Решение № 1550 от 08.12.2022, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 187/2022
- Вид
- Решение № 1550
- Подписан
- 08.12.2022
- Състав
- Милен Иванов Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 1550 гр. Русе, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20224520100187 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Теленор България” ЕАД срещу Л. Й. Г., в която се твърди, че страните са били в облигационни отношения по повод сключени няколко договора за мобилни услуги: № ******* от 29.08.2018г., № ***** от 21.09.2018г.,№ **** от 08.10.2018г., Допълнително споразумение № **** от 15.03.2019г. към Договор за лизинг от 15.03.2019г., Допълнително споразумение №**** от 21.05.2019г., Допълнително споразумение №**** от 21.05.2019г., по силата на които на ответника били предоставени мобилни услуги за няколко номера, както и мобилно устройство на лизинг.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.май.2019г. – м.септември 2019г.: Фактура №********** от 15.05.2019г., издадена за отчетен период 15.04.2019-14.05.2019г. на стойност 142.79 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 7.98 лв., претендираната сума по фактурата е 134.81 лв., Фактура № ***/15.06.2019г. е издадена за отчетния период 15.05.2019-14.06.2019г.на стойност 101.05 лв., Фактура № ***/15.07.2019г. издадена за отчетния период 1
15/06/2019-14/07/2019г. на стойност 84.55 лв.
Поради незаплащане на задълженията по тези фактури, договорите между страните били предсрочно прекратени по вина на ответника, поради изпадането му в забава и ищецът е издал фактура № ***/15.09.2019г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 319.10 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство SAMSUNG Galaху J4 P1us Dua1 B1ack в общ размер на 277.21 лв. с вкл. ДДС.
Предвид това, че ответникът не изпълнил задълженията си по издадените фактури, дружеството депозирало заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Русе, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № *** от 2021г. и издадена заповед за изпълнение.
С оглед дадени указания от съда за предявяване на иск за установяване на вземането, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено съществуване на задължение на ответника към ищцовото дружество в размер на 916,72 лв., представляващи сбор от задълженията му по горепосочените фактури, а именно по фактура № ********** от 15.05.2019 г., фактура № *** от 15.06.2019 г., фактура № *** от 15.07.2019 г. и фактура № *** от 15.09.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск, както и за неговата недоказаност.
Възразява се и че клаузите за неустойка в процесните договори са нищожни поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по смисъла на Закона за защита на потребителите. Поради това се моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между страните по делото са възникнали облигационни отношения по силата на няколко договора и допълнителни споразумения към 2 тях: 1. Договор за мобилни услуги № ******* от 29.08.2018г. относно предоставени мобилни номера *** и ****, пренесени от друга мрежа в Теленор, 2. Договор за мобилни услуги № ***** от 21.09.2018г. относно мобилен номер ***, пренесен от друга мрежа в Теленор, със стандартна месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС, 3. Договор за мобилни услуги № **** от 08.10.2018г. за предоставен мобилен телефонен номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса 16.99 лв. с вкл. ДДС и мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi., 4. Допълнително споразумение №**** от 15.03.2019г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 15.03.2019г., по силата на което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaхy J4 P1us Dua1 B1ack. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 335.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 14.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера, 5. Допълнително споразумение №**** от 21.05.2019г., съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС и 6.
Допълнително споразумение №**** от 21.05.2019г. съгласно което за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 16.99 лв. с вкл. ДДС.
В периода м.май.2019г. – м.септември 2019г. ищцовото дружество е издало на името на ответника 4бр. фактури:
Фактура №********** от 15.05.2019г., за отчетен период 15.04.201914.05.2019г. включваща следните задължения: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 12.49 лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 6,66 лв., които са в общ размер на 25.37 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J4 P1us Dua1 B1ack 14.59 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 9.16 лв., Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 13.38 лв. с вкл. ДДС; за 3 мобилен номер *** месечна абонаментна такса 14.16 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 17.89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** месечна абонаментна такса 9.16 лв., Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., Международни разговори 4.98 лв., Разговори към други национални мобилни мрежи 25.23 лв., Разговори с Теленор 15.95 лв., Разговори с фиксирани мрежи 2.32 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 71.56 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 142.79 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 7.98 лв., претендираната сума по фактурата е 134.81 лв.
Фактура № ***/15.06.2019г. за отчетния период 15.05.2019-14.06.2019г. и включваща за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 27.54 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 33.95 лв. с вкл.
ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J4 P1us Dua1 B1ack - 14.59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 9.16 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 11.89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 14.16 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 17.89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** месечна абонаментна такса 18.19 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 22.73 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 101.05лв.
Фактура № ***/15.07.2019г. издадена за отчетния период 15/06/201914/07/2019г. и включваща за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J4 Р1ив Dua1 B1ack -14.59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 16.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** месечна абонаментна такса 16.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 84.55 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България" ЕАД и ответника, при условията на които са ползвани посочените номера ***, ***, *** и ****, по вина на ответника поради изпадането му в забава, ищецът е издал фактура № ***/15.09.2019г., включваща задължение за заплащане на неустойки за 4 предсрочното им прекратяване в общ размер на 319.10 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство SAMSUNG Galaху J4 P1us Dua1 B1ack в общ размер на 277.21 лв. с вкл. ДДС.
Размерът на неустойката за номер *** е 142.84 лв. за номер *** е 27.48 лв., за номер *** е в размер на 106.30 лв. , за номер **** е 42.48 лв.
По депозирано от дружеството заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе и издадена срещу ответника Л. Й. Г. заповед за изпълнение за сумите: 916,72 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 31.05.2021г. до изплащане на вземането, 25лв. държавна такса по делото и 360лв. адвокатско възнаграждение. Претендираната сума е дължима за незаплатени месечни абонаментни такси, услуги, лизингови вноски и неустойки по горепосочените договори допълнителни споразумения и за които суми са издадени описаните четири фактури. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Според заключението на изготвената по делото икономическа експертиза, процесните четири фактури са осчетоводени в ищцовото дружество съобразно правилата за това, като общият размер на задълженията по тях е 924,70лв., в която сума са включени дължими за три отчетни периода суми за месечни еднократни такси съгласно уговореното в договорите с ответника, разговори, данни, съобщения, лизингови вноски и неустойки. След приспадане на отстъпка от една от месечните такси, за което има издадено кредитно известие за сумата -7,98лв., дължимата и неизплатена от ответника сума по четирите фактури възлиза на 916,72лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените по делото и неоспорени писмени доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми за ползваните няколко мобилни номера – абонаментни такси, електронни 5 съобщения, разговори и пр., както и какви са дължимите лизингови вноски за предоставените на лизинг мобилни устройства. В претендираните за заплащане фактури подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят, тяхното количество и стойност. Посочените са и начислените лизингови вноски след прекратяване на договорите. Няма основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и приложения към тях.