Решение № 222 от 22.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. С., 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Ц.ка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20261800500021 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 141 от 25.06.2025 г., постановено по гр.д. № 834/2024 г. по описа на РС-Елин Пелин, е прогласена за нищожна клаузата на чл.14, ал.1, т.3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 31.08.2017 година, сключен между С. С. П., с ЕГН ********** и „Т. Ф. С.“ **-С., с ЕИК *********, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.21, ал.1 ЗПК, чл.143, ал.1 от ЗЗП, чл.146, ал.1 ЗЗП. „Т. Ф. С.“ **-С., с ЕИК ********* е осъдено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., да заплати на адв. Д. В. М. ПАК, с адрес на адвокатска кантора: гр.П., бул. „П.ш.“ № **, ет.*, ап.*, адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв., с включен ДДС и разноски в размер на 53.00 лева. С. С. П. от с. Г.Е. П., обл. С.а, с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т. Ф. С.“ **-С., с ЕИК ********* сумата в размер на 2 995.09. лева – неизплатена главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 31.08.17 година, сключен между С. С. П. от с. Г.Е. П., обл. С.а и „Т. Ф. С.“ **-С.. С постановеното решение е отхвърлен предявения от „Т. Ф. С.“ **-С., с ЕИК *********, против С. С. П. от с. Г.Е. П., обл. С.а, с ЕГН **********, иск за дължима от С. С. П. от с. Г.Е. П., обл. С.а договорна лихва в размер на 331.43 лева за периода 01.12.2023г. до 31.07.2024г. по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 31.08.17 година. С. С. П. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т. Ф. С.“ **-С., с ЕИК *********, направени разноски по делото в общ размер на 569.98 лева. Оставена е без уважение искането на 1

„Т. Ф. С.“ **-С., с ЕИК *********, за присъждане на разноски – изплатено адвокатско възнаграждение и дружеството „Т. Ф. С.“ **-С., с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. М. В. М. - ПАК, с адрес: гр.П., бул. „П.ш.“ № **, ет.*, ап.*, адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева.

С определение № 750/20.10.2025 г. е оставена без уважение молбата на „Т. Ф.С.“ ** - С., с ЕИК *********, за изменение на Решение №141 от 25.06.2025 година по гр.д. № 834/2024г. по описа на РС- Елин Пелин в частта за разноските.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „Т. Ф. С.“ **-С., с ЕИК *********, в частта, в която се отхвърля иска на дружеството за договорната лихва в размер на 331.43 лева за периода 01.12.2023г. до 31.07.2024г. по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 31.08.17 година и в частта, в която се присъжда в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева с ДДС.

Жалбоподателят излага твърдения, че решението в обжалваната част противоречи на материалния закон и е необосновано. Излага подробни съображения, че са изпълнени всички изисквания посочени в чл. 19 от ЗПК и процесният договор за кредит отговаря на изискванията на закона. Оспорва и присъдените на адв. Д. М. от АК-Пловдив разноски в размер на 480.00 лева с ДДС като излага, че липсва договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна адвокатска помощ по предявения насрещен иск. На следващо място излага, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, като неправилно е присъдено и с ДДС. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от С. С. П., чрез пълномощника й адв. Д. М. от АК-Пловдив, с който оспорва жалбата.

Изразява становище за неоснователност и моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Срещу определение № 750/20.10.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на „Т. Ф. С.“ ** - С. за изменение на Решение №141 от 25.06.2025 година по гр.д. № 834/2024г. по описа на РС Елин Пелин в частта за разноските е депозирана частна жалба от дружеството с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Прави искане да бъдат намалени присъдените на адв. Д. М. разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв. Д. В. М., с който оспорва същата и изразява становище за неоснователност.

Подадената въззивна и частна жалби са постъпили в законоустановения срок, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Елин Пелин решение, поради което са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

2

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

По делото е представен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 31.08.2017 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответницата потребителски кредит в размер на 1500 лева, който клиентът се е задължил да погаси в срок от 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, при ГЛП в размер на 18,5 %, ГПР 23,84 %, и общо дължима сума в размер на 1678.56 лева /чл. 8-10 от Договора/. За усвояване на кредита „Т.Ф. С.“ ** е предоставило на клиента кредитна карта Transcard Classic. Ответницата се е задължила да погасява задълженията си по договора до 15-то число на всеки месец, следващ този, през който са усвоени сумите по кредита. Посочено е, че кредитодателят има право едностранно да променя общия разход по кредита, включително лихвения процент по кредита, таксите и комисионните, свързани с кредита, при условията и по начина, уредени в общите условия. За да се приеме, че кредита е обслужван редовно, клиентът дължи изплащане на минимална погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което се връчва на клиента на посочен от последния адрес

По делото не се спори, а и от представената с исковата молба справка и съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по силата на договора дружеството е предоставило на клиента договорения кредитен лимит и ответницата е усвоила предоставените парични суми чрез извършване на платежни операции, като по договора са начислявани възнаградителни лихви.

Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в четири последователни месеца, вземането на кредитодателя по договора е станало предсрочно изискуемо /чл. 37, ал. 5 от ОУ/, съгласно писмо изх. № 20240562/27.08.24 г.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Според дефиницията дадена в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Директива 93/13/ ЕИО, неравноправна е онази клауза, която не е индивидуално договорена и която в ущърб на потребителя създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията по договора.

В случая процесният рамков договор за потребителски кредит е типов.

Този извод се основава както на съображения, свързани със спецификата на техническото му оформление, така и на неговото съдържание.

Кредиторът е изготвил съвкупност от документи с предварително 3 определено съдържание, налагащи последваща допълнителна редакция единствено по отношение на конкретните параметри на кредита и индивидуализиращи данни на кредитополучателя, и на чието съдържание последният не е имал възможност да влияе. Ето защо съдът намира, че клаузите, които пораждат правоотноотношението, нямат характер на индивидуално договорени (по арг. от чл. 3, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета).

Същевременно, освен че не са индивидуално уговорени, клаузите на договора създават и неравнопоставеност в отношенията между дружеството и потребителя, доколкото те третират размера на отпуснатия кредит и възможността за начисляване на допълнителни такси - чл. 14, ал. 1, т.3 от договора. Във връзка с това следва да се отбележи, че „общият размер на кредита“, е легално понятие, чието съдържание е регламентирано в чл. 3, б.

„л“ от Директива 2008/48/ЕО и включва общата сума, предоставена по договора за кредит. Същевременно, начисляване на такси попада в обхвата на „общи разходи по кредита за потребителя“, доколкото, както се посочи погоре, възможността за заплащането е предвидена като част от типов договор и е представлявала част от неговото съдържание.

В решение от 21.04.2016г. по дело C-377/2014, в § 85 съдът е приел, че щом понятието „обща сума, дължима от потребителя“ (чл. 3,буква „з“ от Директива 2008/ 48) се определя като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“, то понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита“ взаимно се изключват и поради това не би било възможно, общият размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита на потребителя.

Нещо повече: незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, според СЕС задължително би довело до некоректно изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като за ГПР е относим общият размер на кредита (арг. от § 87 от решението).Това нарушение от своя страна води до неточност на данните, които кредиторът е трябвало да посочи съгласно чл. 10, § 2 от директивата и които са от основно значение за потребителя за преценка на обхвата на неговото задължение. Същата позиция съдът застъпва и в § 55 от решението по дело С-714/2022, където е приел, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява по последиците си на случаите, в които ГПР не е посочен изобщо, тъй като лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Същевременно, в § 71 от мотивите към Определение от 16.10.2010г. по дело С-76/2010 се приема, че непосочването на ГПР (респ. неправилно му посочване), може да бъде решаващ фактор за това, дали клауза от договор за заем е изразена на ясен и разбираем език - член 4 от Директива 93/13.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В съображение 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския 4 парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б. "ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.