Решение № 260161 от 08.12.2020, Районен съд - Шумен

Р

Е Ш Е Н И Е

260161/8.12.2020г.

№ 08.12.2020 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четвърти декември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т. Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1998/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0001141/25.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „Стройкомплект Г” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж. к.

„Добруджа“, Индустриална зона, представлявано от Г. М. Г., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/. Кооперацията - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на наказателното постановление, като алтернативно моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Освен това претендират да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока. В представените писмени бележки излага подробно съображенията си за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Санкционираното дружество „Стройкомплект

Г” ЕООД, с ЕИК *********, е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж. к. „Добруджа“, Индустриална зона и се представлява от управителя Г. М. Г., ЕГН **********.

При извършена проверка на 24.06.2020 г. в офиса на дружеството-жалбоподател „Стройкомплект Г” ЕООД и на 25.06.2020 г. – по документи в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен от страна на „Стройкомплект Г” ЕООД, било констатирано, че дружеството в качеството на работодател не е платило на лицата И. С. Р.и М. Х. М.в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец април 2020 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда КТ/. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 2017782 от 02.07.2020 г., с който на дружеството били дадени конкретни предписания. В т. 1 от същите било указано в срок до 31.07.2020 г. работодателят да заплати на И. С. Р.и М. Х. М.уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец април 2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. Цитирания протокол за извършената на 24.06.2020 г. и на 25.06.2020 г. проверка бил връчен на 02.07.2020 г. на управителя на дружеството.

На 11.08.2020 г. в офиса на дружеството-жалбоподател

„Стройкомплект Г” ЕООД и на 14.08.2020 г., 24.08.2020 г. и 26.08.2020 г. – по документи в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен била извършена нова проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, при която било констатирано, че дружеството-жалбоподател „Стройкомплект Г” ЕООД не е изпълнило в цялост даденото му задължително предписание, обективирано в т. 1 на Протокол за извършена проверка № 2017782 от 02.07.2020 г., като работодателят – търговското дружеството „Стройкомплект Г” ЕООД не е изплатило на И. С. Р.уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец април 2020 г. съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда КТ/, със срок за изпълнение 31.07.2020 г. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена последваща проверка № 2022716 от 26.08.2020 г. Въз основа на установените факти, на 26.08.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0001141, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало и от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирало допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0001141/25.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „Стройкомплект Г” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж. к. „Добруджа“, Индустриална зона, представлявано от Г. М. Г., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл. 415, ал.

1 от Кодекса на труда /КТ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетелката С.Р.К. - свидетел на установяването на нарушението и на съставянето на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е присъствала по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от нея факти и обстоятелства касателно неизплатеното трудовото възнаграждение за посочения месец. Освен това показанията ѝ са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото посочената свидетелка не се е намирала в никакви особени отношения с представляващия дружеството

- нарушител, от които да извлича ползи от твърденията си, същата не може да се счита за заинтересувана или предубедена, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. В съдебно заседание, посредством разпита на посочените от дружеството - жалбоподател свидетели В. С. И.и Е. М. Г., се установи затруднено финансово състояние на дружеството по време на извършване на проверката от длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.

Със съпроводителното писмо на административно-наказващия орган е направено искане за разпит като свидетел на М.М. - актосъставител. Искането обаче не е поддържано в открито съдебно заседание от процесуалния представител на административно-наказаващия орган, поради което съдът като съобрази разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от НПК, приложима съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, съобразно която съдът разглежда и решава делата в разумни срокове, счете, че са налице предпоставките за заличаване като свидетел на свидетеля М.М.М.. От друга страна, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, поради което разпитът на свидетеля

М.М. не е необходим за изясняване на фактическата обстановка, тъй като събраните доказателства са в достатъчен обем и разпитът на последния с нищо не би допринесъл с нещо повече за правилното решаване на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0001141/25.09.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн.

ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл.

83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на 24.06.2020 г. в офиса на дружеството-жалбоподател „Стройкомплект Г” ЕООД и на 25.06.2020 г. – по документи в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен било установено, че търговско дружество „Стройкомплект Г” ЕООД в качеството му на работодател не е платило на лицата И. С. Р.и М. Х.

М.в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец април 2020 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/. В тази връзка с Протокол № 2017782 от 02.07.2020 г. за извършена проверка на кооперацията било дадено задължително предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на работодателя - „Стройкомплект Г” ЕООД, в срок до 31.07.2020 г. да заплати на посочените лица уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец април 2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. Цитирания протокол за извършената на 24.06.2020 г. и на 25.06.2020 г. проверка бил връчен на 02.07.2020 г. на управителя на дружеството.