Разпореждане № 5241 от 03.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XX-ти състав в проведеното на 02.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2877 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Преслава Кр. Дякова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

„Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.

София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, е подало заявление срещу Н. А. А., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр.***, ж.к.“***“, общ.***, обл.***(***), за следните суми: 421.18 EUR /четиристотин двадесет и едно евро и 18 цента/, представляваща главница от които: 37.51 EUR (тридесет и седем евро и 51 цента), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ***, за които са издадени фактури № ***/25.06.2024 г., № ***/25.07.2024 г., № ***/25.08.2024 г. за периода от 25.05.2024 г. до 24.10.2024 г.; - 40.06 EUR(четиридесет евро и 06 цента), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №***, за които са издадени фактури № ***/25.06.2024 г., № ***/25.07.2024 г., № ***/25.08.2024 г., № **********/25.10.2024 г. за периода от 25.05.2024 г. до 24.10.2024 г.; 343.61 EUR (триста четиридесет и три евро и 61 цента), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ***, за които са издадени фактури № ***/25.06.2024 г., № ***/25.07.2024 г., № ***/25.08.2024 г., № ***/25.09.2024 г., № ***/25.10.2024 г. за периода от 25.05.2024 г. до 24.10.2024 г., ведно със законна лихва от 30.06.2026 г. до изплащане на вземането; 1 268.92 EUR /хиляда двеста шестдесет и осем евро и 92 цента/, представляваща главница от които: - 144.18 EUR (сто четиридесет и четири евро и 18 цента) по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 05.06.2024 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари – 1. 3MKHammer Foil Smartphone; 2. SAMSUNG 25WWall Charger USB-C WHT+Cable; 3. PanzerGlass PrivacySAMSUNGS24 Ultra; 4. SAMSUNGType-C Earphones Black; 5. Belkin Cable Type-CLightning 1m White; 6. 3MKHammer Foil Smartphone; 7. 3MK Hammer Foil Smartphone на изплащане, дължими за периода 10.2024 г. – 05.2026 г. и последна вноска съгласно чл. 1, ал.

2, вр. ал. 3 от договора; - 1124.74 EUR(хиляда сто двадесет и четири евро и 74 цента) по Договор за лизинг от дата 04.06.2024 г. сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNGS24 Ultra 5G256GBTitaniumBlack на изплащане, дължими за периода 10.2024 г. – 05.2026 г. и последна вноска съгласно чл. 1, ал. 2, вр. ал. 3 от договора; ведно със законна лихва от 30.06.2026 г. до изплащане на вземането; 402.40 EUR /четиристотин и две евро и 40 цента/, представляваща неустойка от които: - 95.89 EUR (деветдесет и пет евро и 89 цента) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 04.06.2024 г. за мобилен номер *** представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; - 107.68 EUR(Сто и седем евро и 68 цента) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 04.06.2024 г. за услуга TV07603433753673, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; - 198.84 EUR(Сто деветдесет и осем евро и 84 цента) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 04.06.2024 г. за мобилен номер ***, от които 125.57 EUR(Сто двадесет и пет евро и 57 цента) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 73.27 EUR(седемдесет и три евро и 27 цента) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNGS24 Ultra 5G256GBTitaniumBlack, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 1 от договора за мобилни услуги от дата 04.06.2024 г., както и сторените по делото разноски – 35,57 евро за държавна такса и 245,42 евро адвокатско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, договор за мобилни услуги, общи условия и др.

Районен съд - Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че Н. А. А., за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „Йеттел България” ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна.

От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни.

Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – четири) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага 2 от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата. Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП. В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена. Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „Йеттел България” ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него. По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава.

Ето защо претенцията в общ размер на 402,40 евро няма да бъде уважена.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 28,73 евро, с оглед уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от адвокат, на когото съдът, с оглед уважената част от претенцията, следва да присъди възнаграждение в размер на 198,22 евро.