Решение № 116 от 12.10.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Костинброд, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20261850200204 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на П. И. В., ЕГН**********, от гр. К. против наказателно постановление № 26-0286-000119/17.06.2026 г., издадено от Началник група при – РУ- К., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255. 65 евро ( 500.01 лева) и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмяна. На самостоятелно основание посочва, че не е била уведомен от компетентните органи за служебното прекратяване на регистрацията, което обстоятелство е пряко свързано със субективната страна на нарушението. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На

28.05.2026 г., около

08.06

1 часа

И.П. на длъжност мл.автоконтрольор при РУ- К., е спрял за проверка л. а марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. №****, който се движел в гр. К., по улица „Л.“,с посока на движение от гр. М. към гр. С., пред номер 15, като водач бил установен жалбоподателя П. И. В., като автомобилът е негова лична собственост.

След извършена служебна проверка било установено, че регистрацията на процесното МПС е служебно прекратена на основание чл.

143, ал. 10 от ЗДвП.

На жалбоподателят бил съставен АУАН за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в РП- К..

С постановление на прокурор при РП- К. от 04.06.2026 г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл.

24, ал. 1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били изпратени в РУ- К. за преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Въз основа на цитираното постановление началник група при РУ- К. издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , е наложено на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 255. 65 евро ( 500.01 лева) и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства приети от съда на осн. чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален 2 процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай атакуваното НП е издадено от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия, видно от представената по делото заповед.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на РП и съставен АУАН, като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

Съдът намира, че атакуваното НП и АУАН, не са издадени при спазване на административно процесуалните правила, поради което са налице основания за отмяната му на формално основание.

Съдът намира, че със съставянето на посочените два административни акта, са допуснати съществени процесуални нарушение, а именно невъзможност на санкционираното лице да разбере в какво точно е обвинено да е извършило, което от своя страна е довело до ограничаване на правото му на защита.

И в двата посочени акта е описано фактическото обвинение по следния начин: „град К. управлява по ВП 81 Л. с посока на движение от град М. към град С. лек автомобил марка Ф. П. с регистрационен номер **** лична собственост като в района на бензиностанция *** се установи че водача управлява МПС с прекратена регистрация“. Съдът намира, че при така формулираното стилистическо и граматическо изложение на фактическото обвинение/без да се коментира липсата на пунктуация в същото/, не може да стане ясно/кой какво точно е извършил/, доколкото е посочено, че населеното място град К. е управлявало по Л. лек автомобил. При такова словесно съчетание с размяна на частите на изречението по този начин, се създава невъзможност да се разбере точно какъв е смисълът на конкретното 3 изречение, а от там и в какво точно се изразява обвинението.

Наред с това, съдът намира, че е налице и нарушение на материалния закон:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към момента на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя, същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В конкретния случай, от представените по делото писмени доказателства не се установи за извършената служебна дерегистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП жалбоподателят– собственика на автомобила да е било уведомен за прекратяването на регистрацията, каквото изискване има изрично предвидено в нормативните актове - чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.

Независимо от настъпилите законодателни промени в разпоредбите на ЗДвП и по – конкретно тази на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, задължението на 4 контролните органи за уведомяване визирано в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията не е отменено и е било действащо към датата на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Не се установи и жалбоподателят да е бил уведомен своевременно от ГФ, че по отношение на процесния автомобил няма сключена валидна ЗГОА, каквото изискване е залегнало в разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ.

Въпросът за субективната страна на посоченото нарушение е решен еднозначно и с Тълкувателно Постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което „Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.

По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което не следва да се обсъждат останалите възражения въведени с жалбата.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК ‚Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

По делото жалбоподателят е представляван от упълномощен процесуален представител – адв. К. Х. от САК, на която е била заплатен сума в размер на 300 евро/за останалата част до 500 евро липсва доказателство да е извършено такова видно от ДПЗС на л.8 от делото/.

5

Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C438/22 , чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС, съдът намира, че посочената сума следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателят, която да бъде възложена на ОДМВРС..

Съдът намира, че следва да се остави без уважение релевираното възражение от АНО за прекомерност на адв.възнаграждение, доколкото посочения по- горе размер отговаря в пълнота на извършените действия от страните по делото, както и сложността на същото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 26-0286000119/17.06.2026 г., издадено от Началник група при – РУ- К., с което на П.

И. В., ЕГН**********, от гр. К. , е наложено на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 255. 65 евро ( 500.01 лева), „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз2359/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОДМВР- С. ДА ЗАПЛАТИ на П. И. В., ЕГН**********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6