Решение № 2891 от 22.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2891 гр. Бургас, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106211 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Н. Е. с ЕГН **********, адрес: с. М., общ. Б., ***, действаща чрез пълномощника си адвокат Н. Р., против „КОРЕКТ КРЕДИТ ГРУП БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ***, представлявано от И. Б. А., с която се претендира да бъде прието за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ***от *** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.

11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 492. 50 лв., поради плащането й без основание, поради изложените основания за нищожност на договора, при което заплатената сума над главницата от 2 000 лв. – чистата стойност по кредита, в заявения размер от 492. 50 лв. подлежала на връщане, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба.

Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и за присъждане на възнаграждение на упълномощения адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Твърди се, че процесният договор е нищожен, тъй като уговорения лихвен процент от 120 % и ГПР от 1025. 80 %, противоречали на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и целият договор бил нищожен съгласно чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като се дължало връщане само на предоставената главница от 2 000 лв., като 1 заплатената над нея сума от 492.50 лв. следвало да бъде върната на ищцата, като се излагат подробни доводи в тази насока.

Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1-во от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а на осъдителният иск е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е оспорило исковете, като е заявило, че договорът не страда от посочените от ищцовата страна пороци, като излага подробни аргументите си в тази насока. Излага се също така, че въпреки настъпването на крайния падеж по договора дружеството не е предприело събирането на другите дължими суми по него, поради което и не е дало повод за завеждане на делото и съответно не дължи разноски. Сочи се също така, че ако съдът прецени, че ГПР надвишава допустимия по закон размер следва да намали същия до максималния допустим такъв. Също търси присъждане на разноските по делото.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото между страните е че са сключили процесния договор за потребителски кредит № ***от *** г., съгласно който е предоставен кредит в размер на 2 000 лв. Уговорен е падеж за срок от три месеца, при годишна лихва от 120 %, като се дължи връщането на четири вноски, първата с падеж на 05.04.2024 г. в размер на 250 лв., втората с падеж на 05.05.2024 г. в размер на 250 лв., третата с падеж на 05.06.2024 г. в размер на 3 000 лв. т.е обща дължима сума в размер на 3 500 лв. Чл. 6 посочва ГПР в размер на 1025. 80 %.

Съгласно приходни касови ордери, издадени от ответника, на 18.04.2024 г. ищцата е платила на ответника сумата от 2 242. 50 лв., а на 05.04.2024 г. сумата от 250 лв. т.е. общо сумата от 2 492. 50 лв., което е прието също за безспорен факт по делото.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

Спорът по делото е досежно действителността на договорите, както и има ли дължим остатък по договора за кредит.

С оглед установените по делото факти, съдът намира, че оспореният договор за кредит противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което е нищожен. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 1025. 80 %, което е над максимално допустим размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с 2 постановление на Министерския съвет на Република България. Очевидно в случай при уговорена главница от 2 000 лв. се дължи връщане на сумата от 3 500 лв. т.е. е уговорена възнаградителна лихва в размер на 1 500 лв. и то при срок за връщане от 3 месеца, при което ГПР надхвърля допустимия по закона максимален размер. При това положение договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, при което и съгласно закона се дължи връщане само на чистата стойност на кредита т.е. в случая на сумата от 2 000 лв., която вече е заплатена от длъжника в полза на кредитора. Наред с това подлежи на връщане и надвнесената сума над главницата от 492. 50 лв. като платена без основание въз основа на нищожния договор.

С горните мотиви съдът намира, че заявените претенции като основателни следва да бъдат уважени.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направените по настоящото делото разноски и следва да се осъди ответното дружество на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да й заплатят сумата от 159. 70 лв. за заплатената по делото държавна такса.

Следва също така да си осъди ответника да заплати на адвокат Р. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв търсеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за което следва да се посочи, че съответства на степента на фактическа и правна сложност на спора, и освен това е под предвиденият минимален размер от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа.

Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и освен това е оспорил исковете, при което не може да се приеме тезата му за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съдът констатира, че не е събрана изцяло дължимата за производството държавна такса, при което съобразно изхода на спора същата следва да се възложи в тежест на ответника, който следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 30. 30 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено в отношенията между Г. Н. Е. с ЕГН **********, адрес: с. М., общ. Б., ***, и „КОРЕКТ КРЕДИТ ГРУП БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ***, представлявано от И. Б. А., че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *** от *** г. е нищожен на основание чл. 26, ал.

1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК 3

Осъжда „КОРЕКТ КРЕДИТ ГРУП БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я.***, представлявано от И. Б. А., да заплати на Г. Н. Е. с ЕГН **********, адрес: с. М., общ. Б., ***, сумата от 492. 50 лв. /четиристотин деветдесет и два лева и 50 ст./ - платена без основание над дължимата главница от 2 000 лв. по недействителния договор за потребителски кредит № *** от *** г. сключен между тях, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 492. 50 лв. от датата на подаване на исковата молба на 27.08.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 159. 70 лв. /сто петдесет и девет лева и 70 ст./ за направените по делото разноски.

Осъжда „КОРЕКТ КРЕДИТ ГРУП БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ***, представлявано от И. Б. А., да заплати на адвокат Н. Р. от АК – Б., служебен адрес: гр. Б., ***, сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Осъжда „КОРЕКТ КРЕДИТ ГРУП БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ***, представлявано от И. Б. А., да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 30. 30 лв. /тридесет лева и 30 ст./.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4