Решение № 6252 от 06.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6252 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. М. като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100506153 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20036205 от 17.05.2022 г. по гр.д. № 10606/2020 г. по описа на СРС, 176 с-в е:

Осъден на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД М. К. И. с ЕГН: ********** да заплати на И. И. Й. с ЕГН: ********** сумата от 560 евро, представляваща стойността на самолетен билет за полет от Република България до Република Корея;

Осъден на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД ЕТ „Е.-К. И. - М. И." с ЕИК:

*******, представлявано от М. К. И. да заплати на И. И. Й. с ЕГН: ********** сумата от 8 530 щатски долара, представляваща покупната цена и транспорта на 4 бр. леки автомобили с произход Република Корея - л.а. ХЮНДАЙ АВАНТЕ с шаси:

KMHEC41LBCU382266, л.а. ХЮНДАЙ АВАНТЕ с шаси: KMHEC41LBCU692958, л.а.

КИА, модел К5, с шаси: KNAGN418BCA216899, л.а. ХЮНДАЙ Соната, с шаси:

KMHEC41LBCA383824 и сумата от 230 щатски долара - стойността на платени резервни части за автомобилите, ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковете до окончателното им плащане.

Срещу така постановеното решение в частта на уважаване на иска срещу ЕТ „Е.-К. И. - М. И." е подадена въззивна жалба от ответника ЕТ „Е.-К. И. - М. И." с 1 изложени доводи, че постановеното решение е неправилно, поради необоснованост, нарушение на процесуалните правила и неправилно приложени на материалния закон.

В частта на уважаване на иска срещу М. К. И. решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. В частта на разпределените разноски по иска срещу М. К. И. в своя молба от 18.05.2023 г. ответникът изрично е заявил, че не поддържа искането си за изменение на постановеното от първата инстанция решение срещу М. К. И. в частта на разноските по см. на чл.248, ал.1 ГПК съдържащо се в подадената въззивна жалба от 27.07.2022 г. С оглед това настоящия състав намира че не е предмет на настоящето производство произнасянето на първата инстанция с постановеното решение в частта на разноските дължими от М. К. И.. Компетентен да се произнесе по искането за изменение на постановеното решение в частта на разноските по чл.248, ал.1 ГПК е СРС. Пред настоящата инстанция не е налице акт по см. на чл.248, ал.3 ГПК в посочената част, по който въззивната инстанция да дължи произнасяне.

В подадената жалба въззивникът сочи, че при постановяване на съдебното решение съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, доколкото в последната не е посочено точно и ясно правното основание на предявените искове. Недопустимо, според ответника, съдът се е позовал на събраните в производството гласни доказателства, които са недопустими в случая на основание чл.164 ГПК. Поддържа направените пред първата инстанция възражения, че в производството не е доказано заплащане от ищеца на исковата сума 8 530 щатски долара за закупуване на посочените автомобили. Не оспорва, че е закупил същите, а оспорва това да е станало със средства на ищеца. Не оспорва, че ищецът му е дал 560 евра за самолетния билет, което обстоятелство е признал пред първата инстанция. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и отхвърляне на исковете срещу ЕТ като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. И. Й. в подадения писмен отговор на въззивната жалба изразява становище за неоснователност на въззивна жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от насрещната страна част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

2

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че сумите от 8 530 щ.д. и 230 щ.д. са заплатени от И. Й. на ЕТ „Е.-К. И. - М. И." за покупка на корейските автомобили, както и за резервни части за тях, като самите автомобили, след вноса им на територията на страната, са станали собственост на ответника ЕТ „Е.-К. И. - М. И.". СРС е приел, че плащайки процесните суми ищецът се е обеднил, доколкото те са излезли от патримониума, в следствие на което се е обогатил ответника - ЕТ „Е.-К. И. - М. И.", който е придобил собствеността върху процесните леки автомобили, без да заплати продажната им цена насреща.

Решението е правилно.

Доводите на въззивника за произнасяне на съда по същество на спора по нередовна искова молба, съдът намира за неоснователни.

Съобразно указанията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК в исковата молба ищецът следва да посочи изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво се състои искането. Именно въз основа на тях се определя от съда и правната квалификация на иска, който е предмет на спора. Според решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 1585 от 2013 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 1725 от 2013 г. на ВКС, ІІ г.о., правната квалификация на иска се определя от съда и посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация не е задължителна за него, а когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е дал неправилна правна квалификация на иска, той е постановил неправилно, а не недопустимо решение, поради което въззивният съд следва да разгледа делото и разреши спора въз основа на правилната правна квалификация на иска. В този смисъл са и изложените мотиви по т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая производството е образувано въз основа на искова молба и молби уточнения от 23.09.2020г. и от 14.12.2020г., подадени от И. И. Й. с ЕГН: ********** 3 срещу М. К. И. с ЕГН: ********** и ЕТ „Е.-К. И. - М. И.", с ЕИК: ******* с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД за сумите както следва : сумата от 560 евро, представляваща стойността на самолетен билет от България до Република Корея; сумата от общо 8 530 щатски долара, представляваща покупната цена и разходи за транспорт на 4 бр. леки автомобили с произход Република Корея - л.а. ХЮНДАЙ АВАНТЕ с шаси: KMHEC41LBCU382266, л.а. ХЮНДАЙ АВАНТЕ с шаси: KMHEC41LBCU692958, л.а. КИА, модел К5, с шаси:

KNAGN418BCA216899, л.а. ХЮНДАЙ Соната, с шаси: KMHEC41LBCA383824 и сумата от 230 щатски долара - стойността на платени резервни части за автомобилите, в едно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на иска до окончателното им плащане.

Доводите на ответника, че в производството не е доказано, че между страните е имало уговорка за започване на съвместен бизнес, както и за закупуване на леки автомобили от Република Корея със средства на ищеца, съдът намира за неоснователни.

В производството е обявено с доклада по делото, като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, обстоятелството, че ищецът е закупил за сумата от 560 евро, самолетен билет от Република България до Република Корея, ползван от М. К. И., представляващ ответника ЕТ „Е.-К. И. - М. И." в периода 14.12.2015 г.-22.2.2015 г.

Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля В. М. В. се установява, че през декември 2015 г. И. Й. и М.

И. заминали заедно за Южна Корея, за да закупят от там леки автомобили, които да продадат в България. Свидетелят сочи, че познава както ищеца, така и ответника, както и че му е известно, че ответникът се занимава с покупко -продажба на автомобили; има автомивка; има регистрирана фирма. Чрез показанията на свидетеля В. се установява, че от Република Корея били закупени 4 бр. автомобили, които били получени от пристанището Бургас. За да ги приемат, отишли заедно с колата на свидетеля В..

Според свидетеля В. колите се продали от М. чрез неговата фирма и пари от тези продажби ищецът не получил. Свидетелят сочи, че ответникът не е заплатил инвестираното от ищеца в тяхната покупка и след това нямало тяхна фирма, нямало обща дейност, нещата се разтурили.

Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства - договор за покупко - продажба на леки автомобили, квитанция за транзакция в чуждестранна валута и банкови удостоверения, издадени от ОББ АД и Уникреди Булбанк АД, се установява, че ищецът Й. е заплатил в полза на ответника ЕТ следните суми: 5 300 щ.д., заплатени в брой при сключване на договора за покупка на автомобили, а сумата от 3 230 щ.д. е била преведена по банков път от ищеца в полза на продавача „Joo 4

Young Soo" на 29.12.2015 г. Сумата от 230 щ.д. ищецът заплатил в полза на ответника ЕТ за резервни части за закупените автомобили, което е видно от платежно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 20.06.2016 г.

Възраженията на ответника, че в договора за покупка не е бил положен подпис от страна на ищеца, са неоснователни, доколкото чрез констатациите на приетата пред първата инстанция СГрЕ, които се възприемат от настоящия състав е установено, че именно ищецът И. Й. е този, който е положил подписа си под „купувач" в договор за продажба, находящ се на л.22 от делото на СРС.

Чрез приетите по делото Митническа декларация BGA121888808ZZZZ7 и талони за регистрация автомобили №№009526, 009525, 009523,009524 от дата 25.03.2016г. и декларации на преводача с нотариална заверка на подписа към тях, се установява, че процесните 4 бр. автомобили с произход Република Корея - л.а.

ХЮНДАЙ АВАНТЕ с шаси: KMHEC41LBCU382266, л.а. ХЮНДАЙ АВАНТЕ с шаси:

KMHEC41LBCU692958, л.а. КИА, модел К5, с шаси: KNAGN418BCA216899, л.а.

ХЮНДАЙ Соната, с шаси: KMHEC41LBCA383824 са били внесени в Република България след което са били регистрирани на фирмата на ответника - ЕТ „Е.К. И. - М.

И.". Това обстоятелство се потвърждава и от представените пред първата инстанция регистрационни талони, издадени от КАТ - СДВР.

Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, които настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че закупените автомобили са били и счетоводно заприходени от ответника като са били включени в баланса на едноличния търговец.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно практиката на ВКС на РБ, съответно ВС на НРБ, а именно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на Пленум на ВС на НРБ, в т. 1 от посоченото постановление са разяснени елементите на трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - предаване, получаване и начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго (предл. 1), извършване на престацията с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено (предл. 2) и съществуване на основанието при получаване на престацията и отпадането й впоследствие с обратна сила (предл. 3). Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД урежда връщане на даденото с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено и същата е приложима в настоящата хипотеза.