Решение № 1134 от 26.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. Варна, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110201625 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Стефко Стил“ ООД срещу Наказателно постановление № 03-2300032/15.02.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да прецени законосъобразността на съставения акт и да събере допълнителни доказателства, както и да посочи в НП датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено и доказателствата, които го потвърждават. Намира, че вмененото му нарушение не е надлежно индивидуализирано. Изтъква, че с работника е бил сключен трудов договор преди постъпването му на работа, а впоследствие му е връчено и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, във връзка с което изразява становище за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление и да отправи предупреждение на дружеството по реда на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН. В условията на евентуалност моли нарушението да бъде квалифицирано като маловажно такова по смисъла на чл.415в от КТ и размерът на санкцията да 1 бъде намален по предвидения в посочената норма минимум.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, се представлява от адв.Н. С. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че извършването на нарушението е безспорно установено. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Въззивното дружество било с основен предмет на дейност: „Производство на други мебели“, като стопанисвало цех за производство на врати, намиращ се в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ №103. За изпълнението на дейността си дружеството ангажирало по трудов договор работници. На 05.01.2023г. то сключило трудов договор с лицето И. Ж. С., по силата на който последната приела да изпълнява длъжността „общ работник в промишлеността“. В трудовия договор била посочена дата на постъпване на работа 06.01.2023г. и на посочената дата С. се явила в обекта. На лицето бил проведен начален инструктаж, което било отразено в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, водена от дружеството. След това работничката започнала да изпълнява трудовите си функции.

По-късно на същата дата от Р. Н. П. и Т. Д. Г.- инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Варна, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която било установено, че С. полага труд, като пренася и подрежда дървени плоскости.

Работничката била поканена да попълни декларация във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и тя декларирала, че има сключен трудов договор с въззивното дружество и работи като общ работник. Удостоверила, че получава месечно възнаграждение в размер на 180 лева, както и че работното й време е от 10,00ч. до 12,00ч.

На дружеството било указано да представи за проверка определени 2 документи, между които и трудовите досиета на установените лица в обекта на контрол. В хода на извършената документна проверка дружеството представило трудовия договор, сключен със С., както и справка за регистрация на договора в ТД на НАП-Варна. С л е д запознаване с представените документи проверяващите установили, че уведомлението за сключения трудов договор на лицето е било подадено в ТД на НАП-Варна след проверката- на 07.01.2023г. в 10,27ч.

Във връзка с тези констатации на 30.01.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето И. С. в процесния цех, преди да й е предоставило копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 15.02.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите Р. Н. П. и Т. Д. Г. , както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. В показанията си инспекторите са категорични, че С. е полагала труд на датата на проверката, като е извършвала дейност, съответна на длъжността, посочена в трудовия й договор. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените писмени доказателства, сред които с особено съществено значение са Трудов договор №122/05.01.2023г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, страница от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и попълнената и подписана от С. декларация с посоченото по-горе съдържание.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да 3 извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 3-0693/15.08.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за несъответствие на наказателното постановление с изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Наказващият орган изрично е посочил, че нарушението е извършено на 06.01.2023г., в гр.Варна, ул.“Прилеп“ №103, цех за производство на врати.

Достатъчно детайлно е описано и поведението, в което се е изразило нарушението, а именно- допускане до работа на лице, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, подадено в ТД на НАП. Посочени са и доказателствата, подкрепящи фактическите твърдения в наказателното постановление- трудов договор, справка от ТД на НАП и др.

При това положение съдът не констатира наличието на претендираните в жалбата процесуални нарушения.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1. В мотивите към законопроекта за изменение на КТ, с който е въведена цитираната норма се посочва, че това уведомяване е предпоставка 4 за постъпването на работника или служителя на работа , предвид което и с оглед въведената административнонаказателна санкция за неизпълнение на задълженията на работодателите относно формата и уведомяването, може основателно да се очаква абсолютно намаляване на числото на незаконното и антисоциално наемане на работа - без договор, без работно време, без гарантирана заплата, почивки, отпуски и пр.

От коментираните по -горе доказателства съдът приема за установено, че на процесните дата и място лицето И. С. е било допуснато до работа в стопанисвания от дружеството цех, преди да й бъде предоставено заверено копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП, който е бил регистриран след извършването на проверката и установяването на нарушението. Проверяващите лично са констатирали, че С. изпълнява дейност като общ работник в цеха, като преди това й е бил проведен и съответен инструктаж. Следователно тя действително е полагала труд за дружеството в момента на проверката, т.е.-била е допусната до работа в обекта, където е започнала да изпълнява трудовите си функции.

Безспорно е установено на следващо място, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че трудовият договор с отразена дата на сключване 05.01.2023г. е бил регистриран в ТД на НАП след проверката. При това положение нормативните изисквания несъмнено не са били спазени, тъй като на С. не е било предоставено копие от съответното уведомление, но въпреки това същата е започнала да изпълнява трудовите си задължения.

Поради това съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.63, ал.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ , предвиждащ специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, какъвто е и разглежданият случай. Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ , според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

От събраните по делото доказателства е видно, че С. е била ангажирана именно от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „Стефко Стил“ ООД има качеството работодател, чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за установеното нарушение.