наредба № I-30 е следвало да се отчете резултата от експертиза, при което няма да е налице административно нарушение, предвид което се приема, че процедурата по установяване на концентрация на алкохол в кръвта е била опорочена. Моли се да бъде съобразена трайната съдебна практика по дела за престъпления по чл.343б от НК. Предвид това, че жалбоподателя не е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, дал е със закъснение кръвна проба, с цел да опровергае и с това е ограничена възможността му за това. Твърди се, че в талона за изследване не са отразени обстоятелствата по чл.3, ал.2 от Наредба №1/2017 г., както и концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя не била установена по несъмнен начин. Твърди се, че от обективна и субективна страна не са налице признаците на състава на процесното административно нарушение, доколкото надлежния ред не бил спазен, което както и допуснатите процесуални нарушения при издаването на НП и акта за установяване на административно нарушение води до незаконосъобразност на атакуваното НП.

Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител. Последният поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на наказателното постановление на основанията, посочени в жалбата, както и факта, че не е отчетена разпоредбата на чл.774, т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съгласно който максимално допустимата грешка е ± 5%. Претендират се направените по делото разноски.

За органа издал наказателното постановление не се явява представител.

Депозирани са писмени бележки, с които се моли за потвърждаване на процесното НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

На 18.09.2023 г. след 15:00 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № *****, собственост на М.

Б. С.а. В автомобила пътувала неговата снаха – съпруга на сина му 2 свидетелката Ст. С.а. Докато се движел с автомобил в гр. София, кв.

„Сеславци“ по ул. „Чавдар“ жалбоподателят бил спрян за проверка от полицаи в близост до спирка на МГТ „Гробищен парк „Кремиковци“.

Свидетелят Д. си спомня, че на жалбоподателя му е извършено тестване за алкохол с техническо средство, което е отчело над 0,5 на хиляда. Имали проблем с техниката и се забавило отчитането. Съгласно приложената извадка от техническото средство отчетеното от същото е станало с проба №301 от 18.09.2023 г. в 15:18:37 и отчетеното е 0, 53 промила.

Жалбоподателят се усъмнил в отчетеното, тъй като се забавил резултата и поискал да бъде тестван с друго средство, което му било отказано.

На жалбоподателя е съставен от И. Д. Н. - КО при СДВР - 05 РУ акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 766853 на 18.09.2023 г., за това, че на същата дата около 15:38 часа в гр. София , кв.

„Сеславци“ по ул. „Чавдар“ е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № *****, след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с №0135, чиято проба с № 00301, отчела положителен резултат от 0,53 промила. Посочено е, че горното съставлява нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Приложена е Заповед№513з5215/21.06.2022 г. на директора на СДВР, съгласно т.85, от която се установява, че И. Д. Н. е издържал успешно изпит по ЗДвП и КЗ и е определен да осъществява контролна дейност и съставя АУАН за административни нарушения по ЗДвП.

Издаден бил талон за медицинско изследване №0150133 за МБАЛ „Св.

Анна“, с отбелязано начало на проверката 15:20 ч. и предварителна проверка извършена в 15:21 ч., която е осъществена с „Алкотест Дрегер 7“ и е показала положителен резултат 0, 53 промила. Вписано е в талона, че лицето е посочило, че избира да бъде изследвано медицинско и химическо за концентрация на алкохол в кръвта и му било указано, че следва да се яви до 17:20 ч. Талонът му е връчен в 16:35 ч.

Жалбоподателят бил откаран в посоченото в талона за медицинско изследване болнично заведение от сина си свидетеля С., който, за да го заведе до там срещнал трудности, а именно задръстване по пътя.

В лечебното заведение била взета кръвна проба на жалбоподателя в 18:05 часа, която след анализ, обективиран в протокол за химическо изследване 3

№586/19.09.2023 г. доказал наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 0, 14 промила.

Издадено е въз основа на акта атакуваното наказателно постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши инспектор Г. В. Б., назначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Приложена е заповед №8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, както и акт за встъпване, с които Г. В. Б. е временно преназначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР и като такава е встъпила на 29.10.2019 г.

Техническото средство „Дрегер 7510“ е одобрен тип средство за измерване, за което е издадено удостоверение №09.04.4812 от Български институт по метрология (БИМ), със знак за одобрен тип BG 09 4812, издадено на 16.04.2009 г., със срок на валидност до 16.04.2019 г. Приложена е техническата спецификация на техническото средство.

Със Заповед №А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН е определена периодичността на последващите проверки на средствата за измерване по т.32: анализатори за алкохол в дъха на шест месеца.

Със Заповед №2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН е оправомощена ГД „ГП“ да извършва първоначална и последваща проверка на анализатори за алкохол, по т.2.1 тип „Алкотест 7410“.

Техническото средство „Дрегер 7510“ е преминал периодична проверка на 02.05.2023 г. и е със срок на валидност от шест месеца.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетелите Н., М., С. и С.а, които са логични и непротИ.речиви и съдът ги цени в целостта им.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

4

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от пороци, като са спазени изискванията на материалните и процесуални норми.

АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи.

АУАН е съставен след като са събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от актосъставителя. Подробно и пълно е описана фактическата обстановка на нарушението, както в акта, така и в НП и същата съответства на посочената като нарушена правна норма от ЗДвП. Не са допуснати нарушения на чл. 40 и сл. от ЗАНН при съставяне и връчване на АУАН. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Но в отразената фактическа обстановка в АУАН и в НП, които са идентични съотнесена към събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установи да е извършено така твърдяното от обективна и субективна страна административно нарушение, поради следното:

Както в АУАН, така и в НП се твърди, че жалбоподателя е управлявал МПС, което е описано подробно в акта и издаденото въз основа на него НП в 15:38 ч. В същото време в талона за медицинско изследване се сочи, че началото на проверката е 15:20 ч., а предварителната проба е извършена в 15:21 ч. От тук следва, че водачът е спрян и проверен преди посочения в акта и НП час на извършване на административното нарушение, който е посочен 18 минути по-късно, а именно 15:38 ч. Не на последно място в талона за медицинско изследване не е посочено техническото устройство, с което е извършена предварителната проверка на водача, като отбелязването е „Алкотест Дрегер 7“, т.е. липсва посочване на фабрични номер на техническото средство. Предвид което няма как да се установи по несъмнен начин, че наистина е била извършена такава предварителна проверка и с кое именно от одобрените от БИМ анализатори за алкохол в дъха, както и че тестването е осъществено след посочения час на административното нарушение 15:38 ч.

Съгласно чл.3, ал.2 от Наредба №1/2017 г.: „Талонът по ал. 2 се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8“ Процесният е без поставени стикери.

5

Съгласно чл.6, ал.1, изр.2 от същата наредба: „Единият от стикерите по чл.

3, ал. 3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача.“ Като талона за медицинско изследване към акта е без поставен какъвто й да било стикер.

Ето защо от събраните по делото и кредитирани доказателства не може да бъде установено по безспорен начин осъществяването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП: на водача на пътно превозно средство е забранено да го управлява под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

От събраните по делото доказателства не се установи извършването на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно жалбоподателят като водач на МПС от обективна страна да го е управлявал след употреба на алкохол с концентрация на алкохол, установена по надлежен ред, а именно с Алкотест 7510 от 0, 53 промила. Поради което и не се доказа осъществяването на административното нарушение да е извършено и от субективна страна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на производството, а именно отмяна на НП искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде уважено. Жалбоподателят е бил представляван в проведеното съдебно производство от упълномощен от него адвокат. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв. и чл.18, ал.4 от същата, доколкото едното от административните наказания е „лишаване от право“, при което възнаграждението е 500 лв., съдът прие, че следва да определи претендирания размер от 1000 лв., като отчете и факта, че това е заплатеното от жалбоподателя възнаграждение, отразено и в договора за правна защита и съдействие, както и факта, че делото е продължило повече от едно съдебни заседания не по вина на жалбоподателя, а предвид непредставени изискани писмени доказателства. Претендираният размер се явява в границите, определени в Наредбата и същите следва да бъдат заплатени от наказващия 6 орган за една инстанция по делото, независимо от направеното възражение за прекомерност в писмените бележки на процесуалния представител на наказващия орган.